Географски правопис: За кафявите въглища и почви

Любопитен е случаят с кафявите въглища и кафявите почви, които често попадат в географската литература. По езиковото правило за променливото Я в множествено число то трябва да премине в Е по примера на “голям - големи”, “стряха - стрехи” и т. н. Само че това не се случва. Няма "кафЕви почви" и "кафЕви въглища". Правилно е да се изписва и изговаря “кафяви”, “кафявите”.

Причината за това е един вид географска. В произхода на думата. Тази дума не идва от българските земи, няма славянски корени. За да важи правилото за променливото Я, думите трябва да произхождат от старата ятова гласна. В случая с “кафяв” името на цвета произхожда от думата за растението “кафе”, т. е. означава с цвят на кафе. Поради тази причина е изключение и трябва да го имаме предвид, когато пишем и говорим за кафяви горски почви и кафяви въглища. 

Логично е да се попита как са наричали българите кафявия цвят в миналото, когато кафето не е било познато по нашите земи. В някои региони на България възрастните хора все още употрябяват тази дума. В миналото кафявият цвят е наричан "землен" цвят. С времето тази дума за цвета отпада и е заменена от кафяв.