Географска приказка: Историите на морския капитан (Втора част)
Ели, Явор и Катя изслушаха с интерес историята на кристалната ваза, която веднага възбуди желанието им за пътешествия и приключения.
- Там видях и прочутата летяща риба!
- Летяща риба ли? Що за чудо пък е това?- попита Ели.
- Ами риба, която лети от време на време над водата. Истинско чудо!
Докато домакинът разказваше за летящата риба, Явор се беше вмъкнал в една от нишите и всички чуха неговото бурно възклицание:
- Мама миа, та този аквариум е цял океан!
Летяща риба. Снимка: Уикипедия
Останалите също се вмъкнаха в нишата и пред тях се разкри наистина огромен аквариум със синьозеленикава вода, ситен черен пясък, дълги плаващи водорасли, многобройни камъчета по дъното и няколко червеникави, почти златисти рибки. Еми също беще поразена:
- Никога не съм виждала толкова голям аквариум. Дори в морската градина са по-малки.
Катя цъкна с език:
- А тия риби вътре какви са?
Тайнствения капитан продума мрачно:
- Спомен от най-ужасяващото нещо, което някога съм преживявал. Тези риби са прочутите, хищните, големозъбите пирани - за миг се замисли сякаш искаше да си спомни нещо, а после продължи да разказва. - Бяхме тръгнали с група изследователи от университета в Маями по следите на някакво чудновато животно с огромни размери, наподобяващо някогашните динозаври. Според местни източници то било засечено в джунглите на Амазония, наречени селвас. В продължение на няколко месеца бродихме из тия вечнозелени, непроходими екваториални гори. На няколко пъти изтръпвахме при срещите си с опасната пума, страховития ягуар, най-голямата змия на Земята - анакондата, и най-опасния крокодил - каймана. Освен хищниците тук ни дебнеха и други опасности, като прослувутата малария, която едва не отне живота ми.
Тропичната гора при р. Амазонка. Снимка: Уикипедия
Но джунглата е екзотично място, в което има и доста интересни обитатели. Тук за пръв път видях симпатичните маймунки капуцини и ленивеца, видях невероятно смешния мравояд с дългия си лепкав език, обиращ ловко всички мравки от земята. Запознах се с речната крава ламантина, сладководния делфин иния и електрическата риба, която благодарение на фосфора оставя светещи следи след себе си. С особено удоволствие разгледах какаовото, хининовото и памучното дърво, чиято родина е именно низината на най-голямата южноамериканска река Амазонка. И всичко може би щеше да свърши безпроблемно, макар че не открихме и следа от динозаврите, ако не беше зловещата ни среща с пираните. В един мързелив и слънчев следобед се излежавах край мътните, жълти води на реката, когато чух един от моите приятели, плуващ вътре, да крещи ужасен. Скочих веднага и го видях да се мята като обезумял, а водата около него да се обагря в кръв. Помислих, че е нападнат от кайман и веднага се спуснах да го спасявам. Но едва приближил се до него, чух някакво ужасно хриптене и мигом бях обграден от безброй пирани. Тези малки хищници заръфаха с такова настървение плътта по тялото ми, че още ми е чудно как оцелях. Болката беше страшна, нетърпима, пронизваща. Чувствах, че съм хванат 6 капан, от който няма измъкване. Добре че останалите ни приятели веднага пристигнаха с моторната лодка и ни спасиха. Тялото ми беше наръфано и отвсякъде капеше кръв. Трябваха ми няколко месеца, докато се възстановя напълно. След години за спомен от това преживяване си взех аквариума и пуснах 6 него тези декоративни и безопасни пирани. Но стига съм ви занимавал със страхотии, ще си помислите, че при моите многобройни пътешествия съм преживял само неприятности. Хайде да отдидем оттатък и да изпием чая, докато е топъл.
Залез на Амазонка. Снимка: Уикипедия
Четиримата се върнаха в голямата галерия и седнаха на кръглата дървена маса, която беше отрупана с всякакви сладкиши. Явор, Ели и Катя все още бяха леко зашеметени от срещата си с тайнствения капитан, въпреки разказите за неговите интересни приключения:
- Само не разбрах защо сега живете в тази дупка, далеч от хората?- попита най-сетне Явор. - Това ми се струва съвсем неестествено.
- Да, наистина. - допълни го веднага Катя. - Защо като всички нормални хора не живеете в някоя къща, апартамент или бунгало в града?
- Ами, защото не съм нормален като останалите хора.
- А защо не... - Ели се опита и тя да каже нещо, но домакинът малко грубичко я спря:
- Стига толкова с тия въпроси. Дошли сте ми доброволно на гости и ако искате да доразгледате музея, моля заповядайте, ако не - хващайте си пътя и си отивайте.
Той ядосано повиши тон и Катя реши да се намеси, за да спаси положението:
- Не, не, искаме да останем и да разгледаме всички сувенири тук. Обожаваме разказите за пътешествия и приключения, особено когато са изпълнени с опасности и невероятни обрати.
Капитанът се успокои, седна пак на стола и се усмихна доволен:
- Ами хайде да продължаваме тогава.
- А коя е любимата ви вещ от всичките, събрани тук? - попита Ели.
Домакинът се замисли сериозно, прокара ръка по челото, след което скочи рязко и донесе една стара, прашасала, с пооръфани корици книга и тържествено я стовари върху масата пред тримата шестокласници. Те надникнаха любопитно над нея и прочетоха ситно изписания украсен с най-разнообразни завъртулки надпис на английски - Дневник от експедициите на Дейвид Ливингстън.
- Дейвид Ливингстън? - недоумяващ промълви Явор.
- Да, Дейвид Ливингстън, най-известният изследовател и мисионер в Африка. Намерих тази безценна книга в близост до открития от него величествен водопад Виктория. Участвах в едно състезание по прекосяването на Африка от изток на запад. Началото бе столицата на Танзания Дар ес Салам, а краят - устието на Оранжева река при вливането й в Атлантическия океан. Всъщност по-голямата част от състезанието протече в прочутата африканска савана. Аз и хората от моя екип, яхнали по един здрав арабски жребец препускахме с дни из тази равна като тепсия, покрита с трева част от континента. Тук докъдето погледът ти стига се простират безкрайни треви, сред които е и високата до 3,5 м слонова трева, като само тук-таме се вижда по някой заблуден гигантски баобаб или чадъровидна акцийка. За сметка на бедния растителен свят животинският е изключително богат и разнообразен. Тук се срещат от хищните лъвове, леопарди и хиени, през кротко и лениво къпещите се в блатата и реките крокодили и хипопотами до грациозните красавци антилопи, зебри и газели. Надпреварвах се с най-бързото животно на земята - гепарда, който естествено ме подмина като затворен крайпътен ресторант, участвах в лов на лешояди и ибиси, возих се на слон, взех си за спомен рог от грамадния двурог носорог, който тежи сигурно тонове, а като тръгне да бяга имаш чувството, че земята се тресе от чудовищно земетресение. Имах и късмета да попадна на празника на някакво местно племе от симпатични, нисички и кльощави африканци, които винаги се усмихват. Участвах в основната атракция на празника - състезанието с кафърски биволи. Тези тромави на пръв поглед животни се превръщат в истинскии фурии като ги яхнеш. Един така ме хвърли на земята, че после цяла седмица куцах натъртен. По време на пътешествието из Южна Африка минахме покрай езерото Няса, пресякохме известната река Замбези, стигнахме до невероятно красивия водопад Виктория, където именно и открих дневниците на Дейвид Ливингстън, прекосихме пустинята Калахари и завършихме състезанието при устието на Оранжева река до южноафриканското пристанище Александър Бей. Вярно, че не успях да спечеля, но съм доволен, че се докоснах до екзотичната красота на африканската природа. Всъщност, като споменах за носорога се сетих, че не сте видяли един от най-големите ми и интересни сувенири. - Той поведе тримата си нови приятели към дъното на галерията, където с леко натискане на ръката отмести един скален блок и ги въведе в друга, по-малка галерия, в която царствено се разполагаше голям препариран кондор.
Езерото Няса (Малави). Снимка: Уикипедия
Катя ахна от изненада:
- Та тази птица е буквално огромна! Истинска ли е?
- О, разбира се. Това е най-голямата птица на земята - южноамериканският кондор, чиято височина достига 1 метър, а размахът на крилете му - 3 метра. Една такава птица спаси веднъж живота ми в Андите и за това винаги ще съм й благодарен. По това време работех за прочутото географско списание „Нешънъл джеографик" и ме бяха изпратили да направя статия за най-високия връх на Андите Аконкагуа - 6960 м. Някъде в средата на април пристигнах с кораб в столицата на Уругвай Монтевидео, откъдето с кон се придвижих през прослувутата южноамериканска степ - пампата, до подножието на планината. От пампата запомних само безкрайните треви, малкото животни и обширните ферми за едър рогат добитък. Катеренето по стръмните, зъбати склонове на Андите определено не беше от най-приятните изживявания в живота ми, но целта си заслужаваше. Докато се катерих на няколко пъти успях да снимам известния с ценната си кожа гризач чинчила и тревопасната лама, която изключително наподобява нашите кози. Вече бях стигнал подножието на заснежения връх, когато в една юнска привечер бях повлечен от лавина. Със страхотен трясък откъм върха се свличаха огромни снежни маси, които помитаха надолу всичко по пътя си. Опитах се да се отскубна, но не успях и лавината ме застигна. В първия момент усетих пареща болка и световъртеж, и после нищо не помня. Когато се свестих, установих за мой голям ужас, че летя на неколкостотин метра над земята, сграбчен в извитите дълги нокти на царствения кондор. Птицата ме беше измъкнала от лавината и сега държеше живота ми в ноктите си. Не знаех какво смята да прави с мен и къде мисли да ме пусне, затова примирах от страх. В крайна сметка кондорът ме остави в гнездото си, разположено на една островърха, издадена над дълбока пропаст скала. Може би ме беше приготвил за сладка вечеря, но това съвсем не ме смути и с уникалните снимки, които направих от неговото гнездо, спечелих по-късно най-престижната награда за фотография в света. А иначе тази препарирана птица откупих години след този случай от природонаучния музей във френския град Ла Булон Сюр Мер. Но трябва да ви разкрия, че тук освен от царя на въздушните простори аз имам сувенир и от царя на морските дълбини.
Връх Аконкагуа. Снимка: Уикипедия
- Имаш нещо от делфините? - почти извика от радост Ели. - Това са любимите ми животни. - Капитанът само се засмя:
- Това ли според теб са царете на океана?
- Да, естествено! Че кой друг?
Тук реши да й отговори Явор:
- Глупости, всички знаят, че царят на океанските дълбини е акулата.
При тези думи Катя избухна в бурен смях:
- Ама и вие сте учили-недоучили. Кой ли въобще ви е пуснал в 6. клас? Естествено, че царят на океана е най-голямото морско животно - китът. Нали капитане?
Той й кимна с усмивка:
- Разбира се. Точно това е отговорът. Но хайде, елате оттатък да видите и самия сувенир...
--------------------------------------------
Георги Бърдаров е трикратен победител в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите”. Автор на най-четения български разказ в интернет „За петата ракия или колко е хубав животът”. Дългогодишен сценарист на „Стани богат”, „Аз обичам България”, „Това го знае всяко хлапе” и др. Гордее се с произхода си от с. Кулата и е луд фен на Уругвай. Автор е на книгата "27 велики футболни истории". Доцент е и ръководител на катедра Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
-
03 Окт. 24 -
30 Септ. 24 -
26 Септ. 24
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg