Имената на почвите
Традиционни за България имена
Изписването на имената на почвите с утвърдените им български наименования не представлява особена дилема. “В Дунавската равнина са разпространени черноземите.”, “В Горнотракийската низина са разпространени алувиално-ливадните почви и смолниците, а в Странджа - жълтоземите.” Това са примери за правилно изписването на почвените типове. Не се използват главни букви, а когато имената са от две равнопоставени имена, се изписват с тире (алувиално-делувиални почви.). Почвите с червен цвят, характерен за средиземноморските ландшафти върху карбонатни скали (варовици, доломити, мрамори), в миналото са се наричали “червенопръстница”. В наши дни тази дума все по-рядко се използва, а в научната литература практически отсъства. Разпространеното наименование на тези почви е “terra rossa” (тера роса, от италиански: “червена земя”). Срещат се и двата варианта на изписване - и с латински букви, и на кирилица.
Чернозем в щата Ню Йорк, САЩ. Снимка: Уикипедия
Почвените имена в света
Освен при живите организми латински имена се срещат и в почвознанието. Едно от големите научни предизвикателства на е уеднаквяването на почвените наименования и класификация. Практически всяка страна има своя собствена класификация на почвите със собствени имена, които няма как да бъдат преведени на чужд език. Ето защо превеждането на почвения тип от България канелени горски почви на английски език е нелепо и несъстоятелно. Това изключително възпрепятства международните научни проекти и дейности. Затова едно от големите предизвикателства пред ООН бе изготвянето на единна световна почвена класификация, базирана на опита на водещите научни школи по почвознание и география на почвите. Организацията, отговаряща за световното земеделие и прехрана ФАО, е международната институция, под чиято егида е осъществен този научен проект. В наши дни, в началото на ХХI век, вече имаме единна почвена класификация в света, базирана на латинския език. Все още тя не се е наложила като универсален език, но все по-често в научните текстове наред с традиционните имена се изписват и съответствията на латински език.
Тера роса - червената почва, характерна за субтропичния климат и карбонатните скали. Снимка: Уикипедия
Типичните за България почви като смолници (Vertisols), кафяви горски почви (Cambisols), канелени горски почви (Leptosols), сиви горски почви (Luvisols), жълтоземни почви (Alosols), делувиални почви (Colluvisols), алувиални почви (Fluvisols), черноземи (Chernozems), хумусно-карбонатни (Rendzinas), солонци (Solonetz) и т.н са по-лесно достъпни като научно съдържание до чуждестранните учени. Някои от имената са въведени на латиница директно от езиците, където са описани за пръв път - черноземи (руски), рендзини (полски), солонци (руски) и др. Все още обаче съществуват противоречия при прилагането на единна почвена класификация в глобален мащаб. При изписването на отделните почвени подвидове се въвежда бинарна система с имена, подобна на тази с латинските имена на растенията. Има две основни разлики: първата е, че подвидът се изписва като първо име, а втората е, че и двете имена са с главни букви. Например излужените смолници са Eutric Vertisols.
Хумусно-карбонатна почва (рендзина), образувана върху карбонатни скали. Снимка: Уикипедия
Автор: Димитър Желев
-
27 Март 25 -
26 Март 25 -
24 Март 25
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg