Галапагоските острови – преди и след Дарвин (първа част)

Желанието ми да посетя Галапагоските (Костенурковите) острови се зароди още в детството ми, когато попаднах на книжка за чудния им природен свят, за интересните животни и най-вече за впечатляващите огромни костенурки. Името на островите идва от испанската дума „galápagos“, която означава  морски костенурки. Известни са и под името Колонови острови, кръстени на името на Колумб.

Тъй като искахме да обикаляме из архипелата, трябваше да направим резервация, включваща избор на корабче и маршрут. Проучихме вариантите, отговарящи на избраното от нас време и финансовите ни възможности, спряхме се на подходящия и една февруарска сутрин се приземихме на летището на о-в Балтра. Географската ни група включваше моите приятели Григорий и Татяна Исаченко, преподаватели по география и туризъм в Санктпетербургския университет, и дамата до мен и моя спътничка в много пътешествия – Нори.

Островите са разположени около Екватора на повече от 950 km западно от Еквадор в Тихия океан. Географските им координати са: от 1°40′ с.ш до 1°36′ ю.ш., и от 89°16′ до 92°01′ з.д. Открити са през 1535 г. от испанския свещеник Томас де Берланг. Те стават част от Еквадор през 1832 г. Три години по-късно тук пристига на кораба „Бийгъл” младият английски изследовател Чарлз Дарвин. Именно наблюденията му върху животинския свят на острова му помагат да създаде теорията за произхода на видовете, която и до ден днешен е в основата на разбиранията за развитието на организмовия свят на планетата. От 1978 г. островите са част от Световното природно наследство на ЮНЕСКО. През 1986 г. голяма част от акваторията на островите с площ от над 70 000 km² е обявена за „морска природозащитна зона”, която е една от най-големите от този тип в света. Заедно с всички растителни и животински видове се опазват и особено красиви колонии от корали.

Островите са с вулкански произход и са относително млади – на 5 – 10 млн. години. Образували са се на границата на съприкосновение на три тектонски плочи – Тихоокеанска, Кокос и Наска. Състоят се от 13 по-големи острова, 6 по-малки и над 100 скали. Общата им площ е 7880 km². Най-високата точка се намира на о-в Вулф – 1707 m н.в. Геолозите определят като най-млади по произход островите Фернандина и Изабела, като последната вулканска активност е регистрирана там през 2005 г.

Хосе, нашият корабен стюард, ни чакаше с приветлива усмивка и веднага се зае с организацията по настаняването в неголемия плавателен съд „Спондулус”. Бяхме оставили главния град на островите – Пуерто Айора, за края на пътуването, за да можем веднага да се потопим в очаквания див рай, описан най-пълно за първи път от Чарлз Дарвин и показван и разказван в много филми и книги.

След като на борда ни посрещнаха капитан Хорхе и другите членове на екипажа почти веднага се отправихме към първата ни цел – о-в Хеновеса. Вечерта при залез слънце сред вълните на Тихия океан бяхме поканени на вкусна вечеря с морски дарове и чаша вино. Запознахме се и със спътниците ни от Австралия и Нова Зеландия, с които ни предстоеше да прекараме следващата седмица. В малката и приятна столова имаше и рафт с карти и литература за островите на различни езици, които прегледахме бързо. Както обикновено, бях се ровил предварително и бях прегледал доста източници за островите, а картата, която купих от Кито, бе много по-точна и информативна от тези на борда на „Спондулус”.

В ранната сутрин вече бяхме готови да стъпим на суша и да се впуснем в дългоочакваното приключение „Галапагос”. Разбрахме, че на някои от островите ще можем да акостираме до брега, а на други ще трябва да се доберем до сушата с надуваеми лодки.

Трудно е да се опише чувството, което изпитваш, когато си стъпил на островите, считани за късче от запазения земен рай на планетата от времето преди появата на хората. Много късно те осъзнават, че тези острови са необикновени и трябва да се запазят за бъдещето. За съжаление, на природата им вече са нанесени непоправими щети.

Голяма част от птиците на архипелага са ендемични или редки видове, които са защитени от закона и от статута на островите. Набавихме си местен определител и се опитахме сами да се ориентираме в птичия свят на островите.

Още на първия остров – Хеновеса, бяхме заобиколени от много видове птици, от крясъците и песните им, и отблизо имахме възможността да наблюдаваме естествения им живот.

Сред защитените редки видове са синьокракият рибояд (Sula nebouxii), 13 птици от семейството на чинките (именно те подсказват на Дарвин изменчивостта на видовете, описана в прочутата му теория), ендемичният и застрашен вид кълвачева чинка (Camarhynchus pallidus), ендемитът галапагоски безкрил корморан (Phalacrocorax harrisi), галапагоският ястреб (Buteo galapagoensis), галапагоският албатрос (Phoebastria irrorata), Магелановата чайка (Anous stolidus); американско фламинго (Phoenicopterus ruber); галапагоски гълъб (Zenaida galapagoensis) и др.

Рибоядите (род Sula) се отличават с интересния цвят на краката-плавници: червени, сини, жълти, сиво-кафяви. Макар женските да снасят по няколко яйца, след като се излюпят майките изхранват само едно птиче – най-силното. Това е начин да регулират популацията при ограничената хранителна среда.

Интересно е да наблюдаваш голямата фрегата (Fregata minor ridgwayi). Техен отличителен белег са големите червени балони – гръдна торбичка на шията на мъжките птици, която те издуват, когато си търсят партньорка. Размахът на крилете им достига до 230 cm.

Най-удивително е, че птиците на островите не се плашат от присъствието на хората. Строгите правила за поведението на туристите не са позволили да се нарушат естествените им местообитания. Птиците спокойно излитат и кацат, или мътят яйцата си пред погледите на посетителите. Вълнуващо е да наблюдаваш как птиците се издигат над океана, спускат се стремително надолу и изплуват с риба в човката. След малко храната вече е доставена до гнездото и е разпределена между членовете на птичето семейство.

Американският кафяв пеликан  (Pelecanus occidentalis) се среща на всички острови. Със своя грациозен полет и забележителен профил е интересен за наблюдение и фотографиране.

На често задавания въпрос по географски състезания „Къде на Екватора живеят пингвини?” – верният отговор е именно Галапагоските острови. По-труден е въпросът защо именно тук освен пингвини има и тюлени. Географията на океаните отдавна е отговорила на това „инверсно” явление, но първите мореплаватели едва ли са се замисляли върху тези въпроси. Те са използвали островите като спирка, на която са попълвали запасите си от прясна храна – месо от костенурки. За съжаление стотици хиляди екземпляри от тези удивителни животни са били натоварвани на корабите, обръщали ги по гръб и така ги превръщали в „живи консерви”.

Успяхме да се приближим достатъчно близко до пингвините, за да наблюдаваме повече от час ежедневието на тези малки по размери, но чевръсти и симпатични обитатели на водите около островите. Този вид пингвин е известен като галапагоски пингвин (Spheniscus mendiculus) с малки размери – около 50 cm височина и тегло до 2,5 kg. Той е единственият вид пингвини, който се среща на север от Екватора. Гнезди в пукнатините на вулканските скали, като семейните двойки остават заедно цял живот. Снасят по две яйца, но обикновено оцелява само едното. Почти цялата популация на пингвините от около 1500 - 2000 броя е на двата острова Фернандина и Изабела, като има и малки колонии на други острови.

Галапагоският морски лъв (Zalophus wollebaeki) е от семейството на ушатите тюлени (един от трите подвида калифорнийски морски лъв) и броят им на островите е около 8 – 9 хил. бр. Самците достигат до 250 kg тегло. Избират спокойни места по плажове или скали, където се излежават през по-голямата част от денонощието. Когато хората се доближават до тях те не реагират и спокойно може да бъдат наблюдавани отблизо.

С другите интересни представители на галапагоската природа ще ви запозная във втората част на фотописа.

Автор: Проф. Румен Пенин