Грозното лице на екокатастрофата в Аралско море

Снимка: United Nations Development Programme in Europe and CIS

Причината за катастрофата

През 30-те години на XX век СССР започва мащабно строителство на напоителни канали с основна идея отглеждане на памук в този прекалено сух за такава дейност регион. С призивите "Да преобразим природата!", без да се прави сметка за последиците от нарушаване на екологичното равновесие, се създава поминък - памукопроизводство, с което днес е свързана съдбата на населението в Казахстан и Узбекистан. Този тип земеделие се развива интензивно и през 60-те.

Снимка: Stuart Rankin

До 1990 г. площта на напояваните земеделски земи в Централна Азия се увеличават от 4,5 млн. до 7 млн. ха. Нуждите от вода за селското стопанство в региона нарастват от 60 до 120 км³ годишно, поради което 90 % от водното течение на двете големи реки, захранващи Аралско море - Амударя и Сърдаря,  се отклонява за напояване. Днес количеството вода, захранващо водния басеин, е намаляло до 5 km3 годишно. Така от 1961 година нивото на морето започва да се понижава с нарастваща скорст от 20 до 80—90 см/година. 

Освен всичко друго, Аралско море е и силно замърсено, най-вече в резултат на опити с биологично оръжие в бившата съветска база на бившия остров Возрождение, сега част от сушата, където са правени опити с разнообразни замърсяващи вещества. 

Снимка: kvitlauk

Снимка: kvitaluk

Снимка: kvitaluk

Само преди няколко десетилетия Аралско море бе четвъртият по големина безотточен воден резервоар на Земята. Днес районът около бившето езеро и пустинята, останала на мястото на пресъхналия басейн, носи печална слава с разнообразието от стомашно-чревни, чернодробни и ракови заболявания, дължащи се на замърсването.

Снимка: kvitlauk

Снимка: Ismael Alonso

Снимка: Martijn.Munneke