Каква е разликата между Амазонка, Амазония, Амазонски басейн и Амазонска низина?

Един от природните символи на Южна Америка е р. Амазонка – най-пълноводната, а навярно и най-дългата река на Земята. Тя извира от Андите и се влива в Атлантическия океан със сложно устие, съчетаващо чертите на делта и естуар. Тя е дала името на огромна низина и природногеографска област в Южна Америка.

Необходимо е географско разграничаване между обектите р. Амазонка, областта (биома) Амазония, басейна на р. Амазонка и Амазонската низина. Те в редица случаи могат условно да се ползват като синоними, но по своята същност се различиват.

1) Амазонка е името на самата река. Амазонка е географската ос на цялата физикогеографска страна. Спорът за дължината на реката е дискусионна тема. Различните измервания на реката си противоречат. Разликата идва от това, че не е ясна границата между реката и Атлантическия океан в зоната на широката делта; на много участъци талвегът е трудно установим; има различни интерпретации кой е началният приток. Безспорно е обстоятелството, че това е най-пълноводната река в света – ок. 210 000 m3/s, а водосборният басейн на реката също е без аналог по размери – ок. 7 млн. km2, т.е. двойно по-голям от втория по големина (басейна на р. Конго). Самото опознаване на р. Амазонка от европейските колонизатори не започва от устието, а от горното течение – от Андите. Настоящето име на реката е дадено от испанските конкистадори и има препратка към легандата за храбрите жени войни амазонки. За начало на реката се приема р. Мантаро (739 km), която при сливането с р. Апуримак (730 km) (друг приток, често посочван за начален), образува р. Ене (180 km). Тя се слива с р. Перене, като образува р. Тамбо (159 km). Реките Тамбо и Урубамба се сливат, за да образуват р. Укаяли (ок. 1700 km). На повечето географски карти сливането на големите реки Укаяли и Мараньон в близост до гр. Икитос е представено като началото на р. Амазонка. Според бразилските географи обаче р. Амазонка се образува едва при гр. Манауш, където се събират водите на Риу Негру и р. Солимоеш (общото течение на Мараньон и Укаяли, наричано още Горна Амозанка). Вълнàта поророка е феномен – навлизане на океански вълни по реката. 

2) Амазония е природногеографската област, в който господстват влажните екваториални вечнозелени гори. В англоезичната литература често Амазония се нарича Амазонски биом. Амазония се поделя на две области: Западна и Източна Амазония. Западна Амазония е голяма и обширна (до 3000 km). Обхваща земите между Андите, Сиера Чирибикете (Западна Гвианска планинска земя) и теченията на притоците Риу Негру на север и Мадейра на юг. Междуречните пространства са ниски с равни вододелни била и огромни заливни тераси. При пълноводие реките се разливат на десетки километри и образуват заблатявания. Слабият наклон и количеството на валежите обусляват голяма гъстота на речната мрежа с множество меандриращи и бифуркиращи течения, образуващи алувиални острови и крайречни езера (старици).

Източна Амазония има малка площ и е със стеснена удължена форма към Атлантическия океан (ширина до 350 km). Стеснението се дължи на „притискането“ от страна структурите на Гвианската и Бразилската планинска земя. Заради колебателните движение на издигане на земната кора главната река и нейните притоци са се врязали чрез дълбоки долини. В тези участъци р. Амазонка е дълбока до 90 m. Интересна географска картина се наблюдава при делтата. Тя започва на ок. 350 km навътре от океанския бряг. В резултат на потъването на земната кора в този участък и силните океански вълни делтата не може да нараства. Отделните ръкави наподобяват естуарни устия. Реката изхвърля в океана 3,3 млн. t твърд отток всяко денонощие. Речните води се проследяват до над 100 km навътре в океана. Най-големият речен остров на Земята е формиран между главния ръкав на делтата Риу Пара и устието на р. Токантинс. Това е о-в Маражо (ок. 42 000 km2). Островът дава името си на целия алувиален архипелаг – най-големият в света, включващ над 2500 острова.

Амазония като биом (бяло очертание) и басейна на р. Амазонка (синьо очертание)

 3) Водосборният басейн на р. Амазонка (Амазонски басейн) включва територии извън областта Амазония – напр. в Андите, в Бразилската и в Гвианската планинска земя. По своята същност това е сушивият участък от Южна Америка, чиито повърхностни води се оттичат към устието на р. Амазонка.

4) Амазонската низина е акумулативна форма на релефа (синеклиза) и обхваща изцяло низинните ландшафти в басейна на р. Амазонка. Към низината могат да се отнасят и низинни територии, които не се оттичат пряко в р. Амазонка – низината в долното течение на р. Токантинс, крайбрежни низини при Атлантическия океан, разположени в близост до устието на р. Амазонка. Релефът на низината е сред най-еднообразните в света. Голямо е сходството със Западносибирската низина, Мисисипската низина и басейна на Конго – пространства, заети от млади седименти. В случая с Амазонската низина разликата между надморската височина между устието и най-отдалечените в западна посока части от низината е под 100 m при над 3500 km разстояние. Например надморската височина при сливането на началните притоци Мараньон и Укаяли е на надморска височина от 65 m (3160 km от устието). Релефът представлява тераси, формирани от меандриращи и бифуркиращи реки. Те носят големи обеми от твърд отток, превръщащ се в мощен алувий. Особеност на съвременната природа е интензивността на изветрянето, обусловено от високите влажност и температура. Образуват дълбоки десетки метри изветрителни кори. Речните брегове са голи пясъчни повърхнини, по които често се развиват свлачища. Амазонскатта низина е понижение (синеклиза) в земната кора, формирало се през палеозоя, разделяйки Южноамериканската платформа на две части, които съответстват на Гвианската и Бразилската планинска земя. Първоначално се образуват морски заливи, а след издигането на Андите на запад се образува огромно котловинно пространство. То е заето от езеро, което съществува през терциера. През кватернера се осъществява речна връзка с Атлантическия океан. Последователно се случват морска (мезозойска), езерна (терциерна) и речна (кватернерна) седиментация. Отлагат се наслаги с дълбочина от няколко хиляди метра.

В екваториалната дъждовна гора на Амазония. Снимка: Уикипедия

Автор: Димитър Желев
 

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Изглед от Северозападна Рила

ггф