Едно незабравимо плаване край Залива на корабокрушенците

Това бяха думите на Димитрис, капитан на корабче, с което трябваше да достигнем Залива на Корабокруширалия кораб – Навагио на о. Закинтос в Йонийско море.. Слънчевата снимка на този залив е сред основните пейзажи, които рекламират туризма в Гърция. Именно към такъв слънчев и мечтан плаж се бяхме отправили с групата от студенти, докторанти и преподаватели от ГГФ, по време на нашата географска обиколка из Гърция. Но уви!

Сутринта бе облачна и ветровита, а силното вълнение, което се появи изведнъж за малко не причисли и нашия кораб към печалната слава на залива. В момента, в който стигнахме до залива и корабчето акостира нашият капитан получи обаждане по радиостанцията, че връхлита буря и силно вълнение, заради което трябва да ни изведе колкото се може по-бързо от залива и наветреното крайбрежие. Едва трима души бяха успели да слезнат на брега, когато разбрахме, че трябва да се изнасяме максимално бързо. В същия момент силен поривист вятър изтръгна от плавателния съд двете големи кутии със спасителни жилетки на покрива, едната падна във водата. Вълните подмятаха кораба вече доста силно и лицето на младия ни капитан очевидно бе разтревожено.

Успяхме да се доберем до кутията със спасителни жилетки и да я върнем на борда. Започнахме да се изнасяме от бурните води, но доста бавно и мъчно... Вълнението бе доста силно. Корабчето бе малко и точно вместваше нашата група от около тридесетина души. Някои от вълните бяха толково мощни, че връхлитаха през борда върху групата ни. Определено си беше доста напрегната ситуация – черни облаци, силен вятър, засилващ се дъжд и силно вълнение... В лицето на нашия капитан, опитващ се да ни отдалечи от скалистия бряг, се четеше огромна тревога. И точно в този момент се случи нещо, което винаги ще помня и което той ще помни навярно! В най-напрегнатата ситуация, когато вълните буквално заплашваха да обърнат нашето корабче ние запяхме епохалния студентски химн на ГГФ… Всички мокри до мозъка на костите си и премръзнали от силния вятър не се бяха шокирали от екстремните обстоятелства, а пееха непонятна песен за гръцкия моряк.

Двадесет минути по-късно вече бяхме в подветрената страна на острова и можехме да се насладим на природната красота при Сините пещери. Денят продължи с още доста приятни и запомнящи се моменти, но определено съм щастлив, че стигнахме живи и здрави до сушата, както и че попяхме в бурните води на Йонийско море.

Автор: Димитър Желев