Гваделупа – само довиждане...

Представеният фотопис е за един от най-красивите острови в Карибско море – Гваделупа. Той е написан от нашия колега географ Краси Добрев (варненец), който от години живее със семейството си в Монреал - съпругата Мая (от Кюстендил) и двамата им синове Ивелин и Симеон. Географското в тях постоянно ги подтиква към пътешествия и те всяка година обикалят интересни обекти из Северна Америка. Решили да посрещнат Новата 2019 г. в Гваделупа с приятелското семейство на друг колега географ Любомир Радулов (от Баня, Карловско), живеещ в САЩ - щата Кънектикът, със съпругата Маргарита (от Пловдив) и двете им дъщери Вяра и Надежда. Географският огън в тях ги води на пътешествия и приключения по света и се радваме, че споделят в Географ БГ своите впечатления и преживявания от карибския остров.

Винаги съм се питал какво ли е да посрещнеш Нова година някъде из тропиците и ето че новата 2019 г. ми донесе тази нова емоция. И бога ми, ще направя всичко възможно да я преживявам отново и отново през годините, които ми предстоят.

Нашето пътуване започна с нискотарифен полет на Norwegian, който ни отведе от Монреал в Гваделупа в последните дни на 2018 г. Полетът продължи 4 ч. и 45 мин., и спазвайки разписанието кацнахме в Point-a-Pitre някъде малко след залеза. За добре дошли ни посрещна слабичък тропически дъждец, който сигурно искаше да ни сплаши, но нашият взор беше изцяло зает от пейзажа, съставен от купища палми и много море. Бяхме пристигнали в една от задокеанските територии на Франция – Гваделупа, или според местното произношение – Гуадлуп.

Тъй като идвахме от място с температура -20^оС, беше разбираемо, че бяхме облечени в пълно несъответствие с тукашните условия. Все пак си представете разлика от 40–50 градуса и ще се досетите какъв шок беше за нас тази първа малка разходка докато търсехме компанията за автомобили под наем. В офиса на компанията ни очакваше нов шок – изглежда местните смятаха, че тъй като е зима и е хладно, те не се нуждаят от допълнително понижаване на температурата. При почти 30^оС климатикът не работеше. В същото време никой не бързаше с обслужването и с това отношение се срещахме и през следващите дни, когато често ни повтаряха: „Спокойно, господине, отпуснете се, вие сте във ваканция!“. Повярвайте, положих огромни усилия да остана ДЗЕН...

След като се настанихме в колата ни предстоеше един на пръв поглед лек преход от 35 km до къщата, която бяхме наели, но повярвайте, тук разстоянията не са това, което са. Ако ви предстоят, да кажем, 15 km път, е добре да се подготвите психически за усещането за 30 km. Почти всички пътища, макар и в чудесно състояние, са двупосочни и с много завои и наклони, а линията, която разделя двете платна много често, дори и при остри завои, е прекъсната. Имах чувството, че тук движението е оставено малко на самотек, но през целия престой (слава Богу) не видяхме никъде каквито и да е инциденти по шосетата. Следващите дни шофирането ми достави огромно удоволствие, но тази първа вечер направо прогизнах от пот. Тъмнината ми се струваше непрогледна. За капак трябваше и много да внимавам за местните жители, които явно нямаха навика да пускат някаква светлинка на велосипедите си след залез слънце, както и да се оглеждат, когато пресичат. 35 km за около час! В крайна сметка успяхме да намерим търсената къща сравнително лесно и да се настаним, претрепани от път и емоции. Бяхме започнали нашата новогодишна ваканция на 16^о с.ш. и 61^о з.д.

***

Градчето, в което беше къщата на нашата хазяйка, се казва Deshaies – едно от големите по западния бряг на Basse Terre (в превод от френски - Ниска земя), по-големия и по-издигнат от двата основни острова на Гваделупа. Името му е много иронично предвид този факт. По цялото протежение на западния бряг се намират идеалните места за любителите на дълбочинното гмуркане, широко известно като „scuba diving”. Ние не сме от тях, но нашите приятели, с които се срещнахме тук, го практикуват от години и казаха, че си е струвал всеки цент, похарчен за идването на това възхитително място. По време на престоя ни посетихме няколко различни плажа по западното крайбрежие и макар безумно красиво, тук беше царството на грамадните вълни и по-дълбоките води. Определено хората с малки деца би трябвало да предпочетат другия по-малък остров (казващ се също иронично – Grande Terre – в превод от френски Голяма земя) – там плажовете са точно това, което се разбира, когато се каже Кариби. Почти бял много фин пясък, кристална спокойна вода с лазурен цвят, обширни плитчини и множество капанчета, както ние обичаме да наричаме крайбрежните ресторантчета.

Сега да се върнем на нашия остров и да ви запознаем с хазайката ни. Бяхме чули, че хората тук са гостоприемни и смея да твърдя, че в нейно лице ние видяхме един от най-добрите им представители – добродушна, блага жена, малко над средната възраст, доста широко скроена, която честичко ни носеше всякакви плодове от градината – кокосови орехи, карамбола, авокадо. Тук видяхме и ядохме най-огромните плодове авокадо, които можем да си представим – някои бяха големи колкото малък пъпеш, а за капак бяха и безумно вкусни (разбира се, за тези, които ги обичат). В градината имаше също мангово дърво, бананова мини горичка и едно голямо хлебно дърво. За съжаление беше зима и на повечето неща не им беше сезонът, но и малкото, които вкусихме бяха разкошни.

* * *

Бяхме планирали изкачването на La Grande Soufrière – действащ вулкан, най-високата точка на Гваделупа (1467 m), за втория ден. Знаехме, че ще отнеме доста време, но с ръка на сърцето ще призная, че не бяхме съвсем подготвени за това което ни очакваше. Пътят бе каменист, силно пресечен и сякаш безкраен. Добре че спирахме често, за да снимаме спиращите дъха гледки към останалата част на островите и морето иначе не съм сигурен (говоря за себе си), че щях да запиша името си в списъка на изкачилите тази Голгота.

Има един факт за този вулкан, който е константа. Горе на върха винаги духат силни, да не кажа свирепи ветрове, способни да отнесат някой по-слаботелесен в бездната. Затова бъдете подготвени за  това и не се правете на пò герои, отколкото е нужно.

Върхът винаги е обвит със серни изпарения от дишащия кратер, които закриват гледката. Миризмата също не е от най-приятните, но в името на алпинисткия дух това може да се пренебрегне и да кажем - да, заслужаваше си усилието.

***

По време на престоя ни на острова ходихме няколко пъти на ресторант и смея да твърдя, че дори и един умерен песимист, като мен, трябваше да признае, че тук умееха да готвят, и то доста добре. Прясната риба, макар и малко скъпичка, беше страшно вкусна, а и обслужването си беше добро. Ще прибавя едно голямо ДА на въпроса дали си струва там – хубава храна, разнообразно меню и, разбира се, успокояваща близост до лазурното море.

***

Ще си призная, че подходих към местната зоологическа градина с предубеждение, което беше обусловено от някои негативни коментари в сайтове за пътешественици. Може би тези туристи са очаквали някакъв вариант на Джурасик парк, но аз с ръка на сърцето заявявам – този парк ни плени с изключително подходящото си местонахождение, чудесното вписване на огражденията за животните в пейзажа, както и с разнообразния начин на поднасяне на познавателния тур. Като естествено продължение на този ден в джунглата беше и кратката ни екскурзия до Cascade aux écrevisses – малък водопад с място за къпане, разположен много удобно само на около 200-300 m от паркинга.

Симпатичните енотчета са символ на градината.

***

Много е вероятно голяма част от хората да не могат да си представят един мол на Карибите или ако си го представят той би бил нещо, построено от колове и слама, а защо не и на открито. Да, ама не. Тукашният определено ни впечатли. Близо 200 бутици и офиси върху два етажа със супер дизайн – стъкло, алуминий и бетон. Друго интересно нещо в този мол бяха многобройните коледни фигури – уверявам ви, изключително забавно е да се снимаш по шорти и чехли с Дядо Коледа или Снежко.

***

Едно от най-красивите места, които посетихме през нашата ваканция на острова, беше най-източната точка на Гваделупа – Pointe des châteaux. Не мога да не използвам клишето – „спираща дъха гледка“, просто защото е такава. Оставяш колата на паркинга и започваш да се катериш към един огромен каменен кръст, висок 10 m, откъдето се открива убийствена гледка към остров La Désirade. Скалите образуват нещо като пръст, сочещ точно към този остров, големите вълни се разбиват с такава ярост в тях, че нерядко пръски достигат дори до горе. Тук бих стоял цяла вечност...

***

Знам, че има хора, които биха казали: „Абе нещо негативно няма ли да кажеш?“. Да, не всичко тук беше цветя и рози. Като начало за центъра и пристанищната зона на най-големия град тук – Pointe-à- Pitre – той беше меко казано окаян. Доста мръсничко по улиците, някакви изтърбушени блокове и в общи линии пустош. Бих отдал това най-вече на факта, че беше зима и още повече бяха празници. Но определено не е място, което бих повторил, ако ми се удаде случай да дойда пак в Гваделупа.

Вече споменах и за прословутата липса на дисциплина на местните по пътищата. Човек трябва да си отваря очите на повече от четири, за да не попадне в ситуация да се срещне с местните сили на реда. Местните карат колелета навсякъде, пресичат също където им скимне и дори през нощта, когато сещате се, че видимостта на много места е почти нулева. А за капак има младежи, които се опитват да карат като пилоти във Формула 1. Последното е рядко, но е хубаво да се има предвид. Не искам да плаша, но бих подчертал дебело – КАРАЙТЕ внимателно!

***

Прекрасно хрумване би било да се посетят някои от малките островчета в архипелага. За целта трябва да се запасите с един ден и да сте готови за дълго ходене. Les Saintes са изключително красиви и доста по-диви от двата основни острова на Гуаделупа. Там ще видите домашни животни буквално навсякъде – самотни кокошки, кокошки с пиленца, кози, крави. Основна точка от дневния ред е и Наполеоновият форт, който е идеално запазен, а може би и по-скоро идеално реставриран. В близост до него (защо ли казвам „в близост“, след като всичко тук е близо) е Plage de Pompierre. Чудничък плаж, идеален за гмуркане, по време на което ще си се наслаждавате на всякакви рибки, корали и тям подобни обекти. Оттук до края на един съвършен ден остава само да отпуснете уморени тела в някое от местните ресторантчета и ще разберете, че щастието съществува.

***

Гваделупа предлага със сигурност и много други и все интересни неща за вършене и преживяване, но не е възможно всички те да бъдат обхванати в едноседмично пътешествие. Хубавото на това приключение е, че в края му оставаш с доста повече положителни впечатления и в никакъв случай не съжаляваш, че си дошъл. При положение, че светът предлага безброй възможности за пътешествия едно връщане тук е малко вероятно. Но ако все пак се случи... Е, с най-голямо удоволствие!

Автор: Красимир Добрев