Фиджи – приказен свят между Меланезия и Полинезия (първа част)

Отдавна замислях пътешествие към страните от Океания и в един момент реших, че е дошло време да посетя и науча още за географията на тази част от света. Самостоятелно организираните пътувания дават най-голяма свобода за избор на маршрут и начини на придвижване. С моята приятелка и спътница Нори бяхме планирали първо да посетим Южния остров на Нова Зеландия, после Северния остров и накрая за десет дни да „отскочим“ до Фиджи. Кацнахме в Крайсчърч и след обиколката на двата острова отлетяхме от Окланд към международното летище Нади на остров Вити Леву (на около 1800 km от Нова Зеландия). С пристигането си усетихме влажния топъл въздух на островите и полъха на Тихия океан. Бяхме избрали хотел близо до океана и веднага усетихме обаянието на топлия пясък и силното слънце.

В програмата си бях предвидил обиколка на съседни острови с корабчета и разходка със специализиран плавателен съд за разглеждане на кораловите рифове, разглеждане на столицата Сува, както и посещение на местни фиджийски селища от вътрешността на острова. С помощта на служителите от туристическия отдел на хотела организирахме престоя си и се настроихме за среща с нови хора и нова култура. Фиджи се намира на границата между Полинезия и Меланезия и представлява независима държава, разположена на едноименния архипелаг.

Откриването и първите описания са от времето на Абел Тасман и Джеймс Кук, който дава и името на островите. То произлиза от името на главния остров Леву, което съседите от островите Тонга изговаряли като „Фиси“, а англичаните като Фиджи. В различни източници се твърди, че местните жители на островите били храбри войни, но и канибали. Оръжията, които правели, били в основата на търговията със съседните островни народи.

Архипелагът Фиджи е съчетание от 332 вулкански и коралови острови с обща площ 18 274 km², като 2/3 от тях са необитаеми. Най-големи са островите Вити Леву (10,5 хил. km²) и Вануа Леву (5,5 хил. km²). В първия живее около 70% от населението и тук са трите най-големи града на страната – столицата Сува, Нади и Лаутока. Островите са обединени в няколко по-големи групи – Кандаву, Ясава, Лау и др. Около 650 km северозападно от столицата се намира остров Ротума, в който живеят представители на друг етнос – ротуманци.

Най-високата точка е разположена в издигнатите вулкански части на Вити Леву – Томаниви (1324 m). Архипелагът попада в зони на сблъсък на тектонски плочи и затова вулканизмът тук е бил главният фактор за оформянето на геоложките особености и спецификата на релефа. Това доказва принадлежността на района към Тихоокеанския огнен пръстен. В наши дни няма вулканска активност за разлика от други съседни острови. Климатът е влажен и годишно падат 5 – 6 пъти повече валежи отколкото у нас – над 3000 mm. За температурите сами може да направите извод: най-ниската месечна температура през август е +23,7°С, а най-високата през февруари е +27,6°С.

В природата на Фиджи са открити много ендемични растения (над 60% от местните видове), редица земноводни, насекоми, 6 вида прилепи – единствените местни представители на бозайниците, 24 вида ендемични птици. Крайбрежието е заето от големи масиви мангрови гори, а във водите се срещат много видове риби, мекотели, морски костенурки и др.

В централната най-висока вулканска част на Вити Леву се разполага националният парк „Корояниту“, в който се намират и няколко селища, запазили в голяма степен начина си на живот от миналото.

Населението на Фиджи е около 930 хил. д., като преобладава местното население фиджийци (58%). Освен тях има индофиджийци (37%), ротуманци (1,2%), китайци, европейци и др. Основните езици са фиджийски, английски и хиндустани (родствен език на хинди). Главните религии са християнство и индуизъм.

Разбира се, искахме да видим както кораловите, така и вулканските части от архипелага. Но за начало се отправихме към столицата Сува, където обикаляхме из централните части и пристанището, но както обикновено не пропуснахме националния музей.

Предполага се, че архипелагът е бил населен преди повече от 3,5 хил.г. от меланезийци от Вануату. По време на откриването на островите (открити от Абел Тасман в 1642 г.) тук обществото е било първобитно, водели се кървави сражения между племената, практикувал се и канибализъм, който постепенно бил изкоренен с помощта на европейските колонизатори. С идването си европейците променили много местното общество. Първоначално били създадени големи плантации от памук, а след падането на цените му към 1870 г. били заменени с плантации от захарна тръстика. С увеличаването на площите от земеделски култури англичаните насила транспортирали хиляди индийци за работа в плантациите, които към 1945 г. почти се изравняват по брой с фиджийците. По-късно много от тях емигрират към Нова Зеландия и Австралия и в наши дни са под 40% от населението на страната.

Историята на островите е представена в добра експозиция в Националния музей и благодарение на една от бъбривите уреднички научихме много интересни факти за историята и хората тук. Заслужи си мускал, от тези които винаги нося, когато пътувам по света.

За основоположник на държавността във Фиджи се счита Такомбау, който на млади години бил канибал. Приемайки християнството, той се отказва от старите традиции на фиджийците и започва да прокарва идеи за съвременно развитие на фиджийското общество. През периода 1871 – 1874 г. той става и първия крал на независимото и единно Фиджи. По-късно островите попадат под силното влияние на англичаните. През 1971 г. Фиджи получава независимост в рамките на Британската общност, като глава на страната е кралицата на Великобритания.

В хотела, в който отседнахме в Сува, имаше фотосесия с „Мис Фиджи“ и успях да направя няколко папарашки снимки.

През последните десетилетия в страната бързо се развива туризмът. В тази нова за страната стопанска дейност са заети както местните фиджийци, почти напуснали вътрешността на островите и живеещи и работещи по крайбрежието, така и индо-фиджийците, заемащи важни позиции в обслужващата сфера.

Още на втория ден от посещението си намерихме пристанището, откъдето тръгват корабчетата за другите острови, и направихме първите си малки пътешествия. На някои островчета се виждаха неголеми постройки – хотели, в които отсядат от двама – трима до 20 – 30 и повече туристи, дошли на почивка, но предпочели да живеят на малки острови и да се радват на тишината, спокойствието, топлината и прозрачността на океанската вода. Обслужващият персонал с нищо не пречи на почивката и само е в помощ на посетителите с любезните си усмивки и със забележителните си кулинарни произведения. Плодовете са навсякъде и по всяко време можеш да опиташ екзотичния им вкус. Когато туристите пристигат на островите на пристанището, там обикновено ги чакат местни музиканти, които посрещат и изпращат гостите с песни. Местните жители са изключително сърдечни хора, които винаги се отзовават когато ги заговориш и поискаш нещо от тях.

На един от островите присъствахме на цял спектакъл, изпълнен от дружелюбните и усмихнати фиджийци, и се наслаждавахме на интересни и непознати звуци и гласове и ритмични мелодии.

На един от островите пожелахме да се разходим със специализиран плавателен съд и да открием вълшебствата на кораловите рифове. Времето, прекарано там минава бързо, а ти се иска все повече и повече да се наслаждаваш на красотата на природата и обитателите на шелфовата зона.

Посетихме местния пазар в Нади, на който търгуваха заедно фиджийци и индийци. Красотата на стоките и миризмите на близките заведения за хранене образуваха букет от усещания за безметежност, за спряло време и забравени грижи.

Захарната тръстика дълго време е била, а и в наши дни е основна експортна култура на островите, и на много места са организирани фабрики за преработването ѝ, където са работели десетки хиляди работници. Днес могат да се посетят някои от тях и да се види историята на това производство.

 За пренасянето на тръстиката от по-далечни места са били монтирани малки теснолинейни пътища, които сега представляват туристическа атракция.

Наблизо разгледахме един от многобройните индуистки храмове, впечатляващ с красотата и хармонията си, използван за религиозни обреди от индийците-фиджийци.

Вечерите на брега се наслаждавахме на неповторимите цветове и релаксиращия шум на океанските вълни.

Ще продължим пътешествието из Фиджи във втората част на фотописа.

Автор: проф. Румен Пенин