Инвазивните животински видове в България

Инвазивните чужди видове са една от водещите причини за загуба на биоразнообразие. Te оказват неблагоприятно влияние върху местната икономика, разпространявайки опасни за животните и човека болести. ЕС предприема действия за справяне с рисковете, сред които предотвратяване на неволното въвеждане на инвазивни видове, осигуряване на мерки за ранно откриване, управление на видове, които вече са широко разпространени и др.

Ето и някои инвазивни животински видове от европейско значение, разпространени и в България. Към представянето им е прикрепена информация за негативното им въздействие върху родната флора и фауна.

Естественият ареал на вида е Далечният Изток на Русия, североизточен Китай и северната част на Корейския полуостров. В дунавския басейн видът е установен за първи път през 1995 г. в Украйна, а първото съобщение за самата р. Дунав е от Сърбия през 2003 г. Много бързо китайският поспаланко се разпространява по течението на реката и в следващите няколко години е установен в самата река в Сърбия, България и Румъния, в делтата на р. Дунав (Румъния и Украйна), както и в по-големите притоци. Понастоящем се улавя и в прилежащите на реката канални системи и бивши рибарници, ез. Сребърна и ез. Малък Преславец.

Китайският поспаланко представлява сериозна заплаха за водната фауна на първо място като хищник и конкурент за храната. В малки водоеми, където видът се среща с висока численост е способен да унищожи почти всички останали риби и ларви на земноводни, като по този начин е заплаха за редките и застрашените видове безгръбначни животни, земноводни (тритони, жаби) и риби. На второ място, видът е преносител на множество паразити (общо 97), като три от тях са видово специфични и пренесени от естествения ареал заедно с вида и представляват потенциална заплаха за местните риби.

Естественото разпространение на двата подвида обхваща централните и източните части на Северна Америка. Разселени са от човека на почти всички континенти. Разпространени са в почти цяла България, като основните територии на разпространение са влажни зони в близост до и в урбанизирани територии. Не са Видът претенциозни по отношение на водните си местообитания и населяват водоеми от всякакъв тип, без високопланински, студени потоци. От двата подвида много по-често се среща червенобузата костенурка.

Видът е изключително адаптивен и непретенциозен, обитаващ в естествения си ареал разнообразни местообитания в пряка конкуренция с множество други видове водни костенурки. Потенциалните заплахи за българската фауна са изместване на местните видове водни костенурки от засегнатите местообитания, както и намаляване или дори изчезване на популации на видове, които влизат в хранителния спектър на инвазивния вид. 

Естественият ареал на вида е разположен в Източна Азия. За първи път видът е пренесен в Румъния през 1961 г. със зарибителен материал от бял амур, произхождащ от средното течение на р. Яндзъ. В България видът е установен за първи път през 1975 г. в Държавно рибовъдно стопанство при с. Мечка, Русенско, като впоследствие колонизира водоеми в цялата страна. Видът е най-многочислен в стоящи водоеми, като канали, язовири, рибовъдни стопанства и кариерни езера, обрасли с макрофитна растителност. Често се среща и в долните течения на реките, където обитава бавнотечащи и стоящи участъци с богата растителност.

Основното въздействие върху местните видове риби е като конкурент за храната. В рибовъдните стопанства, в които е разпространен, масово се конкурира и със стопанско ценните видове. Консумирайки едри зоопланктонни организми може да създаде предпоставки за увеличаване количеството на фитопланктона и оттам за увеличаване нa естественото водно замърсяване. в различни водни басейни. Често се храни с хайвер и малки риби на други видове. Документираната хибридизация с редкия за България вид върловка потенциално може да представлява сериозна заплаха за него. Голямо отрицателно въздействие върху местната фауна оказват и паразитите, пренасяни от вида.

Дребен бозайник от семейство Кучеви, произхождащ от Азия. Енотовидното куче оказва силно отрицателно въздействие върху популациите на дивите птици на територията на биосферен резерват „Сребърна“. Регистрирано е унищожаване на яйцата на къдроглавия пеликан. През 2020 г..в резултат на редовни посещения на енотовидни кучета 30% от българската размножаваща се популация са обезпокоени и напускат местата за размножаване в търсене на нови места за гнездене. Видът може да оказва въздействие и чрез пренасяне на болести и паразити, като бяс.

Малък сладководен рак, произхождащ от източната част на Северна Америка. В дунавския басейн видът е въведен през 1959 г. в околностите на Будапеща. За първи път е установен в р. Дунав в Унгария и Германия през 1985 г. За първи път шипобузестият рак е установен в България през 2015 г. в р. Тополовец (област Видин). При последвалите по-интензивни изследвания видът е установен на още 5 места в 3 дунавски притока.

С агресивното си поведение, бързите темпове на растеж и високата си плодовитост американският шипобузест рак може да конкурира местните видове за храна и пространство и по този начин да ги измести от техните местообитания. Той е доказан преносител на рачата чума и в същото време е устойчив на това летално за местните видове прави раци заболяване.

Най-големият гризач в България, местен вид за южната част на Южна Америка. Широко разпространен вид в резултат на умишлено пренасяне в Северна Америка, Азия, Европа и Африка. В България обитава различни водоеми – бракични (Бургаските езера, ез. Дуранкулак) и сладководни, вкл. язовири, бавнотечащи реки, канали, оризища (около Пловдив, Пазарджик и Стара Загора)

Отрицателното въздействие на нутрията приема различни форми като:

  • Унищожаване на растителността – нутрията се храни с различни видове растения, като може да намали значително растителната покривка във водоемите и да образува повече отворено пространство.
  • Хищничество – нутрията може да повлияе на гнездовия успех на някои водоплаващи птици чрез изяждане на яйцата или разрушаване на гнездата им.
  • Промени в екосистемите – един от най-сериозните проблеми, причинявани от нутрията е резултат от нейната ровеща дейност – изкопаването на тунели и системи, които подкопават бреговете или разрушават дигите. В Италия тези щети се оценяват на 2 млн. евро годишно.
  • Пренасяне на болести – нутрията е източник и преносител на някои опасни за животните и човека заболявания, като лептоспироза, салмонелоза, ботулизъм, някои вирусни, гъбични и паразитни инфекции.

Видът произхожда от Северна Америка. За първи път е съобщен за България през 1920 г. от блато на р. Дунав при гр. Свищов. Понастоящем е широко разпространен, обитавайки водоеми в Дунавския, Черноморския и Егейския водосборни басейни. Слънчевата риба е изключително приспособима и се размножава особено бързо. Храни се с с мекотели и хайвера на други видове риби, което създава рискове за популацията на местните видове. 

Повече информация: Атлас на инвазивните чужди видове от значение за Европейския съюз

Източник: Европейската комисия в България

Публикувано от boyan.petrov

Сподели

Снимка на деня

Узунджовската църква „Успение Богородично“

ггф