Географски щрих от Ел Салвадор

Географски щрих от Ел Салвадор

Тръгнахме към Централна Америка с цел да посетим няколко страни и да направим своите лични географски открития, както са го правили първите европейци по тези земи. С Нори, моята спътничка в живота и пътешествията, планирахме внимателно как да посетим за относително кратко време интересни за нас места в тази най-малка централноамериканска държава. На Република Ел Салвадор, както е официалното име на държавата, която бе на пътя ни от Гватемала към Никарагуа, отделихме няколко дни. Очаквана среща от детските години. Влизайки в страната, веднага ни направи впечатление спокойният и празен от автомобили път за разлика от Гватемала. Шофьорът Раул, който бяхме ангажирали да ни преведе през тази страна, скоро намери чудесна площадка за почивка с много добра панорама. Релефът на Салвадор е с вулканичен произход и пред погледа ни се разкри красива гледка към околните хълмове, планини и малки селца, пръснати в долините на реките. На границата с Хондурас в планината Серо ел Питал се намира и най-високата точка на страната - 2730 m. Понякога на върха падат и валежи от сняг. Средната надморска височина на държавата е около 600 m.

Знамето на Република Ел Салвадор
Гербът на страната
В подножието на най-високата точка на Салвадор - Серо ел Питал (2730  m)

Ел Салвадор е малка страна с площ от 21 040 кm² (по-малка от Северна Македония) и с население около 7 млн. души. Тук е най-голямата гъстота на населението в този регион - над 330 д/кm². Единствено тя от централноамериканските държави няма излаз на Карибско море.

Столица е Сан Салвадор, чиято агломерация е с над 2 млн. души Сред най-известните забележителности е монументът на Спасителя на света – Исус Христос, стъпил върху географски глобус. Страната е наследник на културите на маите, на толтеките и на доколумбовото държавно образувание Кускатлан. Завоювана е от испанския конкистадор Педро де Алварадо през 1524 г. След дългото колониално присъствие на испанците страната става независима през 1821 г. В наши дни наследници на старите култури са индианците пипили, живеещи в западните части на страната.

Божественият Спасител на света – Исус Христос, стъпил върху географски глобус

Страната е известна с високата си престъпност и многото убийства - над 40 на 100 хил. д., като в някои години достига и повече. Само няколко дни по-рано бяхме в Хондурас, страната с най-много убийства в света за година – 90 на 100 хил.д. В това отношение отивахме в една двойно по-спокойна страна...

В Салвадор има над 20 вулкана, три от които са по-активни – „Фарът на Тихия океан“ или още „Фарът на Централна Америка“ – вулканът Исалко, чиито изригвания се виждали през нощта далече навътре в океана, близкият до него активен вулкан Санта Ана и намиращият се на юг вулкан Сан Мигел. Честите земетресения и вулканичната активност са свързани с допиращите се в района три литосферни плочи - Карибска, Северноамериканска и Кокос. Няколко пъти столицата и съседни селища са били сривани от силни земетресения, като последните по-силни и разрушителни са от 1982 и 1986 г. Климатът е тропичен, като средната годишна температура е около 23 – 25°C, а в планините е с няколко градуса по-ниска.

Вулканът Исалко – Фарът на Тихия океан

Пътуването ни беше в края на сухия период, когато времето бе слънчево и много приятно за обикаляне по набелязаните места. Наша база бе градчето Сучитото с чудесен изглед към най-големия язовир на страната – Cerrón Grande Hydroelectric Dam, известен сега като Сучитлан. Пристигнахме надвечер и след вкусната вечеря и вечерната разходка из центъра на градчето се прибрахме в старинния ни уютен хотел, запазил чара на колониална Испания. В стаите му бяха подредени старинни предмети, картини и други произведения на изкуството.

Хотелът ни бе в колониален стил

Няколко стаи са превърнати в малък музей

Сутринта закусихме с пържени банани, малко каша от фасул, парче месо, пресен плодов сок и прочутото салвадорско кафе, за което Раул ни бе разказал по пътя. В страната има големи плантации от кафе, захарна тръстика, памук и др., разположени на мястото на естествени гори и храсти, изсечени през втората половина на XIX в. във вътрешността на страната.

Закуска на открито в компанията на местни обитатели
Папагалът, с който споделихме закуската
Друг любител на сутрешната ни закуска

Тръгнахме сами из калдаръмените улички на градчето и навсякъде ни посрещаха усмихнатите лица на местните продавачи. Опитахме кулинарно произведение от царевично брашно, подобно на мекица. Обиколихме местния пазар, посетихме главната църква „Санта Лучия“ и послушахме проповедта на свещеника. Попаднахме в малък исторически музей с много предмети от различни периоди от историята на селището и района. Изключително любезният домакин ни предложи кафе и се впусна в разкази за детството си, за нелекия период на гражданската война (1980 – 1992 г.) и за една от най-необичайните войни в историята не само на две държави – Хондурас и Салвадор, но и в историята на човечеството.

Градската катедрала „Санта Лучия“
Малкият музей с интересни предмети от историята на града

Военният конфликт възниква през 1969 г. и трае шест дни  – от 14 до 20 юли. Макар да има и други политически и междудържавни причини, се счита, че поводът за войната е загубата на отбора на Хондурас от този на Салвадор на 15 юни 1969 г., във връзка с квалификациите за световното първенство по футбол през 1970 г. Най-вероятната причина е навлизането на безимотни селяни от Салвадор на територията на съседната държава и завземането на земеделски земи. Хондурас се опитва да изгони бедните селяни, а Салвадор ги поощрява да останат. Футболният двубой изостря напрежението и двете държави късат дипломатическите си отношения. В резултата на войната страдат предимно мирни граждани, като ранените и загиналите са няколко хиляди души. Едва през октомври 1980 г. между двете страни е сключен мирен договор.

Футболната война донесла печална слава на Хондурас и Салвадор

Сучитото и районът около него са пострадали много по време на гражданската война. С население от 34 хил.д. през 1971 г., след приключването на войната през 1992 г. то е само 14 хил.д.

Постепенно селището се съвзема, особено с развитието на туризма, който достига и до това малко провинциално градче. Причината е добре запазената колониална архитектура, възможностите за екологичен туризъм, автентичната кулинария и гостоприемството на местните хора. Секторът на услугите се развива бързо – малки хотелчета, ресторанти, живописни кафенета, музеи, туристически агенции, културни мероприятия. Тук гостуват трупите на столичните театри. Местният театър се нарича „Алехандро Кото“, на името на един от най-известните салвадорски писатели и режисьори, легенда за киното на страната, роден в този град. Той е един от хората, допринесли най-много за запазването на градчето и превръщането му в културен и туристически център. Наричат го „Синът на Сучитото“. Неговата къща е превърната в музей.

Из улиците на града

Младежи от столицата на екскурзия в прочутото градче

Театърът  носи името на именития си съгражданин Алехандро Котто 

По време на разходката ни посетихме малък музей с уникална колекция от декоративни чинии за стена от цял свят. Искрено съжалих, че не бях взел такава чиния от България, за да обогатя колекцията им. На приятното младо момиче, което ни посрещна и разказа за музея, подарихме нашенски мускал, който веднага бе използван.

Музеят на чининиите
Приятна вечер на централния площад

Следобед с нетърпение очаквахме да посетим едно от най-интересните орнитологични места в тази част на Централна Америка – язовира, или както го наричат езерото Сучитлан (135 km2) с неговите разклонения и стотици закътани и спокойни места за гнездене и отглеждане на поколението на много видове птици. Наш водач в обиколката беше познавачът на местната природа Мигел.

Язовирът е построен с цел да се увеличат хидроенергийните възможности на страната и да се избегнат наводненията през влажния сезон по течението на най-голямата салвадорска река Лемпа (422 km). Реката извира от Гватемала, пресича част от Хондурас и Салвадор, и се влива в Тихия океан. Построяването на язовира изисква изселването на над 13 хил. жители на селцата, попадащи в чашата му. Правителството решава по интересен начин проблема, като специално построява за част от хората три кръгли селища с радиална мрежа на улиците. Водите на изкуственото езеро заливат и над 20 ценни археологически обекта. Завършен е през 1976 г.

Кръглите селища за изселените при строежа на язовира жители

Постепенно в най-големия пресноводен басейн в страната се обособяват много райони с голямо рибно и орнитологично разнообразие. През 2005 г. тук е обявена  „влажна зона с международно значение“ в съответствие с Рамсарската конвенция.

Изключително приятно занимание е няколко часа да обикаляш с лодка из езерото и да разглеждаш отблизо пъстрия птичи свят, да  наблюдаваш по бреговете и други обитатели на природата, както и живота на рибарите. Районът е обитаван от няколко вида папагали, тукани, пеликани, корморани, диви патици, лещояди, рибари, чапли, колибри и др. Националната птица на Салвадор е момот или торогоз  (Eumomota superciliosa), която е широко разпространена на юг от полуостров Юкатан до Панама.

Националната птица на Салвадор - момот или торогоз

След Сучитото продължихме към залива Фонсека, който трябваше да пресечем с моторна лодка, за да отидем в Никарагуа. По пътя спирахме, за да разгледаме интересни природни места. На отделни ареали има съхранени тропични гори с голямо биоразнообразие. Тук виреят ценни дървесни видове, като балсамово дърво, жълто и червено дърво, испански кедър (Cedrela odorata), който попада в категорията на застрашените от изчезване видове, дървото чику или саподила (Manilkara zapóta) с вкусни плодове,  много видове палми, вкл. и кокосова палма. Преминавайки през страната, на много места се виждат малки или по-големи стопанства, в които се отглеждат банани, манго, ананаси, цитрусови култури, папая, гуава и др.

В редица защитени територии на страната се срещат ягуари, пуми, оцелоти, тапири, броненосци, мравояди, ленивци, маймуни, елени, свиня пекари, каймани, койоти и др.

По пътя се отбихме, за да видим едно от най-големите калдерни езера в Централна Америка – Илопанго (72 km2), разположено източно от столицата. То се оттича чрез река Хибоа към Тихия океан.

Калдерното езеро Илопанго

По пътя Раул ни разказа за една екологична катастрофа, която продължава и днес. В източната част на столицата Сан Салвадор в сателитното градче Илопанго се наблюдава интересен географски процес – огромно потъване и свличане на земни маси от вулканична пепел,  предизвикващо сериозни материални щети и жертви. Две са основните причини за появата на тази природна катастрофа: по време на дъждовния сезон особено силните поройни валежи водят до образуването на силна вълна, която повлича със себе си части от склона на вулканското плато над езерото. Другата причина е свързана с честите земетресения, които активизират земните пластове и в резултат те се свличат. Всичко би било обикновен природен процес, ако районът на катастрофата не бе населен. Но тук е разположен беден квартал, чиито обитатели се страхуват постоянно за жилищата си. Често се налага хората от бедстващия район да бъдат евакуирани. Подобни големи свличания на земни маси има в редица други райони на страната.

Огромното пропадане на земните пластове в Илопанго
Подобни свличания на огромни земни маси са характерни за вулканичните райони на страната

По пътя попаднахме на стари и изоставени мини, чиято експлоатация е нарушила сериозно ландшафтите в района. Обсъждахме с Раул факта, че Салвадор е първата страна в света, в която през 2017 г. се забранява добивът на полезни изкопаеми. Целта е да не се замърсява природната среда и да се защитят и опазят чисти запасите от ценната питейна вода. Законът не засяга добива на въглища, сол и строителен камък. Подобна забрана е пример за малките народностни общности и територии с екологични проблеми.

Продължихме пътя през подножието на вулканите Сан Висенте и Сан Мигел до пристанищния град Ла Унион на залива Фонсека, където се срещат териториите на Салвадор, Хондурас и Никарагуа. Изпратиха ни извисяващият се на север вулкан Сан Мигел и усмихнатото лице на едно салвадорско дете. След сбогуването с тази малка държава със свой чар и дух пътешествието ни продължи към Никарагуа.

Вулканът Сан Мигел ни изпрати
Усмихнатото бъдеще на Салвадор

Искрено съм благодарен за помощта при осъществяването на пътешествието ни на Димитър Попов, мой добър познат от студентските години. Той и неговата туристическа фирма Пенгуин Травъл със своя опит направиха пътуването ни в тази част на света  истинско приключение и удоволствие.

Автор: проф. Румен Пенин


Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“.

Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Публикувано от Spasimir

Сподели

Снимка на деня

Необикновена шахта в Бремен, през процепа на която могат да се пускат монети (дарение). Ако монетата е достатъчно голяма, започва да пее петел, ако ли не – магаре