Напоследък цялата научна и ненаучна общност се занимава с COVID 19 и това как се развива пандемията, свързана с разпространението на вируса, който причинява това заболяване. Появяват се много и различни предложения каква стратегия трябва да се следва, какви мерки да се прилагат, като се чертаят всякакви сценарии какво ще се случи и кога. Затова реших и аз да „поразсъждавам“ малко по темата.
Веднага прави впечатление, че почти всички, които представят своите идеи, се опитват да ги представят като „единственото“ ефективно решение и ако държавата/правителството/щабът не се съгласят с тяхното предложение, започват да представят предприетите действия от тях като „неефективни“, „безотговорни“ и какви ли още не. С една дума разпространяват негативни сигнали, без хората, които ги излъчват да имат цялата информация, без да са специалисти, без да познават ситуацията в страната, без да имат и най-малка представа за реалната география на проблема „корона вирус“ и на факторите и механизмите, които обуславят и „захранват“ епидемията.
Напоследък и новосформираният медицински щаб, и т. нар. „харвардска“ група (състояща се от бивши възпитаници на Харвардския университет), и кой ли още не, разпалено говорят, че е необходимо пълно тестване на населението – веднага, незабавно, с размах и т.н. Във връзка с това възникват няколко основателни въпроса, на които тези експерти трябва да отговорят, преди да излизат по медиите и да дават гласност на своите предложения, като ни ги представят като „най-правилните“ и „най-ефективните“ (защото са учили в Харвард, Масачузетския технологичен институт, Бъркли или не знам още къде…). Такива въпроси са:
Отговорите на тези въпроси не са прости, защото става въпрос за сложно, динамично и пространствено определено биологично-социално явление, което се разпространява чрез механизма на пространствената дифузия. За нас, хората, които се занимават професионално с география, този механизъм е известен отдавна, ние знаем какво го обуславя, как се моделира, анализира и интерпретира. Няма да навлизам в научните и методологични аспекти на това явление, но все пак, когато се предлага нещо и се твърди, че то е единствено „разумно и ефективно решение“, трябва да споменем няколко важни, очевидни и не толкова очевидни факта:
Върху настоящата ситуация влияние оказват редица фактори, но отговорът на няколко въпроса е от изключителна важност, както за провеждането на операцията „тестване за коронавирус“, така и за мерките, които се вземат за ограничаване на разпространението на заразата:
Отговорът на първия въпрос е сравнително лесен, като данните са достъпни и лесно могат да се картографират и пространствено да се интерпретират.
От картосхемата ясно се вижда, че най-голяма гъстота на населението естествено се формира в районите на София-Перник, Пазарджик-Пловдив-Асеновград, районите около Варна, Бургас, Плевен и Велико Търново, Сливен-Ямбол. Тези райони са със силно развити транспортни и социално-икономически връзки, което предполага сериозна ежедневна динамика в мобилността на населението. Това пък от своя страна предполага множество и интензивни контакти, следователно по-висок и интензитет на разпространение на епидемията в свързаните територии. Селищата, които са в рамките на един час път около тези територии са особено застрашени от скоростно разпространение на заразата, която естествено ще се корелира с формираната стационарна гъстота на населението в териториите, в който вирусът се „внася“ от центровете на разпространение. От друга страна, по-рядко населените територии, както и тези с по-ниска степен на свързаност, са по-малко застрашени от епидемията. Това се отнася до северозападната част на страната и планинските райони, където може да се очакват единични огнища на разпространение, със силно изразен локален характер.
От картосхемата на транспортната достъпност много лесно може да се проследи кои територии с кои са „по-свързани“, следователно, на база механизма на пренасянето (от човек на човек) може да се предполага как ще се разпространи епидемията в рамките на България и кои ще бъдат по-сериозно засегнатите територии. Но това няма как да стане ЕДНОВРЕМЕННО, а ще става инерционно във времето, т.е. С ИЗВЕСТНО ЗАБАВЯНЕ В ОТДЕЛНИТЕ ЧАСТИ, които са свързани с първичните огнища на възникване на епидемията. Такава е отличителна черта на пространствено-дифузионните процеси, които се движат с различна скорост в различно „плътните“ географски територии.
Този елементарен анализ (по-скоро логическо разсъждение) ясно показва, колко неиздържан е подходът, който се предлага, свързан с тестване на цялото население. Моментната снимка ще „хване“ различни стадии на разпространение на вируса, но без да ни дава сравнимост на резултатите, като ще доведе до изкривяване на картината и може да се стигне до „фалшиво“ успокоение, че населението е здраво в отделни части на страната. А те просто ще са в различен стадий от разпространение на заразата. Това ще доведе до възникване на вторични огнища и ще се върнем в изходна позиция, което вече ще компрометира всички усилия за поставяне на заразата под контрол.
На тази основа мога да направя следните изводи и заключения:
Никой не знае колко ще продължи всичко това, но е очевидно, че засега щабът, определен от правителството се справя много добре. Усилията на тези хора трябва да се подкрепят, безусловно. На този етап това е единствената опция, която за страна като България може да има някакъв позитивен ефект. Същевременно ситуацията трябва да се наблюдава и изследва от научна гледна точка, което ще ни даде отговор на въпросите какво да правим, когато първият „удар“ на заразата премине и знаем какви и колко са щетите. Географският подход следва простата географска логика на разпространение на заразата в страната, както и факторите, които я захранват в отделните региони, общини и населени места. Познаването на тази „география“ ще ни позволи да действаме по-гъвкаво и „по-умно“, съответно и по-добре да управляваме кризата и механизма за излизането и от нея.
До тогава: ПАЗЕТЕ СЕ И СИ СТОЙТЕ ПО ДОМОВЕТЕ! Така ще променим и ограничим ГЕОГРАФИЯТА на COVID 19 в България!
Лична позиция на доц. д-р Стелиян Димитров от катедра „Картографиия и географски информационни системи“ в Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Copyright © 2022 - Geograf.bg