Фого - най-високият и действащ вулкан на Кабо Верде

Островите Кабо Верде постепенно се превърнаха в желана  туристическа дестинация, която привлича все повече посетители. Наличието на красиви и спокойни плажове, тропическо слънце, вкусна местна храна и доброжелателни хора са само част от причините да бъдат посетени. В този кратък разказ ще се докоснете до един от тези острови - Фого. Тук е най-високата точка на архипелага Пику ду Фого (2829 m).

Фого (от порт. Fogo, което означава огън, пламък, пожар) е типичен вулканичен остров, част от Република Кабо Верде. Площта му е 476 km², населението — над 37 хил. жители, което го прави втория по население остров след североизточно разположения от него о-в Сантяго, където е и столицата на републиката – Прая.

Съществува и още един остров със същото име – Фого, разположен по крайбрежието на п-в Лабрадор в Северна Америка. 

Карта на островите Кабо Верде, в югозападната част е разположен о-в Фого
(https://en.wikipedia.org/wiki/Cape_Verde)
Спътникова снимка на о-в Фого с естествени цветове
(Сн. https://ru.wikipedia.org/wiki)

Островът е открит е през 1460 г., като първоначално е наричан Сан Филипе, име, което сега носи главното селище на острова. По исторически данни вулканът изригва с огромна сила през 1675 г. (по други данни 1680 г.), като се изсипват огромни количества пепел и се оформя голям  стратовулкан с огромна калдера (наречена Бордейра) в централните части със среден диаметър около 9 km и отвесни стени до около 1 km. Тогава голяма част от населението се премества на съседния остров Брава и по-късно част от тях се завръщат на родния си остров. По това време роби, закупени от португалците от близка Африка, работят на памуковите плантации. През следващите два века тук често акостират американски китоловни кораби и с тях мигрират към Северна Америка част от местните жители. И в момента в района на Бостън има диаспора на населението на Кабо Верде, а подобни има в Португалия, Франция, Нидерландия и в други страни. Емигрантите от страната постоянно подкрепят финансово близките си на островите. 

Деца от о-в Фого (Сн. https://www.quotatrip.com/)

Вулканът Фого изригва силно още пет пъти от края на XVIII до средата на  XIX в. След стогодишен период на затишие изригва отново през 1951 г., по-късно през 1995 г., а последната му активност започва на 23 ноември 2014 г. 

Снимка на калдерата отвътре
(https://earthobservatory.nasa.gov/)
Потокът от лава, останал след изригването на вулкана през 2014 г.  (https://de.wikipedia.org/wiki/)

Икономиката на острова е свързана основно с развитието на земеделието и риболова, но през последните десетилетия постепенно се развива и туризмът и се появява съответната инфраструктура. 

Изглед от земеделски район - ферма с изкуствено напояване в Салто в южната част на Фого (https://de.wikipedia.org/wiki/)
Развито земеделие в калдерата на вулкана
(Сн. https://www.adventurous-travels.com/)

Цел на туристите е посещението на вулкана и изкачването на най-високия връх на страната - Фого (2829 m). В калдерата на вулкана е разположено селището Chã das Caldeiras, (от порт. Равнина (дъно) на калдерата), а в подножието на почти вертикалните вътрешни склонове -  селцата Бангаейра и Портела. Районът около вулкана е с вулканични почви и е подходящ за отглеждане на лозя и производство на вино, а също и на кафе с марката “Fogo”, отличаващо се със специфичен чудесен аромат.

Туристите посещават и третия по големина град на държавата – Сан Фелипе, с добре поддържани летище и пристанище, с редица исторически паметници в него и особена атмосфера на старо колониално селище. 

Изглед от Сан Фелипе (https://www.anacao.cv/)
Из улиците на Сан Фелипе
(Сн. https://www.adventurous-travels.com/)

По крайбрежието климатът е умерено сух тропичен, по склоновете е полусух мек тропичен, а във височина е хладен високопланински. Температурите по крайбрежието през годината са между 22 и 26 °С, със средногодишна температура от 24,2°С. В най-високите части температурите са 12 – 14°С. Средногодишната сума на валежите е 272 mm, но са крайно неравномерно разпределени. От март до юни практически липсват валежи, а през септември падат най-много валежи – около 120 mm.

В исторически аспект са наблюдавани ниски валежи и съответно много слаба реколта, което нееднократно е предизвиквало глад на населението, откакто островът е заселен. Особенно тежки са били 1830 г., последният такъв период е 1941-1943 г., когато възниква много сериозен продоволствен проблем и загива около 30% от населението. 

Типичен ландшафт на о-в Фого с вулкана Хюгел (https://de.wikipedia.org/wiki/Fogo)

Сред ендемичните растения на острова, срещащи се само по външния ръб на кратера, са застрашеният вид Echium vulcanorum и критично застрашеният вид Erysimum caboverdeanum. 

Ендемичният вид за острова Echium vulcanorum
(Сн. https://en.wikipedia.org/wiki/)
Другият ендемичен вид Erysimum caboverdeanum
(Сн. https://en.wikipedia.org/wiki/)

За острова са характерни птиците буревестник  на Фея и буревестник на Бойд  (Puffinus boydi), както и бързолет (род Apus), който е по-широко разпространен и на другите острови. 

Буревестник на Бойд (Puffinus boydi)
(Сн. https://ebird.org/species/litshe2)
На острова е обособен и природен парк “Фого”.
(Сн. https://en.wikipedia.org/)

Направете една кратка, но приятна разходка из остров Фого:

В малката островна държава Кабо Верде има още много инетересни природни и културни обекти, които чакат своите откриватели.

При желание и възможност можете да бъдете един от тях!

Румен Пенин

Проф. Румен Пенин е автор на книгата „Природна география на континентите“. Не пропускайте възможността да си я поръчате онлайн от нашия сайт.

http://www.fogo.cv/

https://en.wikipedia.org/wiki/Fogo,_Cape_Verde

https://volcano.si.edu/volcano.cfm?vn=384010

https://ru.wikipedia.org/wiki/ Фого

http://bse.sci-lib.com/article045540.html

https://patilanec.com/v-podnozhieto-na-vulkana-piko-de-fogo-na-na-ostrov... 

http://www.pardela.org/espacio_protegido/idioma/pt/espacio/60_parque-nat...

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Село Теплен в подножието на планината Стъргач

ггф