Географският център на Азия - място за географско поклонничество

Монументът на географския център
Поредното пътешествие ме отведе в Синдзян-Уйгурския автономен район в най-северозападната част на Китай, известен в историята и под името Източен Туркестан. На територията му са разположени уникални географски обекти: планините Тяншан, Алтай, Кунлун, Памир, Каракорум, Турфанската падина, пустинята Такламакан, Джунгария и още много други.
 
 
 
 
Вероятно неслучайно в този географски възел се намира и географският център на Азия, отбелязан с голям мемориален комплекс, изграден с финансовото участие на всички азиатски страни. Не пропуснах да го посетя, защото такива места по света понякога са доста отдалечени и труднодостъпни. Географският център на Азия е само на 26 км югозападно от главния град на района – четири милионния град Урумчи. Пътят до него обаче не се оказа лек. Веднага след излизането от града попаднахме на огромна територия за добив на инертни материали, необходими за огромното по своите мащаби строителство на нови сгради, предприето от Китай не само в Урумчи, но практически във всички градове и по-големи селища в района. Асфалт липсваше, макар някога да е полаган, и това кратко разстояние се превърна в двучасово напрегнато приключение в стремеж да се промъкнем с джипа между стотиците тежки и леки автомобили, които не се спазват никакви правила на движение. Успяхме да пристигнем час преди затварянето на комплекса. Платихме входната такса и се отправихме към посетителския център с музей и магазин, който предоставя и възможност за наемане на велосипеди, тъй като от входа на комплекса до самия азиатски център разстоянието е около два километра. Предпочетохме да извървим пеша този път, като всеки географ, който иска да види в детайли още повече от мястото, в което е попаднал. Алеята започва с огромна 20-метрова аркова конструкция, пред която красиво оформена плоча информира за важността на мястото. 
 
 
 
 
По алеята следват стилизирани скулптури от всички азиатски държави, участващи в проекта – 49 на брой, като всяка страна е представена с характерен символ. Най-западната включена страна е Кипър. Във връзка с китайската политическо-географска концепция Палестина и Сиким са разгледани като отделни страни. Убедих се, че човек винаги има какво ново да научи. Преминахме пред всички скулптурни произведения и достигнахме до един странно погрешен в географско отношение глобус, както и до една стилизирана рамка, през която се вижда географският център на континента, място за снимки на посетители и поклонници. Продължението на алеята, по която са засадени нови дървесни видове, води към подхода към центъра, където има големи скални плочи с информация за проекта и осъществяването му. Макар и изпълнен с много грешки, английският текст ни информира, че през юли 1992 г. учени от Китайската академия на науките, Синдзянския институт по екология и география, учени от европейски университети заедно с водещи географи и картографи от други страни в света и при използването на дистанционни методи и различни съвременни технологии, определят село Baojiacaozi, Yongfeng town, разположено на 26 километра югозападно от Урумчи, като географския център на Азия с координати: източна дължина 87°19'52" и северна ширина 43°40'37". Надписът гласи: „Центърът на Азия, като специална географска концепция, е рядък ресурс и щастлива съдба за китайския народ, предоставен му от майката природа и от историята”. Селището е е било преместено приблизително на километър когато паметникът е бил издигнат, и всяко домакинство е получило нова къща. Сега новото селище е известно повече като „Сърцето на Азия”.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Проектът продължава и в наши дни и е предвидено изграждане на „Градина на мира“, посветена на тринадесетте етнически групи в Синдзян. Ще бъдат представени архитектурните стилове на различните етнически групи, богатата им история, фолклор, традиции. Планира се в парка да бъдат организирани различни културни събития и фолклорни празници, свързани с представянето на отделните етнически групи в района. В момента на посещението ни този парк мемориал не бе в най-доброто си състояние, но около него кипеше строителна работа. От местните хора разбрахме, че мястото е посещавано от туристи от района и страната, но с различна интензивност, и че чужденци идват много рядко. След откриването му, въпреки мащабността си, не е станало обект на масово туристическо посещение поради много причини, най-вероятно поради факта, че в района периодично има и етнически вълнения.
 
 
 
 
 
 
 
В кръг около центъра на Азия, издигнат на мраморна платформа, са разположени стилизирани кубове с карта на всяка една от азиатските страни, кратка информация за страната, знаме и герб. Самият Център е метална конструкция във вид на кула, висока 18 м, от която се спуска подобно на отвес съоръжение, сочещо точния център според измерванията. Откъдето и да се погледне кулата изглежда еднакво – наподобява буквата А в чест на името на континента, а в основата й са посочени точно и четирите посоки на света. Центърът на Азия е разположен на около 2400 км от най-близкия океан – Индийския, крайбрежието на Бенгалския залив, и на над 3000 км от Северния ледовит океан. Пак в Синдзян-Уйгурския район - на няколкостотин километра на североизток в пустините на Джунгария се намира и най-отдалеченото място на сушата от океани и морета, а Урумчи е най-отдалеченият милионен град. Усещането, което изпитваме стоейки под конструкцията на азиатския географски център, е неповторимо. Може би именно тази отдалеченост и в миналото, и в наши дни, придава на географския център на континента и района аурата на природна древна и съвременна мистика. 
 
 
 
 
Текст и снимки: проф. Румен Пенин

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

7 Коментара - Географският център на Азия - място за географско поклонничество

;-) (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Оказва се, че това не е единственият "претендент" за географски център на Азия. Град Кизил (Къзъл), република Тува (Тъва) в Руската федерация също притежава монумент, който маркира географския център на континента. Кой е истинският географски център? :)

Диян (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Поздрав на проф. Пенин. Интересно място е посетил за пореден път. Иначе има толкова много спорове има за тези географски места. Всяка страна си има своя версия. Китайците, както винаги искат да са в центъра на света. Не се и съмнявам, че са извикали учени откъде ли не, за да го докажат. Все едно, това са туристически места. Професорът ни е показвал поне 4 места на Екватора в Еквадор и навсякъде има туристи.

Ех (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Абе хора, вие не знаете ли, че е доста лесно чрез съвременните технологии (визирам ГИС) да се определи точно центъра на един полигон ( в случая континента Азия)? Айде стига спорове за това кое е баш в средата и кое - не и да се насладим на интересната история, а?

До Ех: (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Обикновено хората, занимащите се с ГИС технологиите забравят, че има значение кои ще са границите, които ограждат този полигон. Границата между Европа и Азия е условна, има нейни различни варианти, което означава, че има и различни стойности за площта на конитента. Това поражда различия в изчисляването на географския център, без значение от метода, по който то се прави.

Тeodora (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Благодаря за интересния материал! Имам две от книгите на проф.Румен Пенин и мислено пътувам с него по света. Дори не знаех, че има такова място. Във Варшава съм виждала знак за центъра на Европа, но защо е там не зная.

Петя (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Преди десетина година Румен Пенин беше велик доцент, а в момента е възможно най-достойния професор /не само по география/, който съм срещал. Ако всички други негови колеги обичаха науката и се отдаваха с такава страст, както го прави Проф. Пенин, университетското ни опразивание щеше да бъде на съвсем друго ниво. Проф. Пенин благодаря ви, че ви има!

Gina Hristova (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Hiljadi blagodarnosti za prekrasnata informazija

Сподели

Снимка на деня

Река Дунав с пристанището в Никопол

ггф