Екип от учени географи направи заснемане и картографиране на пострадалите от наводненията села в община Карлово

На 9 септември 2022 г. (петък) екип на Националния университетски център по геопространствени изследвания и технологии (НУЦГИТ) и Геолого-географския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ под ръководството на доц. д-р Стелиян Димитров осъществи пълно заснемане и подробно картографиране на района на последните наводнения при селата Каравелово и Богдан, община Карлово. Използвани бяха съвременни технологични решения, включително въздушно-лазерно сканиране (LIDAR) и фотограметрични способи, чрез които се събра прецизна геопространствена информация, която даде отговори на въпросите, свързани с възникването на явлението, механизма на неговото проявление и мащаба на засегнатите територии и геосистеми". 

Представителите на Геолого-географския факлутет доц. д-р Стелиян Димитров и асистент Мартин Илиев

Напомняме, че през изминалата седмица в страната имаше големи наводнения, като най-засегнатият район се оказа този на селата в западната част на Карловската котловина, сред които и гореспоменатите Богдан и Каравелово. Повече може да прочетете тук

Ето какво сподели доц. д-р Стелиян Димитров относно предварителните резултати от теренното изследване и картографиране на района:

„Изводите, които са направени по-долу са с предварителен характер и отразяват само бързия преглед и анализ на резултатите от извършените теренни изследвания. Предстои събраната геопространствена информация да бъде анализирана в дълбочина, което изисква технологично време. Това което може да се каже със сигурност е следното:

- Основната причина за бедствието е интензивният валеж във водоборите на реките над двете села. По данни от метеорологични модели става въпрос за 180-200 литра/кв.м

- Това не е просто наводнение, а е дебрисен поток с висока скорост и разнообразен състав- дървесни материали, каменни отломки и по-фини наноси, които значително са увеличили разрушителната сила на вълната; 

- Вълната е имала различен характер в двете села. Така например в село Богдан тя е била по-директна, с по-голяма ударна сила, но поради характера на релефа и разположението на селото, е засегнала по-малка част от урбанизираната територия. Водното количество при Каравелово е било значително повече, засеганата е по-голяма част от урбанизираната територия, но вълната се е „разляла“ непосредствено преди селото, което е отнело от ударната ѝ сила; 

- Има допълнителни фактори, допринесли за бедствието, които се дължат както на особеностите на местната география, така и на морфологията на речните легла;

- Водосборите са значителни, склоновете дълги  и предполагат формирането на сериозен повърхностен отток, който вследствие на интензивния валеж е формирал значителна вълна с висока скорост и разрушителна сила. Същата вероятно се е образувала вследствие на временни забентвания от дървесни отломки с различен генезис. Изследването на изображенията показва, че немалка част от тях са цели дървета, основно черен бор, изтръгнати директно с корените, което говори, че същите не са продукт на дърводобив.

 

- Залесяване в неустойчиви терени с черен бор също има вероятен принос- основната скала е гранит, изветряването му резултира в груз, върху който почвите са податливи на ерозинни процеси. Това вероятно е довело до изтръгването на значителен брой дървета, които са отложени по речното течение на огромни масиви. Ясно се вижда, че в пределите на разлива, на места вълната е отнесла целия повърхностен слой и е останала само основната скала;

- Забелязва се също, че тези масиви от черен бор са засегнати от патогени, вероятно корояд, което определено допринася за формирането на мъртва дървесна маса, която е отнесена от приливната вълна; 

- Вероятно и остатъчен дървесен материал от дърводобива в района е включен в отломките, но в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ТОВА НЕ Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА БЕДСТВИЕТО!

- Причините следва да се търсят най-вече в променящата се климатична обстановка и свързаната с нея географска такава. От края на миналата година до сега са регистрирани 3 по-сериозни явления- Петрич през декември 2021, Вършец и сегашното- и трите не са включени в определните Райони със значителен потенциален риск от наводнение (РЗПРН), на чиято база се изготвят картите на заплахата и риска от наводнения в България.

- Инфраструктурата ни, населените места и цялата ни национална система за териториално планиране, са създадени за други климатични условия и за друга география, следователно са силно уязвими. 

Това от своя страна веднага следва да сигнализира на държавните власти, че са необходими сериозни изследвания, включително създаването на динамична Национална карта на климатичните и природни рискове, върху която като концепция ние от Националния център по геопространствени изследвания и технологии при СУ“Св. Клиемнт Охридски“ работим от известно време. 

По-подробен доклад с предварителните резултати от изследването ще бъде поместен  на страницата на СУ „Св. Климент Охридски“, а данните ще бъдат публикувани в облачно ГИС приложение, където всички заинтересовани страни ще могат да се запознаят с тях.“

Тук са приложени и цифровите данни на за двете села: https://cloud.pix4d.com/dataset/1276497/map?shareToken=b21c9ae2-23c6-48c...

Публикацията е изготвена въз основа на публикации на учените в социалните мрежи.

Публикувано от boyan.petrov

Сподели

Снимка на деня

Утринен поглед към Рокамадур, Окситания, Франция

ггф