Географска приказка: Историите на морския капитан (Първа част)

Географска приказка: Историите на морския капитан (Първа част)

"Някога, някога преди много години, 6 дълбините на океана, там където нивга не прониквал слънчев лъч и не се мяркала риба, сред сивите скални образувания живяла морска принцеса. Тя била осъдена от зла магьосница на доживотен самотен затвор сред тези безжизнени мрачни скали."
 
Момичето, което четеше тези редове бе на не повече от 12-13 години, с дълги платиненоруси плитки, бистри като утринно небе сини очи, чипо осеяно с лунички носле и устни, които се разтваряха в най-слънчевата усмивка на света, разкривайки два реда ситни бели зъбки.
 
Момиченцето, което слушаше приказката, седнало в красив плетен стол, нямаше сигурно и 6 годинки. То поглъщаше без да мига всяка дума от историята за морската принцеса, пренесло се напълно в нейния подводен океански свят. В този момент момичето, което четеше, хвърли с досада пълната с цветни картинки книга на земята и извика:
- Писна ми от тия твои глупости! Морски принцеси, спяши принцове, зли магьосници и вълшебни феи. Що за щуротии и измислици! Искам да слушам истински истории, с истински герои и истински приключения...
 
То изскочи от стаята, обу си маратонките, наметна дънковото яке и затръшна шумно входната врата, а мъничето от плетения стол ревна, колкото му глас държи. Майка им веднага пристигна от кухнята с разчорлена коса и зачервено лице, избърса си ръцете в престилката и гушна малкото си ревящо момиченце.
 
- Хайде стига, мъничето ми! Няма нищо, аз ще ти дочета приказката - тя забърса с опакото на ръкава сълзите му. - Сега ще разберем какво е станало с омагьосаната принцеса. - Майката се наведе да вземе книгата от пода, промърморвайки си тихичко:
- Само да се върне Катя, ще й откъсна ушите.
 
Само че Катя въобще нехаеше за това. В този момент тя заедно с добрите си приятели от училище Ели и Явор се катереше по варовиковите скали в края на града досами потъналия в жълта шума парк. Скалите образуваха причудливи, подобно декор на фантастичен филм, форми и представляваха идеално място за катерене. Тримата подскачаха от канара на канара, изкачвайки се към прочутата Кралеева пещера, за която в града отдавна се носеха слухове, че е обитавана от духове. Хора, които са минавали нощем край нея се кълняха, че при пълнолуние са виждали от входа й да излизат огнени пламъци, а около пламъците да танцуват облечени в бели мантии сенки. Тези истории отдавна възбуждаха до крайна степен любопитството на тримата смелчаци и те при всеки удобен случай прескачаха до Кралеевата пещера, но досега не бяха открили ни дух, ни дявол.
 
Слънцето вече се плъзгаше по най-високия хребет на Самодивския рид и обагряше в пурпурночервено готвещия се за настъпващата нощ град, когато тримата шестокласници стигнаха отвора на пещерата. Тук Ели се дръпна рязко назад:
- Хайде да се прибираме! Стана вече късно, скоро ще се стъмни.
- Я, стига глупости - веднага й отвърна Явор. - Да не искаш да кажеш, че си се уплашила?
- Нали толкова искахме да дойдем тук, за да видим дали са истина разказите за огньовете и духовете - допълни го разпалено и Катя.
Явор добави:
- Разбира се, нали за това чакахме досега. Дошъл е моментът да разберем истината.
Лицето на Ели излъчваше безпокойство и уплаха:
- Не знам... Мен ме е страх. Всичко тук ми изглежда някак си... Призрачно.
Катя обаче скочи и я хвана за ръка:
- Но нали точно това искахме, да открием призраците.
 
Катя и Явор повлякоха Ели навътре и тримата влязоха в пещерата. Явор включи фенерчето, което носеше и поведе момичетата по тесните, осеяни с множество дупки каменисти коридори на пещерата. Отвътре лъхаше на студ и влага, пронизителни изсвирвания се удряха в ниските сводове на галериите, от време на време някой прилеп прелиташе над главите на смелчаците и студени тръпки полазваха по телата им. Тъкмо Ели щеше да извика да се връщат, когато Явор се подхлъзна и изпусна фенерчето. За миг настъпи пьлна тъмнина и тишина и веднага след това с див писък той полетя надолу през някаква дупка. Момичетата се спуснаха да го спасяват и също полетяха надолу. Тримата не знаеха колко време са летяли, когато тупнаха невредими на пода на някаква малка, почти кръгла, осветена от няколко факли и многобройни, окачени по стените свещници, пещера. След като се съвзеха от падането тримата скочиха на крака и заоглеждаха с любопитство наоколо. Пещерата се състоеше от две части, тази в която бяха паднали те бе мъничка, сводеста, осветена от две големи факли. Стените й бяха черни, подът – посипан със ситен жълт пясък, вътре имаше едно масивно орехово бюро, отрупано с книги, карти и атласи, два резбовани стола, покрити с плюш и малка, но пълна с книги библиотечка. Те влязоха в другата галерия, която беше много по-голяма и пълна със всякакви чудеса. Галерията беше продълговата с десетина широки ниши от двете й страни, накъдето и да обърнеха поглед виждаха разни чудновати неща – или пръснати по пода или подредени в нишите, или поставени по издялани в стените етажерки. Всичко това се осветяваше от няколко огромни свещници и вградени в нишите червеникави и бледозелени фенери. Докато гледаха онемяли чудесата на тази галерия, сякаш изпод земята пред тях изникна среден на ръст, обгърнат в широка пурпурночервена мантия и с голям черен цилиндър на главата, джентълмен. Той беше обут във високи черни каубойски ботуши, имаше тънки мустачки и бляскащи в тъмното очи.
 
Джентълменът пристъпи към неканените гости и се изсмя гърлено:
- Е, какво, харесва ли Ви моят музей?
Никой от тримата не отговори.
- Да не си глътнахте езиците? Спокойно, няма да Ви изям. Винаги съм обичал гости, макар че рядко ме спохождат.
Отново не последва отговор. Джентълменът седна в един удобен, широк, плетен стол, запали лулата си. Вдъхна с наслада горчивия аромат на тютюна и усмихнат им каза:
- Хайде, отпуснете се! Може да Ви изглеждам като магьосник, но това съвсем не е така. Просто си живея тук под земята, пуша си лулата, чета по цял ден книги и чакам с нетърпение някой случайно, като Вас сега, да ми дойде на гости - той щракна с пръсти и на масата пред него се появиха четири чаши с горещ чай и голяма кристална купа, пълна със сладки - хайде почерпете се и ми кажете какво Ви води насам?
Най-накрая Катя събра смелост и се обърна към домакина:
- А като не сте магьосник, тогава какъв сте и какво правите тук?
Той издиша тютюневия дим от лулата си и махна неопределено с ръка:
- Капитан в оставка.' Точно това съм аз, морски капитан в оставка. Кръстосвал съм всички морета и океани по света, пътешествал съм по всички континенти, спускал съм се дори до Антарктида, а сега си седя тук, пиша мемоарите си и се наслаждавам на музея, който виждате и вие.
Най-накрая и Явор се престраши и проговори:
- А всичките тези неща наоколо откъде са? Нима Вие сам сте ги събирал?
Джентълменът се изсмя доволно:
- Всеки предмет до последния, който виждате тук съм събирал собственоръчно при многобройните си плавания. Тук има сувенири и вещи от Тринидат, Малайзия, Сибир, Гренландия, Уругвай, Антарктида, Исландия, Франция, Лихтенщайн и от още толкова много места по света. Всяка вещ си има собствена история и е свързана с много спомени и приключения. Ето например погледнете онази изключително красива, счупена кристална ваза в нишата до вратата. Никога няма да познаете откъде съм я взел.
 
Вазата беше висока поне метър, направена от разкошно прозрачносиньо преливащо почти в резеда стъкло. Тримата я изгледаха с възхищение.
- Не можете да се сетите нали? – капитанът скочи на крака, приближи се до вазата и я вдигна с една ръка, сякаш беше лека като перце. – Измъкнах я от един полуразрушен кораб, разлагащ се като мъртво животно на дъното на Индийския океан при Маскаренските острови. Бяхме хвърлили котва недалеч от остров Мавриций и се гмуркахме за бисерни миди. При едно от грмурканията се спуснах максимално дълбоко и забелязах сред скалите очертания на корабна палуба. Веднага се насочих натам - корабът, явно величествен някога, сега представляваше малка надупчена като френско сирене черупка, обрасла цялата с водорасли. Промъкнах се в кухата му коруба и видях скелети на хора, разхвърляни сандъци, морски змии, които се шмугваха из руините и множество дребни риби сред пустите каюти. Щях вече да се измъквам, защото ми свършваше кислородът, когато вниманието ми беше привлечено от нещо бляскаво и жълто, покрито от изгнила рибарска мрежа. Оказа се тази чудна ваза, пълна със златни монети. Онемях от изненада и радост, след толкова пътешествия и бурни приключения най-сетне бях открил истинско морско съкровище. Естествено грабнах вазата и тръгнах да се връщам към кораба си. Изведнъж обаче усетих, че нещо заклещи крака ми, обхвана го в мощна прегръдка и миг по-късно цялото ми тяло беше засмукано от жилавите пипала на един октопод. Чуствах как се задушавам в зловещата му прегръдка. Въпреки тежкото си положение нито за миг не изпусках вазата с монетите от ръцете си. Странно, човек е по-склонен да се раздели с живота си, отколкото с внезапно появилото се в ръцете му богатство. Поведох битка на живот и смърт с октопода, която в крайна сметка спечелих, но това се оказа пирова победа. По време на схватката вазата се обърна и монетите безжалостно се изсипаха на морското дъно, оставяйки ме отново обикновен и беден морски капитан. Въздухът обаче вече ми свършваше и аз изплувах бързо на повърхността. От тоба приключение ми остана за спомен само тази изключително красива ваза и този белег - капитанът показа дълга червена ивица малко над лакътя си - от пипалата на октопода. 
 
Стара карта на Индийския океан с Маскаренските острови, Мадагаскар и др.
 
Ели, Явор и Катя изслушаха с интерес историята на кристалната ваза, която веднага възбуди желанието им за пътешествия и приключения...
 
 
--------------------------------------------
 
Георги Бърдаров е трикратен победител в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите”. Автор на най-четения български разказ в интернет „За петата ракия или колко е хубав животът”. Дългогодишен сценарист на „Стани богат”, „Аз обичам България”, „Това го знае всяко хлапе” и др. Гордее се с произхода си от с. Кулата и е луд фен на Уругвай. Автор е на книгата "27 велики футболни истории". Доцент е и ръководител на катедра Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. 
 

Публикувано от Анонимен (непроверено)

1 Коментара - Географска приказка: Историите на морския капитан (Първа част)

Марина Стоева (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Невероятен автор и човек, защото имам честта да го познавам лично! Поредицата му от географски приказки е страхотна! Продължавайте в този дух, доц. Бърдаров!

Сподели

Снимка на деня

Над Седемте рилски езера

ггф