Фиджи – приказен свят между Меланезия и Полинезия (първа част)

Отдавна замислях пътешествие към страните от Океания и в един момент реших, че е дошло време да посетя и науча още за географията на тази част от света. Самостоятелно организираните пътувания дават най-голяма свобода за избор на маршрут и начини на придвижване. С моята приятелка и спътница Нори бяхме планирали първо да посетим Южния остров на Нова Зеландия, после Северния остров и накрая за десет дни да „отскочим“ до Фиджи. Кацнахме в Крайсчърч и след обиколката на двата острова отлетяхме от Окланд към международното летище Нади на остров Вити Леву (на около 1800 km от Нова Зеландия). С пристигането си усетихме влажния топъл въздух на островите и полъха на Тихия океан. Бяхме избрали хотел близо до океана и веднага усетихме обаянието на топлия пясък и силното слънце.

Карта на островите Фиджи, разположени около моретата Фиджи и Коро

В програмата си бях предвидил обиколка на съседни острови с корабчета и разходка със специализиран плавателен съд за разглеждане на кораловите рифове, разглеждане на столицата Сува, както и посещение на местни фиджийски селища от вътрешността на острова. С помощта на служителите от туристическия отдел на хотела организирахме престоя си и се настроихме за среща с нови хора и нова култура. Фиджи се намира на границата между Полинезия и Меланезия и представлява независима държава, разположена на едноименния архипелаг.

Националният флаг и гербът на Фиджи

Откриването и първите описания са от времето на Абел Тасман и Джеймс Кук, който дава и името на островите. То произлиза от името на главния остров Леву, което съседите от островите Тонга изговаряли като „Фиси“, а англичаните като Фиджи. В различни източници се твърди, че местните жители на островите били храбри войни, но и канибали. Оръжията, които правели, били в основата на търговията със съседните островни народи.

При канибалите във Фиджи през 1869 г. Фотографията е от книгата на Едуард Ривза „Островите на Южния океан през 1895 и 1896 г. “, издадена през 1898 г (Commons Wikimedia, Brown Men and Women: or, The South Sea Islands in 1895 and 1896, Public Domain)

Архипелагът Фиджи е съчетание от 332 вулкански и коралови острови с обща площ 18 274 km2, като 2/3 от тях са необитаеми. Най-големи са островите Вити Леву (10,5 хил. km2) и Вануа Леву (5,5 хил. km2). В първия живее около 70% от населението и тук са трите най-големи града на страната – столицата Сува, Нади и Лаутока. Островите са обединени в няколко по-големи групи – Кандаву, Ясава, Лау и др. Около 650 km северозападно от столицата се намира остров Ротума, в който живеят представители на друг етнос – ротуманци.

Представители на местното фиджийско население (Wikimedia Commons, Public Domain)

Най-високата точка е разположена в издигнатите вулкански части на Вити Леву – Томаниви (1324 m). Архипелагът попада в зони на сблъсък на тектонски плочи и затова вулканизмът тук е бил главният фактор за оформянето на геоложките особености и спецификата на релефа. Това доказва принадлежността на района към Тихоокеанския огнен пръстен. В наши дни няма вулканска активност за разлика от други съседни острови. Климатът е влажен и годишно падат 5 – 6 пъти повече валежи отколкото у нас – над 3000 mm. За температурите сами може да направите извод: най-ниската месечна температура през август е +23,7°С, а най-високата през февруари е +27,6°С.

Големите острови са с вулкански произход и във вътрешността се откриват редица специфични форми на релефа.
Част от островите са с коралов произход и предлагат чудесни места за отдих на туристите.

В природата на Фиджи са открити много ендемични растения (над 60% от местните видове), редица земноводни, насекоми, 6 вида прилепи – единствените местни представители на бозайниците, 24 вида ендемични птици. Крайбрежието е заето от големи масиви мангрови гори, а във водите се срещат много видове риби, мекотели, морски костенурки и др.

В централната най-висока вулканска част на Вити Леву се разполага националният парк „Корояниту“, в който се намират и няколко селища, запазили в голяма степен начина си на живот от миналото.

Изглед от националния парк „Корояниту“

Населението на Фиджи е около 930 хил. д., като преобладава местното население фиджийци (58%). Освен тях има индофиджийци (37%), ротуманци (1,2%), китайци, европейци и др. Основните езици са фиджийски, английски и хиндустани (родствен език на хинди). Главните религии са християнство и индуизъм.

Разбира се, искахме да видим както кораловите, така и вулканските части от архипелага. Но за начало се отправихме към столицата Сува, където обикаляхме из централните части и пристанището, но както обикновено не пропуснахме националния музей.

Типичен фиджийски дом на крайбрежието по пътя към столицата Сува
Докато пътуваме в 50-годишния автобус на „Сува Експрес“ един от пътуващите изнесе чудесен концерт от местни песни.
Из улиците на Сува

Парламентът на страната

Предполага се, че архипелагът е бил населен преди повече от 3,5 хил.г. от меланезийци от Вануату. По време на откриването на островите (открити от Абел Тасман в 1642 г.) тук обществото е било първобитно, водели се кървави сражения между племената, практикувал се и канибализъм, който постепенно бил изкоренен с помощта на европейските колонизатори. С идването си европейците променили много местното общество. Първоначално били създадени големи плантации от памук, а след падането на цените му към 1870 г. били заменени с плантации от захарна тръстика. С увеличаването на площите от земеделски култури англичаните насила транспортирали хиляди индийци за работа в плантациите, които към 1945 г. почти се изравняват по брой с фиджийците. По-късно много от тях емигрират към Нова Зеландия и Австралия и в наши дни са под 40% от населението на страната.

Историята на островите е представена в добра експозиция в Националния музей и благодарение на една от бъбривите уреднички научихме много интересни факти за историята и хората тук. Заслужи си мускал, от тези които винаги нося, когато пътувам по света.

В националния музей на Фиджи

За основоположник на държавността във Фиджи се счита Такомбау, който на млади години бил канибал. Приемайки християнството, той се отказва от старите традиции на фиджийците и започва да прокарва идеи за съвременно развитие на фиджийското общество. През периода 1871 – 1874 г. той става и първия крал на независимото и единно Фиджи. По-късно островите попадат под силното влияние на англичаните. През 1971 г. Фиджи получава независимост в рамките на Британската общност, като глава на страната е кралицата на Великобритания.

В хотела, в който отседнахме в Сува, имаше фотосесия с „Мис Фиджи“ и успях да направя няколко папарашки снимки.

Чаровната „Мис Фиджи“

В пристанището на Сува акостират огромни презокеански круизни кораби, но тук е и една от големите ремонтни бази за кораби в района на Океания.

Поздрав от усмихнати фиджийски ученици от Сува

През последните десетилетия в страната бързо се развива туризмът. В тази нова за страната стопанска дейност са заети както местните фиджийци, почти напуснали вътрешността на островите и живеещи и работещи по крайбрежието, така и индо-фиджийците, заемащи важни позиции в обслужващата сфера.

Мечтата на всеки турист, дошъл на почивка

Още на втория ден от посещението си намерихме пристанището, откъдето тръгват корабчетата за другите острови, и направихме първите си малки пътешествия. На някои островчета се виждаха неголеми постройки – хотели, в които отсядат от двама – трима до 20 – 30 и повече туристи, дошли на почивка, но предпочели да живеят на малки острови и да се радват на тишината, спокойствието, топлината и прозрачността на океанската вода. Обслужващият персонал с нищо не пречи на почивката и само е в помощ на посетителите с любезните си усмивки и със забележителните си кулинарни произведения. Плодовете са навсякъде и по всяко време можеш да опиташ екзотичния им вкус. Когато туристите пристигат на островите на пристанището, там обикновено ги чакат местни музиканти, които посрещат и изпращат гостите с песни. Местните жители са изключително сърдечни хора, които винаги се отзовават когато ги заговориш и поискаш нещо от тях.

От пристанището Денарау, близо до Нади, всекидневно тръгват стотици корабчета към другите острови на архипелага.
На такива малки островчета може да се открие спокойствие, директно общуване с океана и впечатляващо гостоприемство.
За любителите на приключения има многобройни възможности.
Забележително картографско произведение, простичко, но ясно и точно, за да не се загубиш в „огромния“ остров от няколко декара.

На един от островите присъствахме на цял спектакъл, изпълнен от дружелюбните и усмихнати фиджийци, и се наслаждавахме на интересни и непознати звуци и гласове и ритмични мелодии.

На един от островите пожелахме да се разходим със специализиран плавателен съд и да открием вълшебствата на кораловите рифове. Времето, прекарано там минава бързо, а ти се иска все повече и повече да се наслаждаваш на красотата на природата и обитателите на шелфовата зона.

Посетихме местния пазар в Нади, на който търгуваха заедно фиджийци и индийци. Красотата на стоките и миризмите на близките заведения за хранене образуваха букет от усещания за безметежност, за спряло време и забравени грижи.

Из един от местните пазари

Захарната тръстика дълго време е била, а и в наши дни е основна експортна култура на островите, и на много места са организирани фабрики за преработването ѝ, където са работели десетки хиляди работници. Днес могат да се посетят някои от тях и да се види историята на това производство.

Захарната тръстика – „сладкото злато“ на фиджийците

 За пренасянето на тръстиката от по-далечни места са били монтирани малки теснолинейни пътища, които сега представляват туристическа атракция.

Наблизо разгледахме един от многобройните индуистки храмове, впечатляващ с красотата и хармонията си, използван за религиозни обреди от индийците-фиджийци.

Вечерите на брега се наслаждавахме на неповторимите цветове и релаксиращия шум на океанските вълни.

Ще продължим пътешествието из Фиджи във втората част на фотописа.

Автор: проф. Румен Пенин

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Музиканти от Доленския район в Словения

ггф