Ел Фаюм – чудеса от най-големия оазис в Египет (Част втора)

Югозападно от Фаюм на около 50 кm се намира защитената природна територия Национален парк Уади ал Раян (1759 km²), и посещението ѝ е само по строго определени пътища. Тук са разположени две по-големи езера: горно (51 km²) и долно (62 km²), като първото се оттича към второто и се образува друго от чудесата на Ел Фаюм - тук са най-големите водопади в Египет. В южната част на долното езеро има и три големи серни извора, а недалече от тях се разполагат големи подвижни пясъчни дюни. 

Изглед от Националния парк Уади ал Раян (Сн.https://commons.wikimedia.org)
Част от водопадите в Уади ал Раян
(Сн. https://nl.wikipedia.org/wiki/)
Някои от водопадите в Уади ал Раян са част от туристическите атракции в националния парк. (Сн.https://commons.wikimedia.org)

Тук се намира едно от палеонтологичните чудеса на света - “Долината на китовете” (или Уади ал Хитан). Открити са голямо количество вкаменелости от най-ранните китове. Геоложкият пласт, в който са открити повечето от фосилите, е от жълтеникави пясъчници. Това са много важни за науката открития, водещи до доказателствата за преминаване на китовете от сухоземни към морски животни. До ден днешен това е една от големите загадки на палеонтологията. 

Поглед към Долината на китовете (Сн.https://en.wikipedia.org)

Най-големият открит и особено интересен скелет е дълъг 21 m, като добре личат развитите плавници на предните крайници, докато задните са крака със стъпала и пръсти. Тези древни китове, наречени още и археоцети (Archaeoceti), са прародителите на съвременните китообразни бозайници. Откритите фосили в находището са на конкретен вид древно китообразно животно (Dorudon atrox).

В находището са открити останки от други морски видове - морски крави, акули, риба трион (с дължина 1,8 m), морски костенурки, крокодили, скатове, морски змии и др. Намерени са вкаменелости на няколко вида водорасли. На основата на откритите находки са направени интересни палеогеографски реконструкции на живота в крайбрежни морски условия от тази ранна епоха на този район на света. Открити са и останки от т.нар. Фиоми (Phiomia)  -  изчезнал род хоботни, които са обитавали Северна Африка през късния еоцен и ранния олигоцен (преди около 35-36 млн. г.). Самото наименование идва от оазиса Фаюм, където са открити техни останки. Приличали са на съвременните слонове, но значително по-дребни (височина до 2,5 m) и с по-къс хобот, но също са имали бивни. 

Останки дългия древен фосилизиран скелет
(Сн. https://www.worldheritagesite.orglistid)
Сн. http://bg.wikipedia.orgwiki

Хитан е сред най-ценните големи струпвания на фосили от древни морски видове и затова обектът е обявен от ЮНЕСКО за Световно културно и природно наследство през 2005 г.

В този видеоклип може да се разходите в Долината на китовете:

Красиви форми на релефа в Долината на китовете, чиито ваятел е вятърът (Сн. https://imaggeo.egu.eu)

Едно от историческите и културните чудеса на Ел Фаюм са прочутите фаюмски портрети. Наименованието получават когато били открити по време на експедиция от споменатия вече британски учен Флиндърс Питри през 1887 г. При своите разкопки на некропол в Хавара във Фаюм Питри намира 81 погребални портрета, повечето от които днес се намират в Музея на египетската археология “Питри” в Лондон. През 1892 г. немският археолог Фон Кауфман открива и изследва “гробницата на Алина”, където са открити някои от най-интересните и ценни погребални портрети. 

Фаюмски портрет на млада дама от III в.
(Сн. https://en.wikipedia.org/wiki/)

Подобни портрети са намирани и по-рано, но не са били добре изследвани и привързани към точен период на създаване. Ето защо отново стават център на внимание в края на XIX в. Подобни портрети били откривани и в други оазиси и стари градове на Египет, като Мемфис, Филаделфия, Тива, Анкиронопол, Антиноополис и др. Но с времето за всички се наложило наименованието фаюмски погребални портрети. 

Един от най-красивите фаюмски портрети на дама с име Исидора (Сн. https://en.wikipedia.org)
Портрет на възрастен мъж (Сн. https://commons.wikimedia.org )

Счита се, че тези портрети представляват видоизменени, под гръко-римско влияние, традиционни погребални маски на старите египетски мумии.

Създаването на фаюмските портрети обхваща период от около I - IV в. До момента са известни над 900 погребални портрета, преобладаващата част от които са открити именно във Фаюм. Сухите климатични условия са основната причина да бъдат много добре запазени и цветовете да изглеждат свежи, както при направата им. 

Портрет на момиче от 120-150 г. пр.н.е.
(Сн. https://www.worldhistory.org/)
Портрет на юноша от II в. със златен венец, който е характерен за гръцките погребения
(Сн. https://ru.wikipedia.org/)

Постепенно част от портретите били изнасяни от Египет и изследвани в различни световни музеи, където останали като много ценни експонати. В момента част от тях се намират в над 100 музея по света. С времето портретите придобили висока колекционерска стойност и се продавали скъпо не само в Европа. 

Портрет на млад мъж от III в.
(Сн. https://commons.wikimedia.org )
Една от мумиите, открити при разкопки във Фаюм
(Сн. https://www.flickr.com)

За създаването на портретите се използвала художествена техника, наречена енкаустика (рисуване, при което цветното вещество се свързва с восък и се работи когато този вид бои са разтопени), известна и като “восъчна живопис”. Така се получават портрети с дълготрайни и свежи цветове. По-късно се използвали и други живописни техники (темпера). Били употребявани и много тънки златни листове за украса на една или друга част от портрета. 

Фаюмски портрет на лейди Алина, открит в Хавара от немския археолог Фон Кауфман.
(Сн. https://www.worldhistory.org/)

За основа на портретите била използвана дървесина от различни местни видове, като липа, чинар, смокиня, тис, както и такива, които са били внасяни от различни места – дъб, кипарис, бор, смърч, кедър и др. Размерите на тези дървени плочи, върху които се рисували портретите, варират на височина от 35 до 43 cm, а широчината им достига 20-24 cm. Дебелината обикновено е от 1 до 10 mm. С времето вероятно тези размери са претърпели известни изменения. Интересно е, че някои от портретите са били рисувани върху платно, което е залепено върху дървесината. Често те били декорирани с различни мотиви, понякога се виждат част от ръцете, държащи чаша вино или цвете, а някои са украсявани с цветни камъчета. Обикновено лицето е изобразено анфас и достига до шията или част от раменете. В редки случаи на един портрет са изобразявани две лица. 

Мъжки портрет (Сн. https://commons.wikimedia.org )

В редица случаи към портретите има прикачена дървена табелка с име, рождена дата и възраст на покойника, а на някои и професията. На част от надписите на гръцки език има и конкретното име на починалия.

Тези мумийни портрети по-късно оказват влияние върху развитието на ранното християнско изкуство и средновековната византийска живопис. 

Портрет на красива жена с характерна за времето прическа и стилни украшения
(Сн. https://en.wikipedia.org)
Портрет на млад мъж, открит от Флиндърс Питри
през 1911 г. (Сн. https://en.wikipedia.org)

В исторически аспект се счита, че голямата част от населението по това време били гърци, които населили района още от времето на Александър Велики, египтяни и сирийци, а по-късно тук пристигат и римляните в 30 г. пр.н.е. Портретите са свързани преди всичко със знатни личности от управляващите в администрацията, военноначалници, богати търговци и др. 

Женски портрет от IV в. (Сн. https://en.wikipedia.org/)

На портретите може да се открие много интересен етнографски материал - части от дрехи, различни украшения, различни видове прически и др. Лицата на хората дават интересни сведения за антрополозите – на портретите са изобразени гърци, римляни, египтяни, евреи, чернокожи. Но най-ценното в портретите е реалистичното изобразяване на чертите на мъжете и жените от всякакви възрасти.

Във видеоклипа ще видите как оживяват хората от фаюмските портрети:

Сн. https://afrinik.com
Ако желаете да научите още за тези уникални портрети – пратеници от древните времена в Ел Фаюм, може да прочетете изключително интересната книга на Виолета Андреева “Фаюмски портрети”, издадена през 1983 г.

Природните и историческите чудеса на най-големия египетски оазис Ел Фаюм продължават да удивляват хората. И в наши дни се правят проучвания в областта на археологията, палеонтологията, антропологията, екологията. 

Едно от езерата с типична оазисна растителност в пределите на Ел Фаюм
(Сн. https://www.ootlah.comen Fayoum_main)

Любителите на пътешествия, попаднали в Кайро, могат да организират няколкодневно пътуване до Ел Фаюм и да се докоснат и разгледат част от чудесата на най-големия оазис на Египет.

Румен Пенин

Проф. Румен Пенин е автор на книгата „Природна география на континентите“. Не пропускайте възможността да си я поръчате онлайн от нашия сайт.

Използвани източници:

Андреева, Виолета. Фаюмски портрети. С., Български художник, 1983. 103 с.

https://rsis.ramsar.org/ris/2041 

https://www.worldheritagesite.org/list/id/1186

https://en.wikipedia.org/wiki/Fayum_mummy_portraits

https://en.wikipedia.org/wiki/Faiyum_Oasis

https://www.ucl.ac.uk/culture/petrie-museum/hawara-mummy-portraits 

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Врачешкият манастир "Свети Четиридесет мъченици"

ггф