Екскурзия до вкъщи и обратно

Изгледът от прозореца

Екскурзия до вкъщи и обратно

“Къщата не е просто творение, както изглежда някому. Това не са само квадратни метри, както го вижда модерната архитектура. Човек е свързан с невидими нишки с дома си. Може той да не се е сраснал с човека като при охлюва или мидата, но със сигурност е неговата база. Дори и когато няма дом и когато затъва, пропастта на човека се мери с дома, който няма.”- Емир Кустурица
 
 
Прибрах се. За първи път от три месеца съм у дома със семейството си… по Коледа.
 
Стаята ми беше студена. Никой не беше пуснал климатика. Нямаше кого да топли.
 
Събудих се и петнайсет минути гледах през решетката на прозореца като затворник. Затворник у дома. А всъщност се чувствах свободна. Само тук свободата ме настигаше и силно ме настъпваше, докато не се отдръпна рязко. Рефлекс.
 
Откраднах няколко дрехи от маминия гардероб и се запътих към танцовата ми зала над гаража. Боже, колко обичам това място. Моето място. През прозореца връхлита на парцали неземно вдъхновение. Винаги. И сега.
 
Язовирът е потъмнял. Черно - син е. По зимно. Облаците са като петна от ванилов сладолед по небето. Ето и ято закъснели лястовички.  Бързат на юг към Лозенец. От покрива капе мръсна вода и в момента, когато блъска калната локва, я разклаща и бавно се примирява с немощта си. Тръните, сухата трева и бъдещите макове смело крепят кльощавия снежен товар върху себе си. Един влак разбутва гъстата тишина и крещи, че минава. Един, два, петнайсет вагона. Ето я и последната лястовичка за сезона. Пърха с криле на едно място точно над дебелия язовир. Чудя се дали си почива или нещо й пречи да се придвижи нанякъде. Накрая решавам, че й е студено и не й се тръгва. Е, въпреки очакванията ми след малко лястовичката полита на запад. Да, на запад. Дали се е объркала или е решила да бъде различна и независима? Е, аз харесвам тази лястовичка. Възхищавам й се, където и да отива. Само на нея.
-         Хайде, Лили. Трябва да тръгваме.
 
Да, трябва. Забравих, че имам само десет минути да запечатам престоя си у дома. Следващият път, когато си дойда, сигурно ще е пролет… или лято, може би. Лястовичката също ще се е върнала, ако не се е загубила по пътя си.
 
 
Автор: Лилия Димитрова
 
---
Този фотопис участва в конкурса "Човекът е човек, когато е на път". Ако ви допада, можете да подкрепите автора, като натиснете синия бутон "Харесва ми" / "Like", който се намира в горната дясна част на статията.

Публикувано от Анонимен (непроверено)

Сподели

Снимка на деня

Водна прелест в Родопите – яз. „Голям Беглик“