Фосили на 3 млрд. години разкриват, че първите микроби са живели в шуплите на наноси

Фосили, открити в Южна Африка предполагат, че кухините на приливните наноси са осигурявали убежище от смъртоносните слънчеви лъчи по време на еона архай, когато се смята, че е възникнал животът на Земята. 
 
 
По онова време, между 4 млрд. и 2,5 млрд. години, Земята е била подложена на въздействието на изгарящо ултравиолетово лъчение, без да има защитен озонов слой - подобно на Марс днес. Това означава, че оцеляването на живи същества на повърхността е било трудно. 
 
 
Някои от най-старите фосилизирани клетки са на възраст около 3,43 млрд. години. Смята се, че са живели върху пясъчни зрънца, които вероятно са били покрити от друг пласт зрънца и плитки води. 
 
 
В Южна Африка се намира регион на издигнали се на повърхността древни скали, съдържащ тънък каменен пласт, за който се смята, че е микробактериален слой на 3,22 млрд. години – слой от микроби, покривал приливните зони на брега. Новооткритите вкаменелости на бактерии са под този слой, в кухини, покрити от тънък седиментен пласт. Бактериите са с форма на пръчици и образуват дълги нишки като много съвременни бактерии. 
 
 
Формата е типична,“ казва Алесандро Аиро от Свободния университет в Берлин, Германия, който е анализирал фосилите. „Изглежда, че по онова време те вече са били в състояние да контролират по биохимичен път диаметъра и дължината си и да се подреждат във верига. Това е, което съвременните микроби правят през цялото време.“ Ученият добавя, че атмосферата и ултравиолетовото лъчение през този период от историята на Земята най-вероятно са били подобни на условията Марс. Познанието за начина, по който животът може да е оцелял тогава би могло да ни подскаже какъв вид организми или следи от организми бихме могли да намерим на Марс. „Проучването показва, че съвсем близо до повърхността е било възможно да съществува живот,“ казва Аиро. Това означава, че микроби може да са живели дори на повърхността на Марс, а не задължително в дълбоки води или под повърхността,“ изтъква ученият. 
 
 
Източник: ИА Фокус
 
 

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Водна прелест в Родопите – яз. „Голям Беглик“