Едно незабравимо покоряване на връх Ботев
Като учител с почти 40 години стаж, имах и успехи, и проблеми, и щастливи моменти, и разочарования… Просто живот на един учител.
И днес, когато разсъждавам за изминатия път в училище, считам че най-голям успех на истинския учител е да открие тайната как да запалва огъня на любовта към знанията, към успеха и победата…
А като свое голямо достижение определям организирането на много излети, пътешествия, екскурзии, лагери…
В училището бяхме разработили план за посещаване на всички по-важни забележителности на България в курса на обучението. Имаше много трудности, но радостта и удовлетворението бяха големи. Завинаги оставаше и спомена от преживяното, видяното и наученото.
Имах голямо желание да организирам изкачване на първенеца на Стара планина – вр. Ботев. Нали от нашия град Габрово той ежедневно беше пред очите ни. Често го давах за пример в уроците при обясняване на природогеографските закономерности – как се променят във височина температурата, атмосферното налягане, валежите, ветровете, почвите, растителността, как е по северните подножия, как по южните склонове…
Целта беше много примамлива, но и много трудно и отговорно да поведеш младите хора към 2376 метровия великан – вр. Ботев. Най-после дойде подходящият момент, нали освен голямото желание има и много други фактори. Тогава нямаше чак толкова формалните изисквания, както сега.
И така решихме да свържем изкачването и с деня на Ботев и загиналите за свободата на Родината – 2 юни. Планирахме да се изкачим от юг, с изходен пункт гр. Калофер, а да се приберем от север през кв. "Видима", на гр. Априлци.
Първи юни беше хубав, слънчев ден. В топлите подбалкански полета зрееха черешите, житата зажълтяваха….И прогнозата сочеше, че е време за връх Ботев. Поехме с голям ентусиазъм и младежки сили през м. „Паниците” към хижа „Рай”. По-късно се убедихме, че върхът не е тъй лесен и зрителна илюзия е неговата близост… Доста се изморихме, дори по едно време двете ми млади колежки–помощнички искаха да се откажат, но учениците помагаха и стигнахме „Райското кътче”.
При хижа Рай
Пленени от красотата, всички бързо забравиха умората. Дълго обикаляхме района и запечатвахме в снимки водопада, малките преспи сняг, пролетните цветя, приятелството. Горди бяхме, че сме при красивия, но и най-висок не само в България, но и на целия Балкански полуостров водопад – 124,5 m.
Райското пръскало
Тук беше тъй приказно красиво, може би както е в истинския Рай, затова така е именувано. Незабравима беше и вечерта. Всички се веселиха, нали имаше и друга група – средношколци от Стара Загора.
И ето на другия ден – 2 юни, поехме по „Тарзановата пътека” към голямата цел – достигане на върха. В 12:00 часа някъде далече, се чуха и сирените, напомнящи за героите на България. И както слънцето си печеше, далече на запад се явиха малки тъмни облачета. Чу се и гръм… И както става в планината, Балканът се намръщи и показа своя суров нрав. Черните облаци идваха към нас… Бързо взехме мерки за безопасност – махнахме металните предмети, дори опънахме големи покривала над нас… И ето, облаците-мъгли бързо ни връхлетяха. Стана тъмно, дъждът се премеси с мокър сняг. Едни се страхуваха, други се чудеха как е възможно… Доста ни притесни, а две изплашени сърнички дори поискаха да се приютят при нас.
По Тарзановата пътека...
Убедихме се, че тук наистина е най-ветровитото и мъгливото време в България, че тук е работилницата на климата. То стана най-големият ни урок по география.
Все пак беше месец юни, мокрият сняг бързо премина, но мъглата не се вдигаше. Трудно беше да се ходи, а край нас имаше и големи снежни преспи, но бяхме вече на върха… Като ни видяха служителите в Радио транслационна станция, проявиха разбиране и ни приеха да нощуваме. И метеорологът ни довърши урока за времето и климатичните особености на върха.
На връх Ботев
Тук вече бяха пристигнали и група курсанти от Военното училище във Велико Търново. Запознахме се и очаквахме незабравима вечер, но стана нещо, което никога не беше ми се случвало при многобройните пътешествия с ученици… Дали от умората от изкачването и веселието от предната вечер, дали от въздуха, но нашите палави туристи заспаха рано-рано… Въпреки поканата за една забавна вечер, учениците заспаха преди ръководителите си. Така се "изложихме"…
Третият ден нашето географско пътешествие, продължи вече по северните склонове, към хижа „Плевен”, а по-късно и към кв. "Видима" на гр. Априлци.
Често си мисля за трудностите, проблемите, рисковите ситуации при организирането на ученическите туристически прояви. Казват, че днес времената са по-трудни… Но нали пак у човека е заложен стремежът да пътешества и открива, особено у младите хора… Нали и днес географията е наука за откриватели, пътешествия, романтика.
Затова препоръчвам на всички истински учители по география – пътувайте с учениците!
И днес, години по-късно, не съжалявам за трудностите и безсънните нощи. Нали срещнат ли ме моите бивши ученици-пътешественици с радост казват: „Спомняте ли си, господине, как пътувахме? Къде бяхме? Колко хубаво беше?"
Христо Кичиков,
учител по география
2015 г.
-
11 Февр. 25 -
10 Февр. 25 -
08 Февр. 25
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg