География на необикновените мартеници
През 2003 г. се запознах с Таня Иванова, журналистка от Стара Загора. Тъкмо бях спечелил националното състезание за ученици по География и икономика. Предстоеше ми да представям България на международно състезание в САЩ. С Таня ме запозна моят добър приятел Георги. Той знаеше, че тя е човек, който може да ми помогне. Ситуацията в страната бе такава тогава (всъщност все още няма промяна в това отношение), че Министерството на образованието не осигурява пътуванията на учениците за международни олимпиади. Семейството ми нямаше възможността да осигури средствата за такси за участие и самолетен билет до Щатите. Георги бе прав. Таня ми помогна. Успях да замина. И нещо повече - отнесох първите си мартеници с неин „почерк“ отвъд Атлантика. И така се започна...
Една от творбите на Таня
При десетките пътувания зад граница от онази година насам (по обмени, експедиции, проекти, екскурзии и т.н.) винаги нося със себе си и подарявам. Какво нося ли? Ама че въпрос! Случи ли се да се запозная с някой свестен човек, някой да ми помогне или просто от учтивост и ето че още една мартеница на Таня намира пристан в някое кътче от земното кълбо. Чужденците се радват и ценят измайсторените от вълна и шарени тъкани мартеници, при все че са наясно след мое обяснение за същността на българския обичай. За тях обаче често няма значение, че времето, когато им ги подарявам, не е началото на март. Някои решават и веднага се окичват, а други запазват „българското бижу“ за наречената му дата.
Мартеница, изработена от Таня Иванова.
И в този ред на мисли няма как да не изброя държавите, където с помощта на мартениците на Таня, съм успял да направя добро впечатление и най-важното, да оставя парченце от родината: САЩ, Албания, Русия, Босна и Херцеговина, Обединеното кралство, Полша, Франция, Норвегия, Швеция, Финландия, Гърция, Турция, Португалия, Испания, Германия, Австрия, Швейцария, Италия, Малта са част от страните. Ако трябва да говорим като места, то мога да се „похваля“, че съм закичил с българска мартеница хора от Шпицберген (Кралство Норвегия), Оулу (Финландия), района на Ладожкото езеро в Русия, Алпите, островите Корсика, Сардиния и Сицилия, Ливърпул, славянобългарската монашеска обител в Света гора... Всъщност не са важни конкретните места. Важна е идеята. И докато мога да пътувам по света, и докато Таня прави своите бижута, ние ще успяваме да разширяваме и обогатяваме Географията на мартениците на Таня.
Президентите на България и Русия Георги Първанов и Владимир Путин с мартеници, направени от Таня Иванова. Снимка: Таня Иванова.
Знам, че не е възможно Таня да направи мартеница за всеки един жител на нашата планета. Знам, че тя е способна да се опита. Смея да перифразирам Жорже Амаду, защото се замислих един ден колко ли мартеници е измайсторила в живота си (тя ги майстори, не ги прави!). Та мислих по въпроса и след това реших, че е глупав и спрях да мисля. Силата на мартениците на Таня не е в това колко са, а е в тяхното послание. Всяка една от тях е своеобразна. Всяка е една е „личност“ сред червено-бялото безлично море от материя, което зарива сергии и павилиони в навечерието на Баба Марта през последните години.
Димитър Желев
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg