Докосване до Майорка, където туризмът е приоритет

        Една късно осъществена мечта на възрастни хора, 28 - 31 май 2022 г.

      Нискотарифен самолет ни свали на летище Палма. Перфектно обслужване (и на българското, и на майоркинското летище) за двама възрастни на колички, с придружител внучка, чак до паркинга, където ни чакаше резервираната от нас кола. Разстоянието от една точка до друга на острова е не повече от 150 km. За нашия престой ние успяхме да изминем около 300 km. Настанихме се в резервираната квартира – апартамент в едно селце на 7 km от летището и на 15 km от Палма, в атрактивна реновирана африканска къща, с много старинни орнаменти и всички възможни съвременни удобства и лукс.

Главната променада на столицата Палма де Майорка
Сн. https://upload.wikimedia.org

Палма е столицата на остров Майорка, който е част от Балеарските острови в Балеарско море, което от своя страна е част от Средиземно море. Островите принадлежат на Испания. Още през 1229 г. крал Хайме I Арагонски (известен и като Хайме Завоевателят) изгонва маврите, въвежда християнството и испанския и каталунски  модел на администрация, култура и земеделие.

Крал Хайме  I  Арагонски – Завоевателят на Майорка
Сн. Wikimedia
Флагът на Майорка
Сн. Wikimedia

Трите дни, в които пребивавахме на този красив и вълнуващ остров, оставиха в нас незабравими впечатления, които бих искал да споделя с вас. 

Зеленината и екзотичната растителност са приятен спътник из улиците и каналите на града.
Сн. https://commons.wikimedia.org

Първи ден - разходка в Палма де Майорка. Впечатлени сме от богатото озеленяване на града - много палми, различни непознати дървета и дъга от разноцветни зокуми: бели, розови, червено-оранжеви, рубинено-цикламени, сини. Символ на столицата е Катедралата „Санта Мария“. Майоркинци я наричат Ла Сеу, което означава „светлина“, не само идейно-религиозно, но и защото има 61 витражни прозорци, като прозорецът в средата е най-голям и кръгъл, и през него в църквата прониква разноцветна въздействаща светлина. Строежът е започнат през XIV в. и е продължил 400 г., като в него е  взел участие и гениалният испански архитект Антони Гауди. Паркоместата са многобройни, около самата катедрала има и много места за инвалиди. Наоколо са подредени романтични файтони и кралски каляски.  

Катедралата „Санта Мария“, наричана от майоркинци Ла Сеу, е символът на този очарователен град.
Сн.  https://www.flickr.com
Вътрешността на катедралата с уникалните прозорци и витражи, пречупващи вълшебно външната светлина
Сн.  https://www.flickr.com

Зад Катедралата е голямото древно  Арабско селище, с тесни улички, стари къщи и много заведения за тапас (Тапасите представляват разнообразни малки порции храна, които се консумират по време на пиене.) и магазинчета.

Старинните бани в арабски стил в местния стар квартал
Сн. Wikimedia
Заведенията за прочутите испански тапаси са на всяка крачка.
Сн. https://tapasymuchascosas

Наблизо извън града посещаваме Замъка Белвер (името му се превежда като „красива гледка“), откъдето се наслаждаваме на залива на Палма, летището и на отсрещния бряг на Алжир.

Замъкът Белвер с чудесни гледки във всички посоки
Сн. https://commons.wikimedia.org

Разходихме се до градчето Валдемоса на 17 km от Палма – с кокетни, калдъръмени, тесни улички, каменни къщи. След приятен обяд с местни кулинарни специалитети посетихме старинния Кралски манастир Ла Картуха с музея на  Фредерик Шопен и Жорж Санд. През 1838 и 1839 г. тук са живели и творили полският композитор и френската писателка. И до манастира, и до централните ресторантчета, тапаси и магазини може да се достигне директно с кола по добре регулирани  улички с достатъчно паркоместа. Ще отбележа, че  на открито е забранено тютюнопушенето.  

Градчето Валдемоса с усещане за историята на острова
Сн. https://commons.wikimedia.org
Манастирът Ла Картуха във Валдемоса
Сн. https://es.wikipedia
Из музея на Фредерик Шопен и Жорж Санд в манастира Ла Картуха във Валдемоса
Сн. https://mallorqueando.com

На връщане отделихме време, за да посетим и красивите плажове. На острова има над 50 km плажна ивица, с плавно навлизане във водата, красиви заливчета с много палми, под които можеш да се разположиш директно на пясъка или свободно да ползваш свой чадър или шезлонг -  няма входни такси, колата паркираш на 20 метра от плажа.

Един от красивите и спокойни плажове на острова
Сн. https://www.wildswimmingholes.com

Вторият ни туристически ден. Насочваме се на североизток, към централната част на Майорка, планината Трамонтана, по тесни, живописно лъкатушещи пътни серпентини над красиви небесносини езера, с много тунели. Целта на пътуването ни е Манастирът Сантуари де Люк (на 45 km от Палма). Това е едно от световните християнски поклоннически места (като „Божи гроб“, „Света гора“ и др.). Тук през  XIV в. в гората е намерена черна статуя - “черната дева“, наречена още „Богородицата на Люк“, известна с лековитата си сила. Люк живял отшелнически наблизо в „Пещерата на Рамон Люк“. Плакет на двора посочва, че в 1589 г. се е състоял първият Събор на пилигримите (поклонници-мисионери), а манастирът е издигнат през XVII в. от камък.

Планината Трамонтана с красивите езера
Сн. https://commons.wikimedia.org
Манастирът Сантуари де Люк – едно от поклонническите места в тази част на света
Сн. https://commons.wikimedia.org
Черната дева или Богородицата на Люк, прочута с лековитата си сила
Сн. https://commons.wikimedia.org

По нови тесни и много стръмни серпентини достигаме Деа (селището на художниците), където всяка уличка завършва в нечий двор. Отсреща се разкрива фантастична гледка към скалата Пунта де са Фернадада. Плавно слизаме надолу, на североизток, по хубаво широко шосе, и влизаме в слънчевия град Пуерто Сойер (в долината под Трамонтана). През 1911 г. е прокопан тунел, а в 1913 г. е пусната първата в страната електрическа атрактивна трамвайна линия, с четири автентични вагончета, съхранени и в момента. С нея се изминават 35-те километра до столицата Палма.

Селището на художниците – малък райски кът на остров Майорка
Сн. https://www.flickr.com
Изглед от скалата Пунта де са Фернадада
https://www.crecemosviajando.com

Сойер ни плени със старите арабски къщи с дворове с узрели портокали, лимони, мандарини, разцъфтели зокуми и древни вятърни мелници. В центъра на Сойер е площадът на конституцията, с храма Св. Бартоломей с много интересни редки икони. Плавно слизаме надолу по хубаво шосе на североизток и отново се изкачваме по тесни серпентини до Кап де Форментор (наричан още „нос на срещата на ветровете“) – разположен най-североизточно, със забележителни изгледи към заливите Фигуера, Мурта и Посада. Най-високата точка Фюмарт е на 384 m над морското ниво, с красив фар, до който се достига по много стъпала. Ние останахме в подножието, но внучката ни Деничка се изкачи с лекота.

Изглед от слънчевия град Пуерто Сойер
Сн. https://commons.wikimedia.org
Прочутото влакче от Палма до Пуерто Сойер
Сн. https://commons.wikimedia.org
Поглед към импозантния Кап де Форментор
Сн. https://www.flickr.com

Както и при други морски заливи, в най-ниското се виждат отвори на подземни водни пещери и метеорологични станции. Навсякъде в местата за отдих се поставя специален знак за опасността от пожари, които биха били много пагубни за природата на острова. Тръгнахме отново към Палма, минахме през най-тихия град Петра (чието име означава камък), с бели красиви къщи и стари крепостни стени. Подобна на Петра бе картината на спокойствие и в най-голямото в Майорка село Синеу (през XIII в. тук кралското семейство се е крило от пиратски нападения, а сега селището е фермерско тържище). За да се убедим, че  „има живот“, изядохме по един сладолед в красиво казино. В работни дни хората са на работа в близките хотели и курортни заведения. Привечер се отправихме на разходка на плажа в Палма, а вечерта внучката ни изненада с гала вечеря.                                                                                     

Красивите села в Майорка не се различават много от централноевропейските градчета, но със свой колорит, добре оградени дворове с високи  каменни зидове, зелена декорация от узрели цитруси, зокуми и високи кактуси. Където може да се надникне, в дворовете се виждат  малки или по-големи антични статуи, стари кладенци, малки зеленчукови градинки с капково напояване. На много места видяхме и слънчеви батерии.

Тихото граче Петра
Сн. https://www.abc-mallorca.com
Старинното селище Синеу
Сн. https://www.180gradsalon.de

Междуселските пътища навсякъде са асфалтирани, но тесни - кола и камион едва се разминават. Шофьорите се изчакват, махат си с благодарност. Няма натискане на клаксони, неприлични думи, не излизат от колите за саморазправа. А полицейските коли се движат само информативно-респектиращо - не те спират без  повод, няма забележки, фишове, скоби и паяци! Не се налага! Законът тук си е Закон! Между селата и палмовите горички всяка педя земя е засята с житни култури, които в края на месец май вече са ожънати, сламата - технологично балирана и складирана.  Хората са трудолюбиви и природата им помага – средномесечните температури през годината варират от 12 - 13°С минимална до 26 - 27°С максимална. Преобладават слънчевите дни, влажността на въздуха е поносима по всяко време. Ще отбележа, че на островите живеят и работят няколко хиляди българи. Основният поминък на острова е туризмът. Всички жители на Майорка са осъзнали каузата „туризъм“ и работят за нея. 

Туризмът отдавна е приоритет в икономическото развитие на острова.
Сн. https://commons.wikimedia.org/

На третата сутрин  стегнахме багажа си, внучката Деница (без нея – за къде!)  ни закара на летището и отиде да върне колата, от където я бяхме взели. От самолета още веднъж погледнахме към красивия и благословен остров Майорка, и се сбогувахме с него. Бяхме нетърпеливи да се приберем у дома и да споделим чудесните си впечатления с близките, които вече ни очакваха.

Остров Майорка – една от перлите на Средиземноморието от самолетен поглед
Сн. https://ru.wikipedia.org
И няколко снимки от личния ни архив, който ще ни напомня за чудесните преживявания на о-в Майорка.
Баба Йорданка, внучката Деница и дядо Георги

Изживените емоции от видяното и преживяното на стари години ни подействаха ободряващо и събудиха желанието ни за нови пътешествия с нашата обична и мила внучка Деничка!     

Автори: Йорданка, Деница и Георги Гуторанови

Публикувано от boyan.petrov

Сподели

Снимка на деня

Поглед към Айфеловата кула в ....Токио

ггф