Джокджа и как Интернет възкреси производството на традиционния батик

След като се запознахме с храма Боробудур и вулкана Мерапи в околностите на индонезийския град Джокякарта (Джокджа), то е време да навлезем и в самия град.

Джокджа е важен център за опазването и разпространението на Яванското изкуство и култура – литература, музика, балет, кукления театър уаянг, както и техниката в изкуството и текстила батик. Когато казвах на индонезийските ми приятели, че ще посетя Джокджа, те набързо ми изброяваха най-важните обекти, които непременно трябва да посетя. На първо място е един от символите на града – улицата „Малиоборо“. На пръв поглед наподобява името на една световноизвестна марка тютюневи изделия, но всъщност няма нищо общо. Освен, че през 1980-те години на първата сграда на улицата, близо до железопътната линия, е поставен билборд с реклама на въпросните цигари. Улицата е в протежение север – юг, между султанския дворец и вулкана Мерапи. Разположените по нея магазини, хотели, ресторанти и десетките по-малки сергии я правят важна търговска улица, а също и „сцена“ за изява на редица художници и музиканти. Тук животът кипи почти денонощно – от ранна утрин до през нощта. Но тази улица е и цяло чудо сред индонезийската действителност, която видях, защото тротоари почти липсват, всички се движат по платното с всякакви превозни средства, рядко пеша. А тук тротоарите са широки, позволяват тълпите пешаходци да се разминават и уличното изкуство да процъфтява в най-добрия му смисъл.

Друг обект, който заслужава да бъде видян е Дворецовият комплекс на султана на Джокякарта. Построен е през 1756 г. за султан Хаменгкубуоно I. В построяването му, чийто главен архитект е самият султан, е използван главно яванския архитектурен стил, но има и влияние на португалската, холандската и китайската архитектура.

В края на 1760-те години е завършен Таман Сари или в буквален превод от явански език „градината с цветята“, но е познат и с името Водният дворец. Състоял се е от няколко части, но в днешно време най-добре е запазена само централната част с басейна за къпане.

Направи ми впечатление, че индонезийците не са най-големите фенове на ходенето пеша. За предпочитане са мотоциклетите, които могат да те отведат навсякъде. Цената им е постижима за голяма част от населението и не консумират много, за разлика от автомобилите, които са за по-богатото население.

Кварталът „Кампоенг Таман“ е заселен през 1867 г. след разрушително земетресение, оставило хиляди без покрив, на място върху част от Водния дворец. Историите за изместването на традиционните занаяти от манифактурното производство на евтини стоки са хиляди по целия свят. Но този квартал е пример за креативност. През 1960-те години започва масовото навлизане на по-евтини дрехи, което налага производството на традиционния батик да се измести в друга посока. Това са и времената, когато започва все повече да се засилва туристическият сектор. Правят реформа в производството на батик и той става привлекателна стока, както за местните, така и за чужденците. Десетилетие по-късно в този квартал има повече от 50 домашни ателиета за производство на тъкани и над 150 ателиета за рисуване. През 1990-те батикът се превръща във водещ икономически сектор. Всичко върви „по мед и масло“, докато не започва Азиатската финансова криза през 1997 г., смяната на режима на Сухарто на следващата година и атентатите в Бали през 2002 г. Това се отразява изключително тежко в икономическо и социално отношение. Безработицата се увеличава бързо и много хора са принудени да се преориентират в други дейности. Но креативността на местните хора се проявява отново. Ключова е 2003 г. Тогава група артисти, заедно с местното население, започват да събират средства, с които закупуват 25 компютъра. Обръщат се за помощ към университета „Гаджа Мада“ – най-престижният университет в Джокджа, а навярно и в цялата страна. Студенти по информатика, по време на своята практика обучават местното население в новите технологии. Така те успяват да направят свои блогове и да рекламират по целия свят продукцията си. В същото време артистите и местните жители облагородяват квартала си – почистват го, засаждат цветя и рисуват цветни графити. Само 5 години по-късно безработицата намалява и общността започва пак да процъфтява. Отказалите се преди време започват да се връщат. Многолюдните семейства (от деца до възрастни хора) използват компютър за поръчки и продажби на батик, за четене на новините, за намиране на рецепти за готвене, за комуникация с приятели и роднини. Започват да наричат квартала си „Кибер село“, което днес е изпъстрено с красиви графити, а през 2015 г. е посетено от основателя на Фейсбук Марк Зукърбърг.

Автор: Спасимир Пилев