Из дебрите на Алиботуш
Славянка е планина в Югозападна България. Разположена е на границата с Република Гърция. Самата планина дълго време е считана за част от Пирин. Гръцкото ѝ име е Орвилос - името, с което гърците наричат и Пирин, т.е. от тяхна гледна точка планината е южен дял на втората по височина планина в България. В миналото Славянка е носела турското име Алиботуш.
В началото на XX век е направен опит да бъде прекръстена с името Китка, поради голямото разнообразие от диви цветя и билки, но то не успява да се наложи. Близо столетие достъпът до планината е силно ограничен, тъй като се намира в граничната зона. Това е допринесло за съхраняването на безценното биологично разнообразие, което в наши дни се опазва в рамките на резерват „Алиботуш“.
Изглед към Голям Царев връх и лавинните улеи под него. Снимка: Атанас Китев
Географска характеристика
Планината е с площ от 96 km2 на територията на Бългрия. Дълга е около 20-21 km и широка около 10-12 km. Най-високата точка е Гоцев връх (2212 m), а общо планината има четири върха на 2000 m. Славянка е на шесто място по височина в България след Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и Осогово. Тя е част от Рило-Родопския масив. Изградена е основно от варовици и мрамори, които покриват гранитното ѝ ядро. Има стръмни склонове, срещат се лавинни улеи, а речните долини са V-образни.
Гоцев връх (2212 m) - най-високият връх на Славянка. Снимка: Атанас Китев
Климатът на планината е континентално-средиземноморски, като е характерно топлото лято и меката зима под влиянието на Средиземно море. Водните запаси са ограничени и планината е почти безводна. Протичат само няколко малки реки в подножието ѝ. Там се намира и Петровският карстов извор с дебит над 1000 l/s. Това е един от най-големите карстови извори в страната. В наши дни изворът е каптиран, за да снабдява близките села с питейна вода.
Петровският карстов извор е каптиран и се използва за водоснабдяване. Снимка: Атанас Китев
Неслучайно името на планината за кратко е било Китка. Снимка: Димитър Желев
Резерватна територия
Планинският резерват „Алиботуш“ е обявен за такъв през 1951 г., а по-късно е признат за биосферен. Целта му е опазване на най-голямото находище на иглолистното дърво черна мура и своеобразните планински ландшафти. Няколко интересни географски фактора се съчетават тук и правят природата изключително интересна и неповторима като изглед в България. Тук меката зима, в съчетание с голяма надморска височина и карстовата основа, предопределят уникалните геоекологични особености на планината. Те са най-добре са запазени и се наблюдават именно на територията на резервата „Алиботуш“, който е с площ от 1628 ха, а буферната му зона обхваща 701,3 ха земи в горския фонд. Защитената територия през 1977 г. е включена в списъка на биосферните резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО като територия за опазване на световното природно наследство.
Гора от черна мура. Снимка: Атанас Китев
Във флората на Славянка планина са установени 46 растителни вида, които са балкански ендемити, т.е. срещат се само на Балканския полуостров. Някои от тях са дреновският карамфил (Dianthus drenowskyanus), пиринският чай (Sideritis scardica) и др. Наскоро в планината беше открит и вид гъба (Zeus olympius), считан за ендемичен в Гърция.
Пиринският чай (мурсалски чай). Снимка: Димитър Желев
Фауната също е много разнообразна. Срещат се всякакви животински видове – от насекоми и безгръбначни до хищни бозайници. Примери за животинското разнообразие са наличието на къртици, таралежи, мишки, полевки, зайци, сърни, елени, белки, лисици, мечки и др.
Туризмът в планината е слабо развит. Едва през последните години българските планинари проявяват интерес към Славянка. От гръцка страна планината е почти непосещавана. Ако искате да се насладите на уникалната природа в Алиботуш, може да си организирате планински преход и да отседнете в хижите Славянка и Извора.
През планината преминава и един от европейските туристически маршрути Е-4.
Цветове и красота в Алиботуш. Снимка: Димитър Желев
Автор: Атанас Китев
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg