Езерото Никарагуа и остров Ометепе, колониална Гранада и вулканът Масая

Централна Америка е сред най-колоритните райони на планетата, изпълнен с невероятни природни дадености, древна история и усмихнати доброжелателни хора. Могат да се изброят още много други причини, поради които си струва човек да се отправи на пътешествие именно натам. Не е възможно накратко да се опише видяното и преживяното с думи и фотографии в един фотопис. Но ще се опитам. По време на пътуването посетихме Гватемала, Хондурас, Салвадор, Никарагуа, Коста Рика и Панама. За около месец сетивата ни се изпълниха с незабравими гледки. Избрах да споделя част от онова, което видяхме и преживяхме в Никарагуа, чиято площ е около 130 хил. кв. км и има население над 5,6 млн. души.

Националният флаг на Никарагуа

Никарагуа от испански се превежда като рибарско селище”. През 1502 г. карибските брегове на съвременната държава са били открити от Христофор Колумб. В наши дни страната се е превърнала в символ на дълги красиви плажни ивици, езера и вулкани, забележителни природни ландшафти и гостоприемни хора.

Попаднахме в Никарагуа по морски път с моторна лодка от градчето Ла Унион в Салвадор през залива Фонсека до селцето Потоси в северозападната част на страната. От многото обекти, които бяхме набелязали, ще ви разкажа накратко за езерото Никарагуа, уникалния вулканичен остров в него Ометепе, един от най-старите колониални градове – Гранада, и действащия вулкан Масая.

Прочутата сладководна акула от водите на езерото
Първи поглед към вулканичния остров Ометепе във вътрешността на езерото Никарагуа 


След пътуването ни от север на юг през стария град Леон и столицата Манагуа пристигнахме на брега на най-голямото езеро в Централна Америка – Никарагуа (8624 кв. км), чиято дълбочина достига до 70 м. Чрез р. Типитапа в него се стичат водите от другото голямо никарагуанско езеро Манагуа, а чрез р. Сан Хуан се оттича в Карибско море. Местните го наричат сладко море”. В него има няколкостотин острова, най-големи от които са Ометепе, Сапатера и островите на Соментинамския архипелаг. Известно е и с факта, че е единственото сладководно езеро в света, в което  живеят акули. Предполага се, че в миналото районът на езерото е бил морски залив, който впоследствие се преобразува и езерото остава навътре в сушата, като се отводнява от р. Сан Хуан с дължина около 180 км. Счита се, че тази акула е към вида бича акула, дори според някои учени е ендемичен вид (Carcharhinus nicaraguensis). Впоследствие други учени след експеримент доказват, че тези акули могат да обитават както солени морски води, така и сладководни. Маркирани акули от езерото и такива от Карибско море са били улавяни и на двете места. Установено е, че за около десетина дни акулите преодоляват пътя по р. Сан Хуан. В него се срещат и други редки риби – 16 вида бодлоперки, риба трион, червен дявол (Amphilophus labiatus) – обитаваща само езерата Манагуа и Никарагуа.

На път към острова с твърде ненадежден ферибот... 
Жители на остров Ометепе 

Наша цел бе остров Ометепе, до който се достига от малкото пристанище Сан Хорхе с доста стари и поизносени фериботи, а при поява на характерните щормови вълни те стават направо опасни. Островът е образуван от два вулкана – Мадерас (угаснал стратовулкан (1394 м) и Консепсион (1610 м, най-високата точка на острова), свързани с тясна ивица суша помежду си. Предполага се, че при изригването на Консепсион през 1804 г. двата вулкана се свързват и протокът между тях изчезва.  Площта му е 276 кв.км, дълъг е 31 км и широк между 5 и 10 км. Името му идва от местния език нахуатл и означава Мястото с двата върха (или планини). Вулканът Консепсион е активен и от края на XIX в. до наши дни е изригвал повече от 25 пъти. Последното по-голямо изригване е през 2009 г.

Населението на Ометепе е около 40 хил. души, живеещи в няколко по-големи селища. Главното селище е Мойогалпа. На острова археолозите са открили интересни находки от предколумбовата епоха – статуетки и петроглифи. Предполага се, че островът е бил населен от преди 3 - 4 хил. г.

Поглед към вулкана Консепсион 

Риболовът е важен поминък за населението и начин туристите да опитат вкуса на местните риби


 

Островът е известен и със своеобразни древни петроглифи...

Богатата природа е причина през 2010 г. част от острова да бъде обявена за биосферен резерват. Тук се срещат няколко вида папагали, уррака (вид красива синьоопашата сойка) и много други видове птици, белоглави маймуни капуцини (Cebus capucinus) и мантиев ревач (Alouatta palliata), мишковиден гризач и др.  Пристигнахме надвечер в пристанището (доколкото може да се нарече такова) на Сан Хуан дел Сур и макар и поуморени веднага се разходихме из селището, което не е особено голямо. Вечеряхме местни специалитети в едно от ресторантчетата.

Част от местните хора са в туристическия бизнес, но другите основно се занимават с риболов, отглеждат банани, царевица, кафе и др. Развито е и животновъдството. В местните ресторантчета се предлагат кулинарни изкушения – говежда пържола със сос чимичури, накатамалес - царвични питки с различни пълнежи – зеленчуци, плодове, кайма, сирене, сосове и др. Опитахме и от известния  никарагуански ром Флор де Каня, който се изнася в много страни на света. 

На сутринта наехме местен водач и пообиколихме част от острова. Бяхме в няколко малки селища с пазари за зеленчуци, плодове и сувенири. Накъдето и да погледнехме пред погледа ни се изправяха двата вулкана. Посетихме парка лагуна Чарко Верде, където имаше чудесен плаж на брега на езерото. Няколко часа се разхождахме из красивата тропична природа на парка. Разгледахме и специално място за развъждане на пеперуди в типичен тропически ландшафт.

Входът на парка „Чарко Верде“
Поглед към вулкана Мадерас 
Из природата на парка


Сбогуване с Ометепе...

Отдавна съществува проект за прокопаване на канал през ез. Никарагуа, за да се свържат Карибско море и Тихият океан. Идеята е обсъждана многократно и през 2014 г. се стига до решение за неговото строителство. Дължината му трябва да бъде 278 км с дълбочина до 30 м, широчината ще е от 230 до 520 м, което ще позволи на големи кораби да преминават през него. Няма да има система от шлюзове, което улеснява строителството. Неговият капацитет ще е по-голям от този на Панамския канал. През него се съкращава значително разстоянието между източните пристанища и големите такива по западното крайбрежие на САЩ, Мексико и Канада. По изчисления строителството му ще надхвърли 50 млрд. долара.

Проектът за канал през езерото Никарагуа

Гранада се счита за най-стария сред градове в Централна Америка, основан през 1524 г. от испанския конкистадор Франциско Ернандес де Кордоба. Нападан и опожаряван е от пирати и британци. В наши дни населението му е над 130 хил. жители.

Поглед към колониалния град Гранада 
Гранада през погледа на местен художник. 

Сред забележителностите, които си струва да се посетят, са манастирът на Сан Франсиск, шедьовър на колониалната архитектура, централният площад с главната катедрала и музеят, разположил се в красивата Ла Касаде лос Трес Мундос, чаровната улица Ла Калсада и др. Забележителност е и старата железопътна гара, до която се разходихме със стар файтон и бъбрив файтонджия. Той ни препоръча да видим музея на обичаите и традициите със странни и интересни експонати от времето на инквизицията до колоритните костюми на героите от така чаканите и обичани градски тържества и фестивали. Макар да губи икономическото си значение през ХХ в., Гранада се счита за тай-красивия град на Никарагуа. При възможност е препоръчително да се направи еднодневна разходка и до вулкана Момотомбо в близост до града – един от символите на природата на страната.

Разходихме се с лодка в малкия архипелаг Лас Ислетас в близост до Гранада с домове на богати хора, разположени сред красиви градини и паркове. А на някои от островите господари бяха игриви и закачливи маймуни.

По улиците на Гранада


Cтарата железепътна гара днес е туристическа забележителност.


В момента на пребиваването ни в града се провеждаше международен фестивал на поезията.
В местния исторически музей

В страната има 63 вулкана, част от които действащи, и като цяло са леснодостъпни с организирано туристическо обслужване. Вулканът Масая и районът около него през 1979 г. е обявен за първия национален парк в страната. В него се включват няколко вулкана, кратерно езеро и редица минерални извори с различна температура. Местните го наричат Попогатепе (Огнена планина). Последното му по-голямо изригване е през 2008 г.

Организирахме предварително посещението си до него, като преди това попътувахме из селища около Гранада и посетихме пазара в селището Масая. Археолозите са открили останки на голямо селище отпреди няколко хилядолетия. През XIX в. испанците създават редица работилници за различни изделия. Колоритният пазар предлага красиви сувенири от вулканичен камък, кожи, дърво, стъкло, картини на местни художници и пр. Градът е известен с производството на  най-добрите хамаци в Централна Америка, без които не минава нито едно семейство.

Когато пристигнахме надвечер пред входа на националния парк Масая вече имашe голяма опашка от превозни средства, с които се стига до кратера на вулкана. Вратите на парка се отварят в определен час, и то не всяка вечер. Когато има опасност от повишена активност на вулкана достъпът е забранен.

Легендите разказват, че местните индианци по време на жертвоприношения хвърляли в лавата млади девойки, за да омиротворят богинята Чакитике. Според нашия водач по времето на диктатора Сомоса в гърлото на вулкана хвърляли негови противници.

На входа на националния парк „Масая“
Характерен вулканичен ландшафт
Поглед към гърлото на вулкана Масая


При приближаването на вулканичното гърло се виждат изпарения и силно замирисва на сяра. Непосредствено на кратера е организирана площадка за наблюдение, откъдето човек може да се наслади на неповторима гледка – как се движи оранжено-червената лава на около 200 м под него. Погледът трудно се откъсва от фееричното представление на разтопената лава, която клокочи в недрата на земната кора.

Преди да потегля за Никарагуа се информирах какво ново се случва в политическия живот на страната. Когато бях студент тя вървеше по свой път на развитие и сандинистката революция от 1979 г. свали от власт диктатора Сомоса. За президент беше избран един от лидерите на революцията - Даниел Ортега, който провеждаше политика на сближаване със социалистическите страни. През  80-те години на ХХ в. български студенти помагат при прибиране на реколтата от кафе, изпратени на бригада в Никарагуа чрез Световната федерация на демократичната младеж. Какво бе учудването ми, когато установих, че и през 2017 г. Ортега отново е президент, прекъснал управлението си от 1990  до 2007 г., когато президент е Виолета Чоморо. И при двете управления нещата в страната за обикновения човек не се променят съществено. По време на пътуването ни попаднахме в съвсем бедни райони, където дори липсваше електричество и хората живееха в мизерни условия. Може да се каже, че големите социални разлики са характерни за повечето централноамерикански държави.

Посетихме още стария колониален град Леон и столицата Манагуа, но това ще е тема за друг фотопис в Географ БГ.

Впечатленията ми от Никарагуа са резултат на едноседмичната ни обиколка в тази красива страна, която остави незабравими спомени за природата и хората си. Но в нея има още много географски обекти, които заслужават да се посетят и опознаят. 

Автор:  проф. Румен Пенин


Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“.

Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

По плажовете на Панама

ггф