Хондурас – Копан, древният град на маите (втора част)

Продължение от Хондурас – Копан, древния градът на маите (първа част)

След разходките из град Копан Руинас и околностите му дойде моментът да посетим и самите руини. Мястото ни грабна още от входа. Наоколо се водеха разкопки и гледайки с интерес заниманията на работещите, се заговорихме с един японски археолог. Той ни разказа, че от няколко години със средства на японски университет провежда проучвания в района и смяташе да поработи на този обект още няколко години. Изключителната прецизност, с която се правеха разкопките и се почистваха пластовете и намерените артефакти е впечатляваща. След тази „малка увертюра“ навлязохме в древния град и светът се промени... високи пирамидални структури, вертикални стели и стени с огромно количество релефни форми и знаци. И всичко това на фона на разлистената гора и крясъците на ята от папагали ара.

Схема на централната част на древния град на маите Копан
Първата ни среща с археолог, но от Япония, който години наред с японска прецизност сваля пластовете на времето от руините на Копан
Изключително търпение и точност в работата се изисква от археолозите, за да не пропуснат и най-малкия артефакт.

Копан е открит сред джунглите дълбоко заровен под растителната и почвената покривка през 1839 г. от известния американски археолог, пътешественик и дипломат Джон Лойд Стивънс и английския художник и архитект Фредерик Кейтъруд. Съществували сведения, че в района има такъв голям град, но точното му местоположение не било напълно ясно.

Двамата откриватели били поразени от находките и две седмици съставяли план-карта на новооткрития обект. Трудно било да се повярва, че град от такъв мащаб и с белези на развита цивилизация е построен от местните жители в околността. Стивънс дори закупил целия район за 50 долара и имал идея да пренесе най-интересните находки в музеите на САЩ. Копан бил наречен „царският град в джунглата“. Постепенно учените възстановили дългата история на този град-държава на маите, а намерените артефакти поразявали с детайлите си и начина си на изработка.

Главният площад с прочутите стели от Копан. Стелите са каменни (в някои случаи и дървени) плочи, обикновено надгробни или възпоменателни, върху които са изписани или изобразени имена, титли, значителни събития, закони, гравирани са релефно или са  нарисувани.

На мястото на Копан около новата ера е съществувало голямо селище, което по-късно се разраства по време на царуването на К’инич-Йаш-К’ук'-Мо, основателя на династия на маите. През следващите 400 г. управляват 16 царе от тази династия. Градът около двореца постепеннно се разраства с множество храмове, площади, жилища. Копан поддържал търговски и политически връзки и с останалите големи селища на маите Тикал, Каракол, Паленке. През IХ в. по неизяснени причини градът запада. Незавършените резбовани надписи и скулптурни изображения говорят, че нещо неочаквано е предизвикало напускането на града. Според някои сведения това е станало твърде бързо след 822 г. През следващите векове Копан е погълнат от тропичната гора и става почти незабележим. Дори и сега на много места в гъстата гора могат да се видят хълмове с малки разкрития на каменни постройки, отгоре покрити с почва, които чакат своето време да бъдат проучени от археолозите.

В края на XIX в. започват системни археологически изследвания от Харвардския университет, а през 30-те и 40-те години на ХХ в. Институтът „Карнеги“ прави мащабни реставрационни работи в Копан. По-късно през 60-те години на ХХ век Институтът по антропология и история на Хондурас създава стратегия за развитието на района на древния Копан и предприема конкретни мерки за защита на руините. Впоследствие в Копан и неговите околности се провеждат комплексни проучвания от различни чуждестранни експедиции. През 80-те години е разшифрована писмеността на маите и това допринася много за разкриването на историята и живота в града.

И в наши дни археологическите проучвания с участие на учени от редица страни продължават. Все още големи части от целия комплекс на града-държава не са изследвани. През последните десетилетия силно се развива туризмът, което спомага за оживяването на целия район около древните останки на Копан. Обектът е част от Световното историческо наследство на ЮНЕСКО. Неговата уникалност е причина да бъде наречен „Атина на древните маи“.

Като цяло площта на града е около 24 km² и се намира на около 700 m н.в. В централната част има огромен площад с много стели, а наоколо е разположен цял комплекс от храмове и дворци, известен като Акропол. На изток част от града е разрушена от водите на р. Копан, което наложило изместване на руслото ѝ, за да се спре рушителната ѝ дейност. Така реката разкрила различни пластове от Акропола, което позволило на учените да проследят историята на развитието на централната част на града в архитектурно и културно отношение. 

На централния площад се намират прочутите стели, издигани в чест на 15-ия цар Вашаклахун-Убах-К’авилем, на които е изобразен самият цар, неговите предци и боговете пазители на долината на реката. Друга забележителна част от централния площад е стадионът за игри с топка, който е украсен с впечатляващи глави на папагали ара.

Стадионът за игра с топка

Голяма част от сградите все още не са разкрити напълно и са под почвата и растителността.
Корените на дърветата са проникнали дълбоко под земята в старите руини.

Тук се намира едно от най-забележителните открития в цяла Централна Америка - т. нар. Йероглифна стълба (с около 2500 йероглифа), която първоначално е била от 72 стъпала, като всяко от тях е било широко 16 m и височина 45 cm. Резбата по стъпалата разказва за живота на копанските царе. През XIX в. тази уникална стълба е почти напълно унищожена и само 15 стъпала са в по-добър вид. В наши дни все още се провежда детайлна реставрация.

Покритата Йероглифна стълба е сред най-големите открития, свързани с древната история на Централна Америка.

Наоколо са пръснати храмове, които имат интересни своеобразни скулптурни украшения. Основните здания са изградени от обработени андезитови блокове с характерен зеленикав цвят и са били декорирани с разноцветни мазилки. Навсякъде се виждат стилизирани интересни изображения на хора и богове, животни и чудовища. Всяко ново откритие на археолозите допълва огромната мозайка на историята на маите.

Папагалите приветстват отвисоко посетителите с крясъци.

Посетителите могат да попаднат в началото на един от тунелите, прокопани под Акропола. Те са с обща дължина около 4 кm и позволяват на археолозите да се доберат до места, които са трудно достъпни по друг начин в пространството под Акропола и храмовете.

Когато след часове обикаляне уморен напускаш централната част на руините на Копан и се движиш по алеите сред зеленина и крясъци на папагали, имаш нужда да си починеш и да се съвземеш от видяното и преживяното. Но срещата с Копан още не е завършила.

През 1996 г. в района на комплекса е открит невероятно интересен и впечатляващ Музей на скулптурите на маите. В него по оригинален начин са изложени монументи, които са открити по време на археологическите работи, както и реконструирани фасади на древни здания. Но най-впечатляваща е реконструкцията на един от храмовете – „Розалила“ в естествени размери, който е бил погребан под по-късни постройки. Учените са успели да проучат в големи подробности този храм и са възпроизвели естествените цветове на външните релефни украси. „Розалила“ е построен през 371 г. от 10-ия владетел на династията и е открит под една от пирамидите през 1989 г. Използван е за церемонии и по всяка вероятност е бил посветен на Слънцето.

Възстановеният храм “Розалила” е разположен във вътрешността на Музея на скулптурите на маите.

Посещението на музея е истинско потапяне в един древен свят, отнесен завинаги от вековете. Тук можеш да седнеш и да си починеш на предвидливо поставените пейки, опитвайки се да осъзнаеш до какъв невероятен древен свят си се докоснал. 

Докоснал – това е точното определение, защото няколкото дни, прекарани в мечтаното от години древно място ти дават много емоции и преживявания, но съвсем не всичко. Остават незабравимите спомени и желанието отново да се завърнеш там някой ден...

Автор:  Проф. Румен Пенин

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Бенедиктинският манастир Санта Мария де Монсерат е един от най- големите културни и духовни центрове на Испания

ггф