Изживяването „тренсито“ при устието на р. Магдалена

Едно от най-запомнящите се изживявания от пътуването ми в Колумбия в края на 2017 г. бе досега с устието на голямата южноамериканска река Магдалена. Реката е четвъртата по дължина главна река в Южна Америка след Амазонка, Парана и Ориноко. Тя е и най-голямата южноамериканска река, която се влива в Карибско море. Извира от южната част на страната и тече на север между планинските редици на Андската планинска система. Дължината ѝ е 1528 km. Преминава през западната част на страната. Водосборният ѝ басейн е 257 438 km². Основният приток на реката е р. Каука (965 km). Реката се е използвала в миналото от местните южноамерикански племена за достъп до вътрешността на страната. По времето на конкистадорите товa бил единственият път, който свързвал Богота с карибското крайбрежие и оттам с Европа. В наши дни също е плавателна в долното си течение.

В края на своето пътуване в Колумбия аз и моята приятелка Велислава бяхме стигнали до Баранкиля – важен икономически и транспортен център. Четвъртият по големина град на страната (след Богота, Меделин и Кали) не разполага с толкова много културни забележителности като по-големите градове в държавата, но пък има интересна природна локация – при делтата на р. Магдалена, чиито главен плавателен ръкав минава непосредствено покрай града. Предварително проучване ни сдоби с информацията, че най-добре реката може да се наблюдава в предградието Риомар, където дори има „влакче“, с което може да се пътува покрай реката.

Спомням си лицето на Велислава, когато обяснявайки на рецепцията на хотела къде отиваме в опит да извикаме такси, тя получи въпрос и предупреждение от служителя: „Защо ще ходите в „тази“ част на града?!?“ И „Имайте предвид, че ако викате такси в обратна посока, трябва да е преди 16:00 ч., защото след това такситата отказват да влизат в „този“ квартал“. С нас щеше да пътува бивш студент на Велислава (в Университета на Каталуния), живеещ в близкия град Санта Марта – обстоятелство, което ни вдъхна малко повече увереност, че все пак сме с местен човек, когато разглеждаме „онази“ част на града. Пътуването с такси през крайните колоритни квартали на града ни отведе до брега на реката, където директно се запътихме към „тренсито“, както го наричаха местните. „Тренсито“ всъщност е самоделна дизелова дрезина, която се движи по стари, силно денивелирани, полуразпаднали се в някои участъци и доста криви релси, които някога са били железен път за превоз на товари като сол, риба и др. Името от испански означава „влакче“. „Разтърстващото“ в буквалния смисъл на думата пътуване определено ни вдигна адреналина – на моменти само колелата от едната страна имаха постоянен допир с релсата, а другите „подскачаха“ неритмично.

В наши дни съоръжението е изоставено за официална употреба, но пък инициативни местни жители предлагат своеобразна туристическа атракция – пътешествие с „тренсито“ по антропогенна каменно-пясъчна коса, която отделя устието на р. Магдалена в продължителен участък спрямо акваторията на Карибско море. По самата каменна ивица в отделни участъци са изградени бараки, в които живеят бедни хора – най-вече рибари. Пътуването по ивицата продължава повече от час, като силният порив на вятъра е нещо изключително характерно, а много от дърветата в района са силно деформирани от него.

Когато пристигнахме в края на каменната коса, имахме на разположение около 30 минути да се разходим и усетим духа на местния живот. Хората там, въпреки че живеят в доста мизерни от наша гледна точка условия, бяха изключително дружелюбни и усмихнати. Някои се бяха отдали на щастливо безделие и препичане на слънце – занаят, крайно типичен за тези географски ширини.

След завръщането ни в предградието Риомар се насладихме на традиционна морска храна в семейно ресторантче и имахме прекрасна гледка към р. Магдалена. По нейното течение непрекъснато се носеха цели дънери на дървета, „острови“ от изкоренена растителност и отпадъци. Храната бе вкусна, а гледката – впечатляваща. В 16 без 15 извикахме такси. От компанията отказаха да поемат поръчката за „това“ предградие, но можеха да посочат булевард, докъдето могат да пратят кола с чиста съвест, която да ни вземе. Други предприемчиви местни жители се бяха адаптирали към тази ситуация, която явно често сполетява туристите. Предложиха ни добра оферта и ни извозиха ни до булеварда с рикша, още преди да се мръкне.

Автор и снимки: Димитър Желев