Евксиноград – шедьовър на дворцовото изкуство в България

Дворецът „Евксиноград“ се простира на обща площ от около 900 дка на 8 km северно от Варна. Той е най-старата извънградска резиденция на българските владетели – княз Александър I Батенберг, царете Фердинанд и Борис III, по-късно на Тодор Живков, а в днешно време е правителствена резиденция. За щастие в последните години е възможно посещението му от туристи. Необходимо е да се направи предварителна заявка за възможна дата и час за посещение-разходка с екскурзовод и данни на всички, които желаят да го посетят – три имена и единни граждански номера, тъй като е обект със специален режим на посещение.

Около 550 дка заемат двореца и парка към него. Те са обявени за паметник на културата от национално значение, а останалата площ се заема от оранжерии за редки растителни видове и живи цветя, френска градина и английски парк, винарска изба с лозя, спортен комплекс, няколко ваканционни вили, бившата резиденция на държавния глава, хотелска и административна част с ресторант, както и няколко постройки, където в миналото се помещават царската прислуга и конюшнята.

Разположен е в най-северната част на Варненския залив, а това го прави естествено защитено място от северните ветрове. Обитаването на тези места датира от късната античност (ІV – V век), когато на малкия нос Св. Яни възниква пристанищно поселение. Вероятно е изоставено през първото десетилетие на VІІ в. по времето на аварските и славянски нашествия. При царуването на Иван Александър (1331 – 1371) Венеция и Генуа правят опити за право на достъп в българските пристанища на Черно море. Венецианците първи сключват договор с България и се установяват на българския пазар с център Варна. Не след дълго Република Генуа също се договаря с България за достъп до крайбрежието. Генуезците са принудени да създадат пристанище и квартал извън стените на Варна, като го наричат Кастрици. Жителите се занимават с морска търговия, износ и снабдяване на околностите с различни продукти, внос на кожи от руските княжества, абанос и слонова кост от Египет и порцелан от Венеция. За търговската дейност свидетелстват огромният брой средновековни монети, сред тях са византийски, български, на епирски, влашки, молдовски, кримо-татарски, османо-турски и мамелюкски от Египет и английски от XIV в. През 1399 г. преживява нападението на татарите. Последните открити монети са от 1404 г., когато е разрушена. С името Керсич, пристанищната крепост се споменава в „Закона за пристанищата” от времето на управлението на султан Сюлейман I (1520 – 1566). Първото проучване на крепостта е осъществено от Карел Шкорпил през 1899 г. В днешно време продължават археологическите разкопки за изучаване на останките от него.

Историята около днешния дворец започва на 16 март 1882 г., когато княз Александър Батенберг получава като подарък от Гръцката митрополия малкия манастир „Св. Димитър'“, построен през 1821 г., както и прилежащите му имоти – лозя и брегове. Започва изграждането на двореца, а около него – паркът. Наричат го Сандрово, по името на княза. Първоначалният проект за главната сграда на двореца е направен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер във френски шато-стил „Луи XIII“, което представлява фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовника кула. Тук на 6 септември 1885 княз Александър І, който пристигна седмица по-рано на почивка, подписва Указа за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.След абдикацията му, имението е откупено от българската държава и оттогава е държавна собственост.

След възкачването на княз Фердинанд на българския престол, оценявайки и възможността да създаде крайморска ботаническа градина, взима под наем резиденцията и започва да я разширява и облагородява. По инициатива на съпругата му княгиня Мария-Луиза е преименувана на „Евксиноград“ по древногръцкото име на Черно море – Понтос Евксинос. С построяването на двореца се занимава главният архитект на Варна по това време Якоб (Херман) Хайнрих Майер, а финансирането идва от княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска – дъщеря на последния френски крал Луи-Филип и майка на княза.

 Първият етаж е зает от просторен хол, свързан с приемни зали, музикален салон, трапезария, кабинет и работни помещения. На втория етаж са разположени царските спални и стаите за гости.

Под главната тераса на двореца е вграден централния фронтон от покрива на френския замък Сент Клу, койтое разрушен по време на Френско-Пруската война през 1870 г​​​​​​. На него са изобразенифренския кралски герб и е пренесен във вагон на „Ориент-експрес“ камък по къмък през 1891 г. Причина за това е факта, че в него на 20 април 1843 г. се венчават родителите на княз Фердинанд – Август фон Сакскобурггота и Клементина Бурбон-Орлеанска.

Централният фронтон от покрива на френския замък Сент Клу

През 1906 г. е построено пристанище, а през 1928 г. – морски фар.

Дворцовият парк е разделен композиционно на две части – френска градина и английски парк. Френската градина обхваща пространството пред главната фасада на двореца и около него. Върху терасата пред двореца е разположен класическият цветен партер с геометрични форми – боскети, цветни групи от рози, рододендрони и азалии, езеро с лилии, а над всичко това доминира бронзовата скулптура на Нептун. Стълби водят на по-долното ниво, където са геометрично подрязаните чимшири.

Скулптурата на Нептун

За английския парк е характерна пейзажната композиция, преливането на пространствата, алейна мрежа. В него преобладават иглолистните видове. През парка преминава река Кестричка бара. Приятно място за разходки е крайбрежната алея, от която се открива гледка към морето. Близо до главната алея е слънчевият часовник, издялан от камък, подарен на Фердинанд от британската кралица Виктория в знак на благодарност за спасяването на английски моряци от корабокрушение във Варненския залив.

Слънчевият часовник
Мотото изписано върху слънчевия часовник е "Let others tell of storms and showers, I'll only count your sunny hours." („Нека други да разказват за бури и проливни дъждове. Аз ще броя само твоите слънчеви часове.“).
Изглед към северната част на Варненския залив

Първият декоративен материал за парка е доставен от Марсилия през 1880 – 1912 г. Това са над 50 000 дръвчета и други растения от над 310 вида внесени от Цариград, Унгария, Франция и Италия. От 1921 г. паркът е обявен за част от Царските ботанически градини.

В комплекса има и три оранжерии – висока и ниска палмови оранжерии, френска оранжерия за производство на разсади и холандска оранжерия.

През 1891 г. е създадена винарската изба „Евксиноград“, като в нея се произвеждат 12 вида бели вина, 2 вида ракия и 7 вида коняк, най-известният от тях е „Евксиняк“.

Винарската изба
Част от лозовите масиви на „Евксиноград“

Комплексният характер на двореца е добро място за любителите на историята, археологията, архитектурата, ботаниката и географията. Посещението му е добра възможност да се опознае това удивително място, което до преди няколко години беше напълно недостъпно за гражданите.

Автор: Спасимир Пилев

Публикувано от Spasimir

Сподели

Снимка на деня

Мирски замък, недалеч от гр. Гродно, Беларус