Из непознатите Пенкьовска и Кобилска планина
След като съставихме плана се обадихме и поканихме Детелин и Роси да дойдат с нас да подишат чист планински въздух, а не само да стоят пред компютъра в офиса. В неделя (21 февруари 2016) тръгвахме рано от София в посока с. Раянци, което ни послужи за изходен пункт за първенеца на Пенкьовска планина – Конски връх (1187 m).
И двете планини са разположени в историко-географската област Краище. Накратко за местоположението на Пенкьовска планина без да описвам подробно границите. На север и североизток Пенкьовска планина граничи с Еловишка планина. На изток съседна е Ерулска планина, на юг от Пенкьовска е Земенска планина. Югоизточно разположена е планината Рудини, на югозапад е Кобилска планина, и на запад е Кървав камък. Масивът на Конски връх е разположен в южната част на планината. Уникалното за Пенкьовска планина е нейното главно било, което е с дължина около 20 km и почти еднаква надморска височина над 1050 m.
Името на планината най-вероятно идва от разположеното в подножието и с. Пенкьовци, което в миналото е било най-голямото в района с население над 1200 души. Но за съжаление и то в момента не прави изключение от тенденцията на обезлюдяване на българските села, особено в този район.
В с. Раянци оставихме колата до автобусната спирка, която все още се държи и не е паднала и поехме по една от селските улички към Конски връх. В ниската част на планината беше доста кално, а във високата част имаше около 10 cm новонавалял сняг. От селото за върха се следва посока север покрай почти падналите стари къщи. Единствените признаци на живот в селото бяха две гладни кучета пред една от къщите до спирката. И в тази планина не се разминахме с „трънинга”, но беше сравнително малко. До върха се стига за около час и половина. Конски връх е сравнително оголен, което дава възможност да се видят съседните на Пенкьовска планини. След фотосесията на върха тръгнахме надолу към селото като слязохме за около час.
При колата направихме малка почивка за да консумираме някой и друг сандвич и поехме към с. Сушица, което ни беше изходния пункт за изкачването на връх Бели камък (1356 m), първенец на Кобилска планина. До преди няколко години за първенец на планината се считаше връх Чардак (1312 m). Като „виновник” за отнетата титла на връх Чардак е Момчил Цветанов, който забелязва пръв разликата на военни топографски карти преди няколко години.
Кобилска планина на север и северозапад граничи с Кървав камък и Милевска планина, на североизток е Пенкьовска, а на югоизток е Земенска планина. На юг от р. Драговищица се издига Чудинска планина, а на югозапад в сръбска територия е Дукат планина.
Произхода на името на планината най-вероятно е свързан с разположените в северния край махали Горно Кобиле и Долно Кобиле.
В с. Сушица оставихме колата до селската чешма, която е на главния път за с. Злогош. Оттам по черен път на север тръгнахме към първенеца на Кобилска планина. Не след дълго този път свърши и тръгнахме по „пътека” край суходолието, което се спуска от билото към селото. Бавно и славно успяхме да се качим на билото и влизайки в гората се започна пак с „трънинг”. Изтърпяхме го и този път за да стигнем целта си – вр. Бели камък. От Сушица до върха се ходи около 1 ч. и 40 мин., а слизането е за около час.
Трябва да се отбележи, че склоновете към с. Сушица са бедни на растителност, като изключим тревите.
За съжаление и за двете планини няма карти, няма маркирани туристически пътеки.
Автор: Нягул Вълканов
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
1 Коментара - Из непознатите Пенкьовска и Кобилска планина
St (непроверено) February 08, 2017
Отговори