Галапагоските острови – преди и след Дарвин (втора част)

Пътешествието из Галапагоските острови ни поднасяше все повече нови и интересни преживявания. Всеки ден бе подарък, на който се наслаждавахме максимално.

Пътеките за посетителите на островите са добре маркирани и водачите строго следят за спазването на правилата за поведение. По време на разходките, особено когато се ходи по повърхността на лавовите потоци, съществува известна опасност, свързана с възможността някой да пропадне, тъй като под повърхността има по-малки и по-големи кухини с различна дълбочина. След като акостирахме с лодки на брега на о-в Сантяго имахме възможност да се разходим няколко часа из лавовите полета и рядката храстова растителност. Приятно е усещането да си далеч навътре в Тихия океан, да бродиш по застиналата лава и да чуваш само шума на разбиващите се вълни...

Вулканските ландшафти, макар и безжизнени на пръв поглед, крият разнообразен организмов свят

А по крайбрежията на островите животът кипи... едни от най-интересните представители на животинския свят са галапагоските морски игуани (Amblyrhynchus cristatus), явяващи се ендемичен вид. Единствено те от гущерите търсят храна в океанските води, прекарват дълго време във водата и се хранят с няколко вида водорасли, заради които се гмуркат до 10 – 15 m дълбочина. Хранят се и с листа и плодове на галапагоския кактус. Обикновено имат дължина 70 - 80 cm, но отделни екземпляри достигат до 1,2 – 1, 5 m и тегло до 10 – 12 kg. На островите живее и сухоземната галапагоска костенурка (Conolophus subcristatus), която е оцветена от жълто до канелено и кафяво.

Галапагоската морска игуана обитава всички острови от архипелага. Местните я наричат розова игуана

Игуаните се хранят с водорасли и се гмуркат до 10 – 15 m дълбочина

Сухоземните игуани са известни и под името конолоф и дължината им достига до 1,2 m

Сред най-красивите панорамни гледки на света се счита тази на остров Бартоломе - от загасналия вулкан към внушителната оцветена скала “Pinnacle Rock”, изградена основно от вулканските скали - туфи. Прекарахме незабравим ден из вулканските лунни ландшафти на острова, походихме из пясъчните плажни ивици, където открихме следи от зелените морските костенурки (Chelonia mydas agassizii), снасящи през нощта яйцата си в пясъците. Направихме много фотографии на местните обитатели и поплувахме във водите на океана, в които най-често срещани са рифовите акули (Triaenodon obesus), както и застрашения от изчезване вид – раковинена акула чук (Sphyrna lewini), достигаща до 4 m дължина.

Остров Бартоломе – с красивата вулканска скала „Pinnacle Rock“

Морските костенурки снасят яйцата си в дупки по склоновете на пясъчните хълмове
Следи от морските костенурки, които са снесли яйцата през нощта в пясъците
Снимка на географския ни екип на фона на една от най-красивите гледки на света.​​​​​​

Особено любопитно е да се наблюдава танцът на красивите скални раци (Grapsus grapsus), оцветени в червено, кафяво и синьо. Черупките на зрелите екземпляри достигат диаметър 7 – 8 cm. Поединично или на групи пълзят из застиналата лава и се крият в дупките на скалите. Те също са описани в записките на Дарвин.

Скалните раци (Grapsus grapsus) се крият из пукнатините на крайбрежието

Друг ендемит е лавовия гущер (Microlophus albemarlensis), който се среща на десет от островите. Няколко други вида гущери обитават пясъчните хълмове и храсталаците. На островите е разпространена и ендемичната змия (Pseudalsophis biserialis), която се отнася към смокообразните.

Ендемичният лавов гущер (Microlophus albemarlensis)

Ендемичната змия (Pseudalsophis biserialis)

Най-голямата опасност за дивия свят си остават хората. След основаването на първите селища на островите населението, съставено предимно от еквадорски метиси, нараства. През 1959 г. е около 1,5 - 2 хил. души, през 1972 г. достига 3,5 хил. д., през 2010 г. е около 25 хил. души, а в наши дни е над 30 хил. души. Това увеличение се дължи преди всичко на развитието на туризма и обслужващата сфера. Населени са островите Балтра, Флореана, Изабела, Сан Кристобал и Санта Крус. Това пренаселване на островите се отразява неблагоприятно на природната среда. В миналото тук са пристигали круизни кораби, които са изсипвали на островите тълпи от туристи, но еквадорското правителство забранява достъпа им и въвежда ограничения за броя туристи. Необходима е предварителна заявка за евентуално посещение, като така се контролира туристическият поток.

Хората, случайно или целенасочено, са пренесли домашни животни – свине, кози, овце, магарета, коне, крави, кокошки, кучета, котки, плъхове, мишки, видове мравки, паразити, които в една или друга степен унищожават или изместват естествените обитатели на островите.

На островите се е запазила и естествена растителност, като след обявяването им за защитена територия и акватория учените правят всичко възможно на тях повече да не попадат чужди видове. Но тук отдавна са донесени гуаява, авокадо, хининово дърво, цитрусови култури, къпина, кактуси и др. Тези растения са се разпространили и са изместили ареалите на местните видове. Това се отнася особено за островите Санта Крус, Изабела, Флореана, Сан Крастобал. Счита се, че отвън са привнесени около 700 вида растения, а местните растителни видове са около 500. Сред тях са ендемичният галапагоски кактус (Opuntia echios), сукулентното растение Сезувиум (Sesuvium) образуващо красиви цветни килими по пясъчните ивици, местните ендемити Scalesia helleri, както и Scalesia affinis с красиви бели цветове, няколко вида от семейството на грапаволистните растения (Boraginaceae), крайбрежни мангрови гори и редица други храстови и тревни видове.

Галапагоският ендемичен кактус (Opuntia echios) расте на няколко от островите

Друг вид кактус расте из лавовите полета
Ендемичен вид растение (Scalesia helleri)

Растенията намират начин да пуснат корени във вулканските скали

На места храсталаците са с бодливи видове и са труднопроходими

Любопитен факт е, че на островите се отглежда и кафеено дърво (от подвид арабика – Bourbon), което се счита за едно от най-чисто екологичните в света поради забраната да се използват каквито и да е химически препарати при отглеждането му. Вкусът му е чудесен, а цената – солена...

На един от островите в пясъчната ивица личаха дървени останки от корабокрушение

Главният град Пуерто Айора, разположен в южната част на остров Санта Крус, е основан през 1926 г. от норвежци, които търсели земи за развитие на фермерството. Носи името на еквадорския президент Исидоро Айора (1926 – 1930 г.). Големият интерес към островите и бурното развитие на туризма през последните десетилетия увеличава населението на града на около 12 хил. д.

Из Пуерто Айора

Из града могат да се видят табели, предупреждаващи за местата, където игуаните снасят яйцата си

През 1959 г. е основан международният фонд „Чарлз Дарвин”, чиято основна задача е да се съхранят уникалните природни ландшафти и екосистеми на Галапагоските острови. Посетихме научната станция „Чарлз Дарвин”, която има филиали и на островите Изабела и Сан Кристобал. Подпомагат се популациите на редки видове и ендемити и се работи за възстановяване на природните ресурси. Образователният център със своите колекции от минерали, растителни и животински видове се посещава от учени от цял свят. Особен интерес представлява зоопаркът, в който може да се общува с част от най-интересните животински видове на островите. Дълго време разглеждахме материалите, свързани с природата на островите, и наблюдавахме интересните животни. Пребиваването там е незабравимо и дава възможност да видиш отблизо някои от най-редките животински видове на Земята.

Към научния център, носещ името на Чарлз Дарвин

Но най-интересната ни среща бе със Самотния Джордж, най-рядкото диво животно на Земята до неотдавна. Костенурката от остров Пинта бе останала единствена от изчезващ вид (учените установяват, че е последен представител на подвида си Chelonoidis nigra abingdoni).... и тя наистина изчезна. През лятото на 2012 г. Джордж си отиде завинаги на възраст над 100 г., макар обикновено костенурките от подобни видове да живеят предполагаемо и до 150 - 200 г. Това събитие бе широко отразено в световната преса и социалните мрежи, като пример за това докъде води неразумното поведение на хората по отношение на дивия свят на Земята.

По време на посещението ни Самотният Джордж все още беше жив
Срещите с галапагоските костенурки са незабравими

Слоновите костенурки или още галапагоски костенурки (Geochelone elephantopus), от които островите получават името си, са ендемичен сухоземен вид (с повече от 10 подвида), чиято дължина достига 1,8 m и тегло до 400 kg. Интересното е, че видовете на отделните острови се различават по формата на черупката и дължина на шията си, които зависят от мястото на обитание, начина на хранене и характера на храната им. Този факт е забелязан и описан от Чарлз Дарвин. Според научно проучване на архиви през XVI в. броят на костенурките на осторвите е бил около 250 – 300 хил. бр., за да се стигне през 1970 г. до едва 3000 бр. Бързите мерки на учените от много страни и съдействието на научния център „Чарлз Дарвин” позволяват в началото на ХХ в. популацията да достигне до почти 20 хил. бр.

В научния център костенурките се размножават и се връщат на съответните острови - за да не се объркат всяка има номер, отговарящ на острова, който обитава

Интересен факт е преоткриването на подвид стара женска костенурка (Chelonoidis phantasticus) от о-в Фернандина. Считала се е за изчезнала, тъй като за последен път е била видяна през 1906 г., но при експедиция в слабоизследвани райони на острова е описана отново през 2019 г.

Сред най-интересните филми, целящи разкриването на природния свят на островите, са тези на световноизвестния английски изследовател и природозащитник Дейвид Атънбъро. Последният му засега филм „Животът на нашата планета” излезе тази година и носи специалното послание на 94-годишния учен за спасяването на дивия живот на планетата. Галапагоските острови са само част от примерите му за осъзнаване на отговорността ни пред природата на Земята и бъдещите поколения.

Дейвид Антънбъро пред плаката на последния му филм за природата на Земята

На раздяла подарихме на гостоприемния и мил екипаж на „Спондулус” по един български мускал за спомен с уверението, че някой ден отново ще бъдем на борда им.

В заключение ще си позволя да ви препоръчам книгата „Произходът” на известния романист Ървинг Стоун, която прочетох за втори път неотдавна. В увлекателната романизирана биография на Чарлз Дарвин ще обиколите с него земното кълбо, ще попаднете и на Галапагоските острови и ще приживеете откритията, които променят възгледите на учените за живия свят на Земята.

Чарлз Дарвин и ключовите за неговата теория Галапагоски острови
Залез над пристанището на Пуерто Айора

Докосването до островите е преживяване, което човек надали би могъл да повтори. Но е възможно друго – да направим всичко, което зависи от нас, за да съхраним дивия свят на такива удивителни и уникални места като Галапагоските острови.

Вижте също първата част на фотописа: Галапагоските острови – преди и след Дарвин (първа част)

Автор: Проф. Румен Пенин

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Река Огоста при село Михайлово, област Враца