Едно незабравимо пътуване до музеите на Лондон и Фестивала на науката в Челтнъм

Едва ли някога ще имам "по-фестивална" пролет... В рамките на няколко седмици взех участие в 4 фестивала, посветени на науката и географията - Големия географски фестивал в Санкт Петербург в началото на април, Първия географски фестивал в Ямбол в края на април, Софийския фестивал на науката в средата на май и Фестивала на науката в Челтнъм в началото на юни.  След представянето ми на състезанието за научна комуникация FameLab All Stars, част от Софийския фестивал на науката, получих за награда възможността да посетя част от музеите на Лондон, както и най-големия фестивал за наука - този в Челтнъм. 

Имах един ден в британската столица на разоположение за разглеждане на музеите й. Сам трябваше да преценя кои музеи да разгледам. В Лондон повечето музеи са с безплатен вход и работят основно между 10:00 и 17:30. И са огромни! Това бе второто ми посещение в Лондон. При първото си през септември 2013 г. успях да разгледам Природонаучния музей (Natural History Museum), когато участвах в Нощта на учените и съревнованието за научна комуникация Hall of Fame. Този път сред многото възможности изборът ми се спря върху 3 именити музеи. Сутринта посветих на огромния Британски музей (British Museum), а следобедните часове на Музея на Виктория и Албърт (Victoria and Albert Museum) и Музея на науката (Science Museum). Откровено казано събрах толкова много впечатления, че не съм убеден дали съм успял да ги осмисля. В тези музеи могат да се видят едни от най-ценните артефакти, културни и технически достижения... Трудно е да се опише - от Розетския камък, релефите от Партенона и египетските саркофази през етнографски и художествени предмети от целия свят до технически съоръжения като първия локомотив и първия телеграф в света... Списъкът е безкраен.

За музеите в Обединеното кралство може да се говори и пише много. Те са печеливши институции без да взимат пари за входен билет, тъй като техният маркетинг и интеракция с аудиторията са изключително развити. Организират се ежедневни обучения за деца и възрастни, семинари, културни прояви и много, много други събития, които привличат тълпи от хора както сред туристите, така и сред местните жители.

Едно определено нещо със сигурност ми направи впечатление толкова дълбока, че няма как да не споделя за него. Това бе юбилейната изложба в Музея на науката "Учените на Чърчил", посветена на края на Втората световна война. В една от залите на музея бе устроена малка изложба от постери, дребни предмети и монитори. Тук се обясняваше за всички научни открития, които са направени от британските учени в хода на най-голямата война. Още повече - тук бе ясно обяснено как британското правителство и най-вече Чърчил дълбоко се е интересувал от научните достижения и е формирал политиката си въз основа на добре аргументирани от страна на научените факти. Примерите за ролята на учените по време на войната са много (Филмът "Игра на кодове/The Imitation Game" е повече от показателен за това). 

Следващите три дни прекарах в малкото и симпатично градче Челтнъм, графство Глостършър, Югозападна Англия. Селището е със слава на курортно място от години заради минералните си извори. Още от римско време е било населявано заради тях. През последните години се утвърждава и като фестивален център. Тук се провеждат 4 големи ежегодни фестивала - на музиката, на литературата, на джаза и на науката. Фестивалът на науката е най-млад, но набира все по-голяма популярност. Той се провежда в рамките на седмица в началото юни всяка година. Водещите учени на англоезичния свят се събират тук, за да презентират новите научни достижения и технически успехи. Всеки ден има десетки дейности и прояви, посветени на децата и учениците. Всъщност има прояви за всяка възраст и за всеки аспект от живота, защото има много наука в нашето битие. Интересно е, че най-добрите университети на Великобритания имат собствени щандове и презентации, където представят своите най-нови научни разработки. Това е част и от политиката им за привличане на студенти. Също така водещи компании в сферата на енергетиката и технологиите също имат своите щандове и програми за малки и големи.

Списъкът на събития е огромен и е невъзможно да се посетят всички, а те определено си заслужават! Щастлив съм, че успях да посетя изключително интересните презентации посветени на най-новите изследвания, свързани с гравитацията; историята и географското разпространение на ебола; масовите измирания в историята на планетата; климатичните промени; антропоцена; динозаврите; хранителния режим на хората и много, много други. Една от презентациите бе доста по-специална от всички останали. Тя направо пренесе публиката в друг свят... Това направиха трима души от екипа на ЕКА, осъществил историческия полет на космическия апарат "Розета", изстрелян през 2004 г. с цел да изследва кометата 67P/Чурюмов-Герасименко. На 12 ноември 2014 г. апаратът стана първият управляван от хора от Земята апарат, който каца на комета в Слънчевата система. Един от презентаторите бе Мат Тейлър, ръководител на научния екип на мисията. Изключително колоритна личност, съчетана с огромен научен капацитет. Той придоби световна слава не заради това, че бе в основата на едно от най-големите технически постижения в човешката история, а заради това, че даде интервю с ярка риза, изобразяваща голи жени и разбуни духовете на феминистките от целия свят (Всъщност го очакваме с презентация на следващия Софийски фестивал на науката!). Споменавайки Софийския фестивал на науката, е редно да споделя, че при разговорите с другите млади учени стана ясно, че не са много държавите и столиците по света, които си имат свой научен фестивал. Факт, с който жителите на София трябва да се гордеят. 

Най-веселото събитие от целия фестивал е състезанието за научна комуникация FameLab. Идеята на съревнованието е да се обясни научно достижение или познание в рамките на 3 минути по увлекателен и разбираем начин. Това е основен тренд в британската наука - да се комуникира на човешки език, за да може хората да разбират какво всъщност се случва (За съжаление в България е масово е разпространено обратното схващане, че сложният и непонятен език те прави "учен"). На финалите за 2015 г. участваха 27 страни. Тази година България бе взела решение да не участва на международния финал, заради което и аз получих шанс да посетя фестивала (БНТ обявиха, че ще участвам на финалите, но не винаги БНТ казват истината. Като ветеран от минало състезание можех само да наблюдавам). Беше доста интересна надпревара, включваща 3 полуфинала и 1 голям финал. Определено си заслужаваше да се види как може на прост и увлекателен език да се обяснят едни от най-сложните концепции във физиката, медицината, биологията, екологията, астрофизиката... Победител стана финландецът Оскари Винко, състезаващ се за Швейцария, където учи магистратура. Неговата финална презентация бе посветена на маларията и потенциалът от голяма епидемия в Европа в близко бъдеще. Представени бяха още презентации за фундаменталната роля на стоножките в екосистемите; за черните дупки; за формите на аутизъм; за алергията, предизвиквана от ракообразни; за еволюционната роля на флиртовете и много, много други. 

Радвам се, че успях да посетя Фестивала на науката в Челтнъм и едни от най-великите музеи на света (тези в Лондон). Това бе четвъртият ми фестивал за тази пролет и едва ли мога да се оплача от невероятните емоции, които преживявах в Санкт Петербург, Ямбол, София и Челтнъм! Благодаря на якия екип на Британски съвет за подкрепата и помощта им за популяризирането на науката и развитието на комуникацията от, за и към нея! 

Димитър Желев

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Парк край залива Матилда в Пърт, Австралия