Измислените езера на интернет

Големият призматичен извор

Измислените езера на интернет

Езерото от мастило в Алжир
 
 
Интересното цветно езеро се намира на територията на Алжир, близо до град Сиди –бел-Абес, сред живописните хълмове на Атлас. 
 
Несъмнено е, че местното население в условията на засушлив климат умее да цени и най-малките източници на вода, но водата на това езеро, макар и да не е солена нито се използва за пиене, нито се отвежда в напоителни канали. Дори по бреговете на езерото никога не може да се види рибар, защото в него и риба няма. Растителност също няма, защото там водата е отровна и не става за нищо друго, освен за писане.
 
Оказва се, че котловината на езерото е пълна не с вода, а с мастило, и то съвсем истинско – с което наистина може да се пише. Причина за проявата на тази „странност” на езерото са двете рекички, които се вливат в него: водата на едната от тях е наситена със соли на желязото, а другата, протичайки през блатиста месност, носи хумусни вещества. Смесвайки се, те превръщат водата на реката в голяма естествена мастилница. Запасите никога не се изчерпват, тъй като непрекъснато се попълват...
 
Всъщност местните жители се отнасят към езерото нееднозначно. Едни го смятат за дяволска мания и от там носи и различни наименувания: „Окото на дявола” и „Черното езеро”. Други, които се опитват да извлекат от него някаква полза, го наричат „Мастилница”. Мастило от езерото се продава в магазините за канцеларски материали не само в Алжир, но и в редица други страни.
 
 
Подобен текст може да се намери в десетки български сайтове, форуми и фейсбук страници. Съмнително обаче снимков материал към езерото липсва, а ако има такъв е от езера, чиято обкръжаваща природа съмнително се вписва в ландшафтния облик на алжирската природа. Въпреки че теоретично феноменът изглежда доста правдоподобен, климатичните и хидроложките особености в Северна Африка не позволяват формирането на постоянно течащи повърхностни води в северните части на Сахара и Атласките планини.
 
Снимка на неизвестно езеро, често "привързвано" към мастиления феномен в Алжир.
 
 
В англоезичното интернет пространство този обект е по-известен като Algeria’s river of ink – преведено като Алжирската река от мастило. Подобната природна "схема" се обяснява и на английски език. Разследване на един от англоезичните сайтове доказва, че тази природна чудатост е градска легенда. Тя не съществува в действителност. Според проучването за пръв път „феноменът” се споменава във вестник Athens Messenger на 25 май 1876 г. Следват няколко десетилетия на медийно мълчание и през 1930 г. отново се съобщава за смайващото чудо в друг вестник. През 1974 г. за езерото се споменава кратко в книгата книгата за рекорди „The Best, Worst, & Most Unusual: Noteworthy Achievements, Events, Feats & Blunders of Every Conceivable Kind”. С разрастването на виртулното пространство информацията за "географския обект" се мултиплицира.
 
Сиди бел Абес, сниман от въздуха. Снимка: Уикипедия
 
 
Алжирският град Сиди бел Абес в действителност съществува. В най-голямата онлайн енциклопедия Уикипедия няма и дума за това феноменално езеро край града в различните езикови версии (български, английски, руски, френски...). Търсенето на изображение от това езеро/река в Google Image също не дава резултати. Защо ли?
 
 
Езерото на смъртта в Сицилия
 
 
"Сицилианското Езеро на смъртта се смята за едно от най-отровните и опасни водохранилища на Земята. Неговият химически състав включва рекордно количество сярна киселина, която постоянно се влива в него от два подземни източника, разположени на дъното. Езерото е местна забележителност. С особена популярност сред туристите се ползва историята за сицилианската мафия, която използвала езерото за своите престъпни цели. Дали това е така, или не, е трудно да се каже. При всички случаи мощната киселина на езерото разяжда всичко, което попада в него. Затова в тези места няма нито животни, нито птици, и разбира се, риби."
 
 
Всеки, който прочете това, навярно си представя как жестоки членове на Коза ностра хвърлят своите жертви в езерото и те се разлагат от киселината... Доста криминално. Има части в света (Исландия, Индонезия и т. н.), където действително в кратерите на вулканите има езера с висока киселинност и падането в тях ще доведе до пагубен край. Това обаче не се случва в Сицилия. Мафията не решава проблемите си, използвайки "Езерото на Смъртта", защото то не съществува.
 
 
Големият призматичен извор (Grand Prismatic Spring) в Йелоустон е често "пренасян" до Сицилия. Снимка: Уикипедия
 
Освен провала в намирането на смислени изображения и информация в Google и Уикипедия, в развенчаването на този мит ще добавим и редицата статии на руски и английски език, които също потвърждават измислената същност на това езеро. Интересно е, че статии на италиански език за това езеро не се срещат. Допълнителна съмнителна липса е фактът, че в списъка с езера в Сицилия, поместен в Уикипедия (на английски и италиански език), не присъства такова езеро. Най-често езерото се "привързва" с изображение на Големия призматичен извор от Йелоустонския национален парк в САЩ. Според някои от сайтовете, развенчали мита за това езеро, за негов прототип е послужило езерото Нафтия (Lago di Naftia),което е пресъхнало в началото на ХХ век.  
 
 
Най-убедителният аргумент в липсата на двата обекта е, че те не присъстват в туристическите програми, организирани за Сицилия и Алжир (вторият обект не е сред най-туристическите). В стремежа за сензация се дават криле на дезинформацията. В съвременния свят на общо информационно пространство много лесно може да "създадат" феномени, обекти или събития, които въобще не присъстват и не се случват на нашата планета. Географ БГ ще продължи да ви информира за истинските места от света и България.
 
 
Автор: Димитър Желев
 

Публикувано от Анонимен (непроверено)

Сподели

Снимка на деня

Черноморското крайбрежие на Кримския полуостров