Географски правопис: Балканските държави
Сложната историческа и политическа съдба на Балканите е отредила за един географски обект често да се използват по няколко имена - българско, гръцко, турско, албанско, влашко, сръбско... Така един град се нарича едновременно Солун, Тесалоники и Сонлу, една планина се нарича едновременно Фалакро, Боздаг и Мраморица, една река се нарича едновременно Еврос, Мерич и Марица.
Интересен е случаят с българските карти на балканските страни. На картите, изобразяващи територии от Балканите извън България, изработени до 90-те години на ХХ век, преобладава българската топонимия (с доста турцизми), типична за XIX и ХХ век. В Гърция можете да намерите Дедеагач (Александруполис), Гюмюрджина (Комотини), Сяр (Серес), Просечен (Просоцани), Воден (Едеса), Костур (Кастория), Валовища (Сидерокастро) и много други, в Турция - Малък Самоков (Демиркьой), Одрин (Едирне), Лозенград (Къркларели), а в Румъния - Кюстенджа (Констанца). Сходна е ситуацията с наименованията на реките, езерата и планините.
В наши дни в голяма част от по-новите картографски изображения българската топонимия в съседните територии почти напълно е изтрита, а са изписани местните имена. Това често води до объркване на хората, които ползват географските карти на съответното издателство. Удачен е вариантът, в който се изписват исторически утвърдилите се български имена, а в скоби се посочват местните – Воден (Едеса). Обратният вариант също е приемлив – Едеса (Воден).
Запазване на традиционните български наименования в балканските държави както в картографските изделия, така и в разговорната реч, е част от българския национален интерес. Българският географски портал - Географ БГ призовава българските медии и туристическите агенции да се съобразяват с исторически утвърдените имена.
Първата публикация от поредицата можете да намерите тук.
Материала подготви: Димитър Желев
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg