Фиджи – приказен свят между Меланезия и Полинезия (втора част)

Продължение на пътешествието из Фиджи от първата част на фотописа.

Една от сутрините се отправихме към първото планирано от нас селище за посещение навътре из вулканските ландшафти на острова. Оказа се, че ще сме заедно с млада двойка, която се представи като австралийци. Но като чуха българския ни говор учудено попитаха: Одакле си? И двамата се оказаха сърби – Мария и Бобан, чиито родители избягали от югославската война и сега живеели в Австралия. Преди да се оженят тръгнали на предсватбено пътешествие. Историята им не бе лека, но важното е, че се бяха намерили и бяха видимо щастливи далеч от размирните Балкани и нелекото минало на семействата им.

Нашите сръбски спътници Мария и Бобан
По пътя към селцето Навала

Навлязохме във вътрешността на остров Вити Леву на път към селцето Навала. Другото селище планирахме за следващия ден. Въпреки влиянието на съвременната цивилизация хората в селата все още живеят със своите разбирания и традиции. За да се влезе в селото приличието изисква да се сложи специална синя дреха, подобна на пола. И четиримата бързо се справихме с това предизвикателство, но трябва да призная, че не ни беше много удобно.

Реката има важна роля в живота на местните жители. Тук преминава част от ежедневието им, както и специалните празнични тържества.
Селцето е разположено в прегръдките на вулканската планина Наусори и е обградено от гори и пасища.
В селището времето тече бавно, разхождаш се и гледаш как хората приготвят храна, как жените чистят колибите и се занимават с децата.

Получихме разрешение да влезем в местното училище и контактувахме с мили и приятни учители и ученици, на които оставихме за спомен български сувенири, а те ни подариха ръчно изработени фигурки. Традициите в обучението се поддържат, но заедно с това се използват и съвременни средства, а общината се грижи децата да имат добри условия за учене, за игри и забавления.

Разходихме се заедно с децата по една географска карта и им показахме къде е България. Видя им се, че идваме от другия край на света, както и ние мислим, че Фиджи е някъде там... на края на света.

Природната география на родния остров – просто и ясно
Урок по география с местния гид и учител

На обяд ни поканиха в типичен местен дом, където около покривка, постлана на пода, бяха насядали членовете на едно голямо семейство. Присъединихме се към тях и с удоволствие се насладихме на произведенията на местната кулинария. Блюдата бяха касава (печена тапиока), ямс, маниока, таро, маринована риба (каконда), ястие от плодовете на хлебно дърво, ястие лово (съдържа козе или друго месо, риба и плодове), три вида риби на скара, пикантно овкусен ориз и най-различни плодове.

Неизменна част от посрещането и изпращането на гостите е пиенето на напитката кава кава (наричана и янгона), приготвяща се от стрити изсушени корени на местно храстово растение (Piper methysticum). Като цяло напитката има слабо опияняващо въздействие, повече приспивателно и успокоително. В миналото млади момчета и момичета са дъвчели корените и са ги изплювали в съд, като след това тази органична маса ферментирала и се получавала напитката. В наши дни стриват сухите корени и ги разреждат с вода в една или друга пропорция. Като цяло кава кава е питие, приличащо на разредена боза, но с особен вкус. Донесох пакет със стрита кава кава на моите приятели в България, но те не останаха очаровани от вкуса ѝ.

Церемонията по приготвянето на кава кава протича бавно и е съпътствана с разговори между присъстващите.

Повече от час обядвахме и разговаряхме за какво ли не. Не пропуснаха да ни споменат, че националният спорт е ръгби и че са по-добри от англичаните. Това бе доказано и на Олимпийските игри от 2016 г. в Рио, където мъжкият отбор на Фиджи стана олимпийски шампион.

Увериха ни, че във всяко фиджийско село има игрище за ръгби и ни показаха своето.

В този ден имаше събрание на старейшините на селото в главната колиба и там бяха дошли и представители на властта с големите си автомобили. На тези срещи се решават важни въпроси за общността.

Заседание на местния „общински съвет“

Разделихме се със селцето Навала, изпълнени с удовлетворение от видяното и преживяното, а вечерта на брега на океана изпратихме залеза на този вълнуващ ден.

На другия ден ни очакваше следващото селище. По пътя срещнахме ранобудни ученици, отиващи на училище, което тук е задължително. Преминахме през зелените планински ландшафти на хълмовете и планините и се озовахме далече от океана в зелен рай.

Насаждения от папая, важна земеделска култура в стопанството на страната

Местен юнак ни посрещна с усмивка и с мачете в ръка.
„Добре дошли“ в селището Навилава

Сушене на корени, от които се приготвя кава кава

Попитахме нашия водач Питър (това било английското му име, както ни обясни, защото местното трудно се произнасяло от чужденци), дали може да се разходим из природата около селото, защото се интересуваме от растителния и животинския свят, и въобще искахме да почувстваме гъстите гори наоколо. Той ни каза, че това е неговото родно село и затова с най-голямо удоволствие ще ни покаже гората и ще ни разведе наоколо. С радост в очите ни показваше местата от детството си, любимото си дърво, любимия си камък, от който наблюдавал селището, любимото място в местната река...

Водачът ни, който отговори на всичките ми географски въпроси за селото и природата наоколо.

Любимото дърво на нашия водач, при което се правят различни местни ритуали

Дойде време за обяд, но преди това трябваше отново да опитаме местната кава кава, която била най-хубавата на острова.

Домакините ни – дядо и неговият внук, ни приготвиха напитката с желание и прецизност.
Скромният, но много вкусен обяд

И двете села, които посетихме, бяха обградени от красива природа – наоколо се издигат високите вулкански била на планините, наблизо са останалите неголеми ареали с влажни многоетажни гори, реките са с чиста планинска вода.

Попитахме Питър дали може да се изкъпем в страхотния поток с вирове по пътя, идващ от близката планина. Той с усмивка ни отпусна час и половина, за да се насладим на прохладните води на потока и тайнствената крайречна гора. След като го попитахме се сетихме, че не сме си взели банските, но пък как да пропуснем възможността в горещия ден да се потопим в прохладната вода на вира. Това се превърна в едно от най-приятните преживявания на острова.

На връщане се отбихме в местната ботаническа градина и попаднахме сред растителния рай на флората на Океания.

Човек може да остане с часове в ботаническата градина и да се наслаждава на растения, характерни за тази част на Океания.

Дърво с дъсковидни корени
На посещение в ботаническата градина

Фиджи предразполага към туристическа леност и безметежна почивка, за която са се погрижили местните хора, вечно усмихнати и приветливи. Вечерите са изпълнени с жизнерадостните танци на младежите, ресторантите и баровете са пълни, атракциите за гостите са многобройни.

Слънцето е щедро към тези острови, които в съчетание с топлата крайбрежна вода, океанския полъх, примамващата сянка на палмите, вкусната кулинария и топлината в очите на фиджийците останаха завинаги в спомените ни. Искрено вярвам, че независимо от трудната ситуация, свързана със световната вирусна пандемия, ще дойдат нови добри дни за пътешествениците и пожелавам да намерите пътя към Фиджи и към другите острови на необятната Океания.

Автор: проф. Румен Пенин

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Музиканти от Доленския район в Словения

ггф