Централна Америка е колоритен, древен и съвременен свят на загадки, легенди, неповторима природа и приятни, усмихнати и приветливи хора. Може би такива са очакванията на всеки, отправил се натам с надеждата да научи повече, да види с очите си и да почувства пулса и света на древните и съвременните народи. С Нори месеци наред се готвехме за това пътешествие, тъй като бе доста продължително и включваше няколко централноамерикански страни, включително и Хондурас, който привличаше със своята загадъчност, древни руини и прочути банани и кафе.
Хондурас е една от централноамериканските страни със сложна и превратна съдба. Желанието ни да се докоснем до нея се осъществи и в маршрута си из тази част на Северна Америка включихме и древния град Копан, който е на територията на днешен Хондурас. В миналото е имало Британски и Испански Хондурас, първият, превърнал се в страната Белиз, а вторият – в съвременен Хондурас. Разположена между Карибско море и Тихия океан, страната е дарена с красива природа и важно стратегическо географско положение.
Тя е една от страните с територия, близка до тази на страната ни – 112 492 km², но населението ѝ е по-многобройно – 9 479 000 души (2021 г.). Столицата ѝ Тегусигалпа е с население над 1,3 млн. д. Страната е сред най-бедните в света. Безработицата обхваща около 1/3 от населението. Тя е и сред страните с най-много убийства на 100 хил. д., като дели печалния рекорд със съседния Салвадор. Преобладаващото население са метиси, а индианците са около 7%. Религията е християнска (католицизъм и протестанство).
Страната е придимно планинска – над 80%, а равнинно-низинните райони са покрай крайбрежията на Карибско море (част от него е известният заблатен Москитов бряг) и тихоокеанския залив Фонсека на запад. Най-висок е вр. Селак (2870 m) в планината Серо Лас Минас.
Голяма част от територията се характеризира с богат флористичен и фаунистичен свят. Обявени са редица национални паркове (17 на брой) и резервати, които, заедно с археологическите обекти са в основата на развитието на туризма през последните десетилетия.
През II в. започва формирането на цивилизацията на маите, които се отличават от другите племена с развита писменост, занаятчийство, строят пътища и големи каменни съоръжения, отглеждат царевица и други култури, поддържат силна армия. Много добре развити са математиката, астрономията, литературата, живописта, музиката.
Един от големите техни градове е Копан, разположен в югозападната част на Хондурас. Една от загадките на този район е изчезването на маите през IX в., за което има много хипотези, но няма единно мнение. Маите се преместили в посока към п-в Юкатан. Затова когато пристигнали тук, европейците намерили представители на племето ленка, а не на маите. През 1502 г. Христофор Колумб достига източните брегове на Хондурас, а около 20 г. по-късно започва колонизирането на вътрешността на новооткритите територии.
През 1821 г. Хондурас обявява независимост, но малко по-късно е присъединен към Мексико. Две години по-късно страната вече влиза в състава на Федерална република Централна Америка. Но през 1838 г. тя окончателно излиза от състава на федерацията и става независима държава. През останалата част на XIX в. е разкъсвана от граждански войни, а в края му британски и американски компании инвестират средства основно в производството на банани, добива на сребро, строежа на пътна мрежа и финансовия сектор.
През 1924 г. Хондурас е първи в света по производство на банани и тогава възниква понятието „бананови републики“, отнасящо се и до Гватемала и Коста Рика. През 60-те години на ХХ в. страната е под военна диктатура и едва през 1982 г. се създава нова конституция и Хондурас е под нормално гражданско управление, начело с президент.
Пристигнахме в Хондурас от Гватемала и се настанихме в хотел „Камино Майя“ в малкото градче Копан Руинас, което е в непосредствена близост до древния Копан. Тук и руините, и селището, и реката, и редица други обекти носят името Копан. Излязохме веднага и направихме бърза обиколка на градчето в желанието си да видим и почувстваме колкото се може повече. Решихме да посетим Археологическия музей на маите, за който бяхме намерили информация предварително.
В музея могат да се разгледат отблизо оригинали на някои стели и олтари, украшения от нефрит, жадеит, кремък и керамика, открити в гробниците и руините на стария Копан. Тук се съхраняват и различни артефакти, свързани с популярна игра на топка, предмети, използвани вероятно по време на различни церемонии, различни странни фигури, предмети за гадаене и др.
Добре подбраните оригинални артефакти и подробната информация за тях ни направиха добро впечатление, но най-странното, което видяхме, бе триметровият човешки скелет, основна музейна забележителност. Открит по време на разкопките на древния град, той все още предизвиква спорове сред любителите на загадките и мистериите.
Хондураското кафе е голяма гордост за местните производители, които твърдят, че те отглеждат най-добрите сортове в света, а начинът на приготвянето му е неповторим. В градчето попитахме къде сервират най-доброто кафе и всички посочиха кафе „Велчез“. Там ни сервираха едно от най-добрите на вкус, аромат и цвят кафета, които някога сме пили. Нори, която обича тази напитка, до този ден поставяше на първо място в нейната класация италианското еспресо, сервирано ѝ за първи път във Венеция. То обаче отстъпи първенството на вълшебното кафе, приготвяно в малкото хондураско кафене, което посещавахме редовно през следващите дни. Вечерта избрахме латиноамерикански ресторант, в който поръчаните неразумно огромни хондураски салати и уругвайски стекове изискваха няколко часа хранене и поливане с бира, и два дни храносмилане...
На следващия ден посетихме и една от местните забележителности, разположена в близост до градчето – Природния парк за птици „Макао“ в едноименната планина. Попаднахме в приятно място с красива природа, сред която бяха разположени многобройни клетки с характерни за страната птици (в Хондурас има 18 вида папагали), като най-атрактивни бяха папагалите ара, чиито крясъци огласяха горите наоколо. В парка могат да се видят много видове папагали и други птици: алена мака (националната птица на Хондурас), червеночела амазона, кафявокрили папагали, неголеми смарагдови туканчета, земни сиви гълъби, вирджински бухал и много други.
Паркът се поддържа много добре и местните специалисти – зоолози, зоосанитари и екскурзоводи, с желание разказват за всичко, свързано с птиците. Част от тях са изоставени от стопаните си и са намерили тук покровителство и защита. Общуването и снимките с ара са интересно и приятно преживяване. С годините популациите на някои от видовете папагали, и особено на ара, нарастват и в района около парка вече се срещат ята от тях. Информационните табла, разположени в парка, запознават посетителите с историческите и природните забележителности на този район. Можеш да изкараш часове, разхождайки се в този спокоен и красив свят на птиците и природата.
Разбира се, очаквахме с голямо нетърпение срещата с древните руини на Копан, един от най-известните градове на маите. Много е важно да се попадне на добър гид, който не само да разказва, но и да умее да чува въпросите, които му задават. Поизморихме нашия с многобройните си и конкретни въпроси, но той се справи много добре и се зарадва, че има на кого да покаже знанията си. Сподели, че съвсем не всички посетители проявявали подобен интерес. Но когато посещаваш такова място, като Копан, е невъзможно да не възникват въпроси, колкото и да си чел предварително.
Разходката ни ще продължи във втората част на фотописа.
Автор: Проф. Румен Пенин
Copyright © 2022 - Geograf.bg