Geograf.bg: Разкажи ни какво е за теб футболът и какво те подтикна да напишеш книгата?
Георги Бърдаров: Футболът е отражение на живота – битка от началото до края, вяра, че можеш да победиш и в най-невъзможната ситуация, редуване на върхове и спадове, постоянни изненади и обрати и зловещата тишина след последния изигран мач. А идеята за книгата я нося още от дете. Конкретно в случая се роди от желанието с мой много добър приятел, също фен на футбола, да направим една нестандартна футболна книга, която да не изобилства от суха статистика. Желанието ни бе да са истории за силата на човешкия дух, пречупени през очертанията на зеления терен. Ако изключим футбола това са 27 истории, всяка побрала по една човешка драма, сълзи или триумф на волята.
Geograf.bg: Какво е твоето обяснение на факта, че няма друг спорт, който да обединява целия свят по такъв начин и да го омагьосва в продължение на цял месец?
Георги Бърдаров: Безспорно футболът е социален феномен на модерната епоха, но в никакъв случай не е нещо ново, като явление. Достатъчно е да си спомним Древния Рим и гладиаторските битки под наслова „хляб и зрелище”. А защо точно футболът, а не някой друг спорт? Може би заради формата му, заради калта, в която 22-ма мъже (в миналото разбира се!) се хвърлят в безкомпромисна битка подир една топка. Едновременно е изключително мъжкарски спорт и изкуство. За това е еднакво харесван и от просяка от най-бедната фавела, и от лъскавото юпи от ситито. И това е спортът, който за 90-минути приравнява и обединява всички от емоцията на играта и очакваната победа на любимия отбор.
Geograf.bg: Коя е твоята любима велика футболна история? Кой е най-запомнящият се мач, който си гледал в живота си?
Георги Бърдаров: Абсолютно няма никакъв спор за мен, че това е „Чудото от Маракана”, заради която станах луд фен на Уругвай. В нея малкият, отписан от всички Уругвай дръзва да победи всемогъщата, фаворизирана Бразилия пред 200 000 екзалтирани бразилци. Ето, това е магията на футбола и живота!
Най-запомнящият се мач за мен е четвъртфиналът от Мондиал 2010 между Уругвай и Гана, който гледахме вкъщи над 20 човека, и в който дадоха дузпа за Гана в последната последна 120-та минута. Аз бях през цялото време на ръба на крайната емоция и в крайна сметка спечелихме!
Geograf.bg: Футбол или петанк играе Георги Бърдаров в свободното си време?
Георги Бърдаров: Вече петанк, отдавна не съм играл футбол, сега посвещавам свободното си време на новата си страст петанка. Между другото не за да правя реклама, но играта е невероятно интересна и веднъж увлечеш ли се няма спиране.
На турнир по петанк.
Geograf.bg: Защо география?
Георги Бърдаров: Аз съм много краен и емоционален човек и веднъж харесам ли някой или нещо му се отдавам изцяло и за цял живот. В географията се влюбих, като дете и съм безкрайно щастлив, че целият ми живот е свързан с нея. А извън това смятам, че е много комплексна наука, която ти дава един изключително широк поглед върху света и процесите в него, природни и социални. А и географията е непрекъсната динамика, пътуване, постоянно откриване на новото и непознатото.
Geograf.bg: Каква е връзката между географията и спорта?
Георги Бърдаров: Географията е навсякъде и спортът е един вид география – различни държави, култури и етнически специфики, които си дават среща на спортната площадка.
В античния град Бутринти, Албания.
Geograf.bg: Казват, че Уругвай е най-скучната от южноамериканските държави. Какво за теб е Уругвай?
Георги Бърдаров: Ха-ха-ха...Да, чувал съм го това определение за Уругвай. Ала тя е скучна само за хората, които нямат сетива да усетят магията й. Или казано по Екзюпиеровски „същественото е невидимо за очите”. А и може ли държава, чието име означава „реката на пъстрите птички” да бъде скучна? Чували ли сте по цветно, нежно и красиво име на държава?
За мен Уругвай е детската мечта, че мога да постигна и невъзможното. Моето Макондо, моето пристанище, в което един ден ще акостирам, когато нищо друго не ми е останало.
Geograf.bg: Ако на финал на световно първенство по футбол се изправят България и Уругвай, за кой отбор ще бъдеш? :)
Георги Бърдаров: Доста провокативен въпрос, но аз ще избягам елегантно от директния отговор с една кратка история. През 1974 г. се играе световното във ФРГ. България отива със силен отбор и с надеждата да спечели първата си победа на световни футболни финали. Първият мач е България-Уругвай. Баща ми, като луд фен на футбола е залепнал за телевизора. В 78-та минута Христо Бонев бележи за 1=0 за България, а баща ми съвсем забравил, че ме държи в ръцете си (аз съм на 1 годинка!) скача радостен и ме изпуска на пода. Аз разбира се надувам гайдата и не мога да се успокоя няколко часа. Ето как от съвсем малък в мен се преплетоха България и Уругвай. :)
Сбъдната мечта - мач на Уругвай в Клагенфурт, Австрия.
Geograf.bg: Как се съчетават научната дейност и творческото писане?
Георги Бърдаров: Чрез едното си почивам от другото и чрез едното се зареждам за другото. А нима научната дейност не е творческа?
---