Географски бележки върху Антарктида

Първите плавания в района са извършени от британски и испански мореплаватели. През 1820 г. руските мореплаватели и изследователи Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев достигат първи до бреговете на Антарктида. Тяхната експедиция започва през 1819 г. с двата кораба „Восток“ и „Мирний“. На последния командир е Лазарев. В началото на 1821 г. откриват островите Петър I, Земя Александър I, Южните Шетлъндски острови, – Гринуич, Ливингстън, Сноу и др., на които в днешно време има стотици географски обекти с български имена.

През 1959 г. с цел опазване на биологичното разнообразие и мира е подписан Антарктическият договор. Той влиза в сила през 1961 г. и обхваща акваторията и територията на юг от 60^о ю.ш. Забранява се използването на Антарктида за военни цели и се дава свобода за провеждането на научни дейности.

Най-северната част на континента е Антарктическият полуостров. Неговата площ е над 520 хил. km², което го прави един от най-големите в света.

Антарктида представлява високо ледено плато, което около 99% от територията му е покрито с лед. Дебелината на ледниковата покривка е средно около 1720 m, а на места достига до 4300 m. Най-високата точка е в планината Елсуърт, масив Винсън (4892 m). Със средна надморска височина 2040 m Антарктида е най-високият континент.

На остров Рос в източната част на Антарктида се намира най-южният активен стратувулкан на планетата – Еребус. Височината му е 3794 m.

Антарктида е най-студеното, най-слабо валежното място и най-ветровитият континент.

По време на експедиция на Робърт Скот, през 1911 г., са открити „вървавите“ водопади. Те са резултат от бактериален живот в солено езеро под ледника Тейлър. Бактериите окисляват желязото от геоложката основа под ледника. Проявата им е спорадична – при придвижване на ледника.

Сухите долини МакМърдо в Антарктида включват трите по-големи сухи долини Тейлър, Райт и Виктория. Открити са през 1902 – 1904 г. по време на експедицията на Робърт Скот. 

През 1961 г. пилотите Дон Ру и Джон Хики, докато прелитат над долината Райт забелязват езеро. Името му е комбинация от техните – Дон Жуан. Неговата соленост е 338‰, което е причина то да не замръзва при температури от -50 до -30^оС. В него се съдържат големи количества калциев и натриев хлорид.

Езерото Восток е най-голямото от около 400 подледникови езера в Антарктида. То е Рифтово (тектонско) езеро. Площта му е 12 500 km2 (16-то място в света) и има обем от 5400 km3 (6-то място в света). Открито е през 1959 г. от Андрей Капица чрез използването на сеизмични вълни. Дебелината на ледената покривка е 3768 m, което позволява да се съхраняват палеоклиматични данни за последните 400 хил. години. Водата в езерото е изолирана от около 20 млн. години. Първата проба на водата е взета през 2015 г. На станция „Восток“ е измерена най-ниската наземна температура на Земята -89,2°C.

Най-дългата река на Антарктида е река Оникс. Дължината ѝ е 28 km. Протича в долината Райт между ледника Лоуър Райт Глейшъри и ез. Ванда. Тя е сезонна – за период от около 6 – 8 седмици, по време на антарктическо лято. Някои години водите ѝ не достигат езерото. Наблюдавани са спорадични наводнения. Тя е пример за ерозионна морфогенеза.

 Участието на България в изследването на Антарктида започва през 1988 г. Изградена е изследователската база „Св. Климент Охридски“ – ​​​​​​​българското научно съоръжение на остров Ливингстън, Антарктически архипелаг, Южни Шетландски острови.