Историята на Нулевия меридиан и защо точно Гринуич?

Вероятно всеки един от читателите ни знае кой е Нулевият меридиан и защо е познат още като Гринуички. Убедени сме, че и повечето са запознати със същността на Главния меридиан, неговата роля и приложение. Но замисляли ли сте се защо и кога всъщност Гринуичкият меридиан е избран за нaчален и съществували ли са други претенденти за това кой да бъде Нулевият меридиан? В следващите редове ще бъдат изяснени отговорите на тези въпроси, както и на други подобни.

При паралелите всичко е ясно. Там нужда от сметки няма, защото те са с различна дължина и лесно може да се определи кой от тях е главен. При меридианите, които са абсолютно равни по дължина мислени линии, свързващи двата полюса, ситуацията е далеч по-сложна. За улеснение на всякакви стопански дейности и най-важното, а именно глобална синхронизация в множество аспекти, е необходимо да бъде обособен един от всичките меридиани, който да служи за ориентир в целия свят. Въпросът за един подобен избор се повдига чак през XVIII в. С оглед на факта обаче, че в зародиша на Новото време Великите сили са в непрестанна надпревара за глобално надмощие, било изключително трудно и изпълнено с компромиси решение да се определи меридиан през някоя от тези страни. 

Но нека се върнем по-назад във времето. Историята на меридианите започва още преди новата ера, когато древните гърци използват географската дължина за измерване на разстояние. Малко по-късно Клавдий Птолемей създава най-известната карта на познатия свят от онзи период и там откриваме първия в историята главен меридиан. Той е поставен западно от Африка и Европа, като по този начин познатите територии от света остават на изток от линията. Така сметките били лесни – от Меридиана на изток се увеличават градусите и съответно километрите. Птолемей използва за своя основа познатите тогава „Щастливи острови“, които днес най-често се асоциират с Канарските острови. Именно през тях е прокаран първият нулев меридиан. Според други Птолемей е визирал островите Кабо Верде, но този спор не е от огромно значение, тъй като в следващите близо 1500 години и двете островни групи служат за основен ориентир на атлантическите мореплаватели. 

През Средните векове изследванията в сферата на географската дължина остават на заден план. Ключов момент се оказва договорът от Тордесиляс от 1494 г., според който владенията на Испания и Португалия биват разделени спрямо един главен меридиан и неговият противоположен. Главният меридиан бива прокаран на точно 1184 морски мили западно от Кабо Верде, а двете имперски държави започват да гледат на света спрямо него и това променя световната география. 

През 1541 г. фламандският картограф Герардус Меркатор създава своя прочут глобус, на който той приема за начален меридиан линия, преминаваща през остров Фуертевентура на Канарските острови. Това е било ясна препратка към картата на Птолемей и неговия избор за главен меридиан. 

По-късно се появява нов кандидат за масово използван нулев меридиан. Става въпрос за линия, прокарана през Азорските острови. Идеята за нея се корени в това, че още през 1493 г. Колумб установява локацията на магнитния меридиан приблизително в средата на Атлантика. Това означава съответно, че ако там бъде поставен Главният меридиан ще е налице нулева магнитна деклинация (тя се изразява чрез ъгъла, който сключват географския и магнитния меридиан). След съвременни проучвания се оказва, че наистина през XV и XVI в. магнитният меридиан се е простирал през средата на Атлантическия океан. Налагането на този вариант е единственият случай, в който за нулев меридиан е избран такъв, базиран на природни условия. 

През Ренесанса възникват и някои други любопитни ситуации. През 1570 г. Ортелиус създава модерен атлас на света, а неговият главен меридиан минава през Кабо Верде. Той за първи път въвежда обособяването на 360 градуса географска дължина, но интересно е, че всички числа са положителни, а не както днес – 180 положителни и 180 отрицателни (или източна и западна дължина). Друг открояващ се момент е изборът на французите за техен нулев меридиан през 1634 г. когато е решено да се използва линия, минаваща през остров Ел Йеро на Канарските острови. Той обаче се намирал на 19° 55' западно от Париж, при което просто бил закръглен на 20°. Това „удобство“ вероятно е довело до много неточности в картографирането и мореплаването и това довело до все по-рядкото използване на меридиана. 

С напредъка на колонизирането на света Великите сили започнали все по-рядко да употребяват някои от горепосочените меридиани. През XVIII в. всяка от силните държави вече използвала собствена навигационна система, като на нея се обозначавало за главен меридиан, някой от тези, които минават през страната. Първи в това отношение се оказват великобританците, които още през 1721 г. избират за нулев меридиан този, който преминава през Кралската обсерватория в Лондон. Тя и в днешни дни носи името Гринуич. 

С помощта на множество от така наречените меридиански инструменти или меридиански кръгове в следващите десетилетия се извършват множество задълбочени проучвания. През първата половина на XIX в. започва да се прилага и така нареченият лунен метод, чрез който се извеждали още по-точни данни. Така се стига до 1851 г. когато Гринуичкият меридиан бива изместен с 10 m на изток спрямо линията от 1721 г. и Великобритания официално приема неговото пространствено положение. Меридианът от 1851 г. е установен от сър Джордж Ейри, чието име остава завинаги в историята. 

Останалите развити държави обаче също развиват изследванията над своите меридиани и продължава стремежът към намирането на перфектната линия спрямо други географски и космически обекти. Известни меридиани освен Гринуичкия от този период са Парижкият, Берлинският и Копенхагенският, които се използвали за главен най-вече в рамките на отделните държави и колониите им. 

През 1884 г. се провежда първата Международна меридианска конфернеция, като тя се състои във Вашингтон, САЩ. Делегатите на 25 държави избират за нулев меридиан официално да бъде признат Гринуичкият от 1851 г. Към този момент Британската империя е била една от най-големите държави в света, с мощна икономика и основен играч на политическата сцена. Любопитно е, че веднага след приемането на Гринуичкия меридиан за нулев започва и мащабната териториална експанзия на империята, която продължава близо 70 години. Сред противниците на този главен меридиан разбира се са французите, чийто претендент е вторият най-употребяван за времето си. 

Така, от 1884 г. започва историята на съвременните географски координати и развитието на часовите зони.

По случай 100-годишнината от Конференцията във Вашингтон се провежда ново събитие, на което да се провери съвременното изменение на Гринуичкия меридиан. Установено е, че поради движението на тектонските плочи линията на Ейри от 1851 г. се е изместила на изток. Решено да се създадат референтни стойности на меридиан, който да не променя своето местоположение върху земната повърхност. В днешни дни линията на Ейри се измества с около 2,5 cm годишно на североизток спрямо новоприетия Гринуички меридиан.

Днес Нулевият меридиан и съответно противоположният му - 180º такъв са неизменна част от глобалния икономически и социален живот. Гринуичкият меридиан преминава през 8 държави (Великобритания, Франция, Испания, Алжир, Мали, Буркина Фасо, Того и Гана), а 180-ия пресича единствено Русия и Фиджи. 

Това е дълголетната история на Главния меридиан. История, която търпи множество обрати. Към 2024 г. обаче сякаш изглежда, че в скоро време няма кой да измести силната позиция на мислената линия, която пресича Кралската обсерватория в Гринуич, Лондон.