Измина точно една година от трагичните събития в Централна България, свързани с поройните дъждове над страната. Една година, която се оказа тежка за съдбите на стотици българи от карловските села. И за огромно съжаление, този септември отново започна с проливна черна мъка. Но какво се оказа причина за новата дъждовна трагедия у нас?
През изминалата седмица над родното Черноморие се изля истински дъждовен феномен. Най-засегнати бяха източните склонове на Странджа планина, а потърпевши се оказаха хората от южните ни морски курорти. Според някои източници над най-ниската българска планина се е изяло рекордно количество дъжд в рамките на едно денонощие. Досега този климатичен рекорд също се държеше от място по българското Черноморие, но в северната му част. През 1951 г. над курортния комплекс „Св. св. Константин и Елена“ падат цели 361 mm в рамките на 24 часа. Според мнозина обаче през миналата седмица над Странджа се е изцяло дори по-голямо количество. Това от своя страна прави около 2/5 от средната норма на годишното количество валежи в района на южното ни Черноморие и то в рамките на един единствен ден.
Причината за това може да се търси в колосалната сила на средиземноморския циклон „Даниел“. И друг път подобен тип циклони са предизвиквали огромни поройни дъждове над страната, като основно те засягат южната част на България. „Даниел“ обаче има по-различен генезис от обикновените средиземноморски циклони. Траекторията му бе изместена към Балканите, заради изключително мащабен антициклон над територията на Северна Африка. Така над Балканския полуостров се настани хладния въздух на циклона. Околните морета пък вече бяха затоплени и над тях се бе образувала топла въздушна маса, наситена с много влага. Минавайки именно над тях, циклонът „Даниел“ успя да генерира това удивително количество поройни дъждове, които биха могли да се сравнят с мусоните в Югоизточна Азия.
Последиците у нас бяха катастрофални. Придошли реки, преливащи язовири, наводнени дворове, пътища, мостове, плажове…Някои населени места останаха без ток, а в други пътната инфраструктура бе напълно неизползваема. За съжаление бяха открити и жертви. Сред местата с повече щети са селищата Царево, Синеморец, Ахтопол, Кости и други.
Трябва да се признае, че зад голямото количество щети не стои само циклонът „Даниел“. Местни споделят, че през последните години не са били извършвани качествени проверки и почиствания на коритата и канализационната система. Фактите показват и, че над едно от по-големите дерета в района е построен голям хотелски комплекс.
По същото време „Даниел“ започна да бушува и на други места из района на Средиземноморието. Сред потърпевшите страни се оказаха Гърция и Либия, където щетите на трагедията бяха в пъти повече от родните. Най-засегната там се оказа историко-географската област Тесалия, където бяха наводнени огромни по площ територии. Стигна се до затварянето на магистрали и железопътни линии, а в района имаше цели селища под вода, мащабни свлачища и разрушени сгради.
В Либия обаче трагедията достигна своя връх. „Даниел“ предизвика продължителна и унищожителна буря, която взе живота на над 5000 души. Още няколко хиляди пък се водят в неизвестност. Най-големи са разрушенията в град Дерна, където придошлата вода е отнесла цели квартали. Големият потоп в източнолибийския град е предизвикван от скъсването на две язовирни стени в района. Повечето жертви в африканската страна са именно от този град, а според сателитни данни над ¼ от територията на селището е напълно заличена.
За съжаление климатичните промени носят със себе си и подобни интензивни бури, които понякога е трудно да бъдат предвидени. Насочвайки фокуса върху родната картина обаче това не снема от отговорност различните институции, местната власт или гражданите, които трябва да имат правилно отношение към околната среда и нейното експлоатиране. В България проблемът с незаконната сеч, непочистените дерета и задръстената канализация се превърна в нещо обичайно и така все по-често ставаме свидетели на подобни катастрофи като тези през последните 365 дни - Богдан, Каравелово, Берковица, Етрополе, Царево и много други…
Copyright © 2022 - Geograf.bg