Кратка характеристика на Хавайските острови
Хавайските острови представляват архипелаг, съставен от 24 острова с вулканичен произход и атоли разположени в центъра на Тихия океан. Архипелагът отстои на 3000 km от най-близкия континент, което го прави един от най-изолираните в света. Най-общо се делят на две групи острови – югоизточни, които са 14 на брой и северозападни, които са 10 на брой. Общата площ на архипелага е 28 311 km2, като той носи името на най-големия от островите – Хаваи. Другите по-големи острови са Мауи, Оаху, Кауаи, Молокаи, Ланаи, Ниихау и Кахоолаве. На най-големия остров се намира и световноизвестният вулкан Мауна Кея, който се явява и най-високата точка на островите – 4205 m. Малко известен факт е, че Мауна Кеа представлява най-високата планина на Земята, дори по-висока и от Хималаите. Това се дължи на факта, че планината води своето начало от морското дъно под острова, което е на дълбочина от 6 km, което в комбинация с 4205 m над морското равнище, превръща Мауна Кеа в най-високата планина в света. Архипелагът е известен и с името „Сандвичеви острови“, наречени така от открилия ги на 18 януари 1778 г. английски мореплавател Джеймс Кук в чест на лорд Сандвич, командващ Британското адмиралтейство. Днес Хаваи представлява последният щат присъединен към Съединените американски щати през 1959 г., което го прави 50-ят щат на федерацията със столица Хонолулу. Климатът на островите е тропически с малка температурна амплитуда и висока влажност. Най-общо сезоните са два – сух от май до октомври и влажен – от ноември до април. Тропическите дъждове са чести и непредвидими, като тук се намира станцията с една от най-големите величини за валежно количество за една година – Уайалеале на остров Кауай (над 10 000 mm). Отдалечеността и изолираността на Хавайските острови, чистият въздух и минималните влияния на растителността и човешката дейност ги правят идеалното място за мониторинг на съставките в атмосферата, които могат да предизвикат изменение на климата. По тази причина от 50-те години на XX век тук функционира обсерваторията Мауна Лоа на о. Хаваи, в която се извършва непрекъснат мониторинг и събиране на данни за изменението на атмосферата. Най-точните и пълни данни за концентрацията на CO2 в земната атмосфера са публикувани в сайта на Националната агенция по океаните и атмосферата (NOAA).
Местното коренно население са полинезийците, като днес те съставляват малка част от населението. Големи групи филипинци, японци, китайци, германци и др. населяват островите, поради което Хаваи е щатът с най-голям процент азиатско население – 37% към 2015 г. Най-големият град в щата и столица е Хонолулу с население 350 000 д. Той е разположен на третия по големина остров – Оаху, който е и с най-голямо население от близо 1 млн. души. Населението на щата към 2018 г. възлиза на 1 420 000 души. Основно перо в икономиката на щата е туризмът, който отговаря за 25% от БВП. Също така островите са известни с отглеждането на захарна тръстика и ананаси.
Пътуване до о. Оаху
Идеята за осъществяване на екскурзия до о. Оаху се зароди през пролетта на 2019 г. преди заминаването ми в САЩ, Аляска. По време на моя престой в Аляска изготвих план за посещаване на колкото се може повече места и събития в рамките на едноседмичен престой на острова. Набелязаните от мен локации бяха около 40, като за щастие успях да посетя повечето от тях. И така лятото мина неусетно и настъпи дългоочакваният от мен момент.
Първата забележителност, която посетих бе кратерът Даймънд Хед, който е може би една от най-разпознаваемите забележителности на острова и привлича множество туристи от цял свят – Япония, САЩ, Република Корея, Германия, Франция и др., без значение от възрастта. Посещаването на самото място е свързано с изкачването на пътека, която води до военни бункери, построени по времето на Втората световна война. Въпреки това гледката, която се разкрива към Хонолулу и океана е неповторима. Местните жители наричат Даймънд Хед Ле Ахи (Le Ahi), което в буквален превод означава „перка на риба тон”, защото силуетът на калдерата напомня нейната форма. Името Даймънд Хед е дадено от мореплавателите в началото на XIX век. Приближавайки хавайския бряг, но все пак от далечно разстояние те видели блещукането на вулканичните кристали калцит и решили, че по кратера трябва да има диаманти. Кратерът се е формирал преди около 300 000 години и е изчезнал някъде преди 150 000 години и според геолози няма вероятност да изригне отново. В началото на 1900 г. Даймънд Хед се е използвал като военна наблюдателница и една от най-големите тукашни крепости Форт Ругер (Fort Ruger) е била построена в кратера. Около 1910 г. тук е построен и подземен комплекс от тунели и галерии на 4 нива. От 1968 г. кратерът е обявен за природна забележителност на Хавайските острови.
Сутринта на 7 декември 1941 г. самолетите от японските самолетоносачи нанасят коварни изненадващи удари по летищата на хавайския остров Оаху, на който се намира базата Пърл Харбър на Военноморските сили на САЩ, и по корабите, стоящи на котва там, без преди това да е обявена война. Потопени са 4 линейни кораба, 2 миноносеца и 1 минен заградител. Още 4 линейни кораба, 3 леки крайцера и 1 ескадрен миноносец получават сериозни повреди. Загубите на Американския военноморски флот: унищожени са 188 самолета, още 159 са тежко повредени. Човешките загуби наброяват 2403 убити (от тях повече от 1000 на борда на взривилия се линеен кораб „Аризона“) и 1178 ранени. Японците губят само 29 самолета. Загубите им в личен състав са само 55 души, изцяло от екипажите на свалените самолети от атакуващите ескадрили.
Обиколката на острова продължи с историческия комплекс Пърл Харбър. В него туристите имат възможност да посетят 4 важни места, свързани със събитията, разиграли се във военната база на 7 декември 1941 г., което води до влизането на САЩ във Втората световна война, с което везните се накланят в полза на Съюзническите сили. Първото и може би най-важно място е мемориалът USS Arizona, който е изграден върху потъналия боен кораб „Аризона“. За значението на този мемориал за американците свидетелства фактът, че посещението му е напълно безплатно. Всеки посетил това място има възможността да се докосне до истинска история, защото корабът се намира в състоянието, в което е потънал през 1941 г., като дори тленните останки на загиналите моряци не са извадени. Това създава неописуемо чувство на респект към саможертвата на тези моряци у всеки, който погледне към корозиралия корпус на кораба. Другите три исторически места са подводницата USS Bowfin, бойният кораб „Мисури“ и авиационният музей. Особено впечатление остави у мен бойният кораб „Мисури“. Днес той представлява музей, закотвен на остров Форд. Този боен кораб е един от оцелелите при атаката над Пърл Харбър. Той продължава да служи в американския флот до пенсионирането си през 1992 г., като преди това взема участие в Корейската война, Виетнамската война и Войната в залива. Важно място в цялата експозиция на кораба заема т.н. „surrender deck“ или мястото където на 2 септември 1945 г. е подписана капитулацията на Япония. Интересен факт е, че бойният кораб „Мисури“ е последният боен кораб на въоръжение в света.
Едно от скритите бижута на о. Оаху е заливът Ханаума. Ханаума Бей е най-известното място за гмуркане на остров Оаху. В подводното царство на този залив човек може да плува заедно с над 450-те вида тропически риби, които живеят тук. Някои от тях са ендемични за района на Хавай. Покрай удивителния коралов риф гъмжи от пасажи, съставени от стотици разноцветни риби. Всъщност Ханаума Бей е плажен парк и природен резерват, който има за цел да защити и предпази от неправомерно влияние крехката и красива екосистема на залива. Абсолютно всеки гост на Ханаума Бей е задължен да изгледа кратко образователно филмче преди да слезе на великолепната плажна ивица по стръмния път. Заливът Ханаума е същинско тропическо райско кътче, съставено от бяла плажна ивица, с буйна зеленина и допълнено от богатството на морското царство и кораловите рифове. През XVIII век Ханаума Бей е бил любимото място за риболов на хавайските крале, а днес е защитен като резерват заради уникалните тропически риби, сред която и хумухумунукунукуапуаа (Humuhumunukunukuapua'a) – рибата, считана за символ на Хаваи. Резерватът е под строгото управление на проект за опазване на околната среда. Някога около 3 млн. туристи годишно са посещавали Ханаума, но днес техният брой е драстично намален. Годишно заливът се посещава от около 1 млн. души, а средно на ден – от около 3000 д. Още през 1967 г. на това място е създадена организация, която се занимава със защитата на редките морски обитатели.
Една от уникалните забележителности на острова е „Долината на храмовете“. В нея се намира будисткият храм Byodo-Inn. Храмът Byodo-In е построен през 60-те години на XX век, за да отбележи 100-годишнината от пристигането на първите японски работници-имигранти в Хаваи, които са дошли да работят в областта на захарните плантации. Това е копие на 950-годишния храм Byodoin, разположен в Uji, Япония, в южните покрайнини на Киото. Основното място на храма е деветметровият Амида или „Лотос“ Буда, наречен така, защото той седи на лотосово цвете. Около Буда са 52 по-малки скулптури, изобразяващи бодхисатви (просветени същества), плаващи на облаци, танцуващи и свирещи на музикални инструменти. Храмът Byodo-In е неденоминационен будистки храм, който посреща хората от всички религии, за да се покланят, медитират или просто оценяват красотата му. Храмът често се използва за сватбени церемонии за хавайци или посетители от Япония. Подробна информация за него може да се открие в различни туристически сайтове.
Едно от интересните места извън Хонолулу е плантацията за ананаси Dole. Плантацията е втората най-посещавана забележителност на острова със средно 1,2 млн. посетители годишно. В Dole Plantation посетителите ще имат възможност да научат всичко за историята на производството на ананаси в Хаваи и за човека, който направи хавайските ананаси популярни в цял свят, Джеймс Дръмонд Доле, основател на „Хавайски ананас“, известен в целия свят като Dole Food Company.
Едно от най-вълнуващите преживявания за мен бе обиколката с хеликоптер без врати над острова в продължение на 50 мин. Природните красоти, които разкрива острова от земята са неповторими, но нищо не може да замени усещането да погледнеш този тропически рай през птичи поглед.
Важна историческа забележителност е дворецът „Йолани“. След като американските щати извоюват своята независимост от монархията на Великобритания, те се постарават да заличат всички следи от нея. През XIX в. САЩ все още не е толкова голяма страна и не всички днешни щати са били част от нея тогава. Включително Хаваи. Прекрасните 7 хавайски острова са били обединени от една монархия през почти целия XIX в. Както става ясно от някои онлайн пътеводители, тогавашният крал на Хаваи – Калакауа, решава да построи първия на островите кралски дворец. Така той отваря вратите на замъка Йолани през 1882 г. Той е вдъхновен от европейските кралски резиденции и е кръстоска между италианската ренесансова архитектура и местните хавайски стилове. Дворецът остава основна резиденция на кралското семейство до 1893 г., когато се случва и американският преврат в Хаваи, който сваля монархията. След това Йолани се използва като правителствена сграда до присъединяването на островите към САЩ през 1969 г. През годините той започва да се руши, но е възстановен и отворен за турове през 1978 г. Днес дворецът е обявен за Национална туристическа забележителност.
Престоят ми на о. Оаху продължи 7 дни и изминах над 1500 km на него, като обиколих голяма част от набелязаните от мен дестинации. Островът предлага невероятни гледки на всеки ъгъл, но несъмнено неговите плажове са истинското „бижу“, което превръща Оаху в топ туристическа дестинация. Някои от по-известните са: Уайкики, Уайманау, Ланикай, Уаймея, Сънсет Бийч и др. Изключителен интерес за туристите представляват наблюдателниците, които са създадени на няколко локации на острова. От тях се разкриват невероятни и неповторими гледки. Някои от най-известните са Танталус, Макапуу и Нуупали. Моето любимо бе Танталус, като гледката разкриваща се към града и океана е нещо, което не може да се опише с думи, запечатващо се в съзнанието на всеки човек.
Хаваи несъмнено е райско място, изпълнено с невероятна атмосфера, което трябва да бъде изживяно. Веднъж, след като го посетиш осъзнаваш, че дестинацията не просто трябва да я видиш, а да я почувстваш по свой уникален начин. Опознаването дори и само на едно малко кътче те прави нравствено по-богат. Това е богатство, което никой не може да ти отнеме, а за мен преживяването „Хаваи“ е едно красиво богатство, което ще остане завинаги в сърцето ми.
MAHALO, HAWAII!
Автор: Йордан Георгиев, студент във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Copyright © 2022 - Geograf.bg