Една късно осъществена мечта на възрастни хора, 28 - 31 май 2022 г.
Нискотарифен самолет ни свали на летище Палма. Перфектно обслужване (и на българското, и на майоркинското летище) за двама възрастни на колички, с придружител внучка, чак до паркинга, където ни чакаше резервираната от нас кола. Разстоянието от една точка до друга на острова е не повече от 150 km. За нашия престой ние успяхме да изминем около 300 km. Настанихме се в резервираната квартира – апартамент в едно селце на 7 km от летището и на 15 km от Палма, в атрактивна реновирана африканска къща, с много старинни орнаменти и всички възможни съвременни удобства и лукс.
Палма е столицата на остров Майорка, който е част от Балеарските острови в Балеарско море, което от своя страна е част от Средиземно море. Островите принадлежат на Испания. Още през 1229 г. крал Хайме I Арагонски (известен и като Хайме Завоевателят) изгонва маврите, въвежда християнството и испанския и каталунски модел на администрация, култура и земеделие.
Трите дни, в които пребивавахме на този красив и вълнуващ остров, оставиха в нас незабравими впечатления, които бих искал да споделя с вас.
Първи ден - разходка в Палма де Майорка. Впечатлени сме от богатото озеленяване на града - много палми, различни непознати дървета и дъга от разноцветни зокуми: бели, розови, червено-оранжеви, рубинено-цикламени, сини. Символ на столицата е Катедралата „Санта Мария“. Майоркинци я наричат Ла Сеу, което означава „светлина“, не само идейно-религиозно, но и защото има 61 витражни прозорци, като прозорецът в средата е най-голям и кръгъл, и през него в църквата прониква разноцветна въздействаща светлина. Строежът е започнат през XIV в. и е продължил 400 г., като в него е взел участие и гениалният испански архитект Антони Гауди. Паркоместата са многобройни, около самата катедрала има и много места за инвалиди. Наоколо са подредени романтични файтони и кралски каляски.
Зад Катедралата е голямото древно Арабско селище, с тесни улички, стари къщи и много заведения за тапас (Тапасите представляват разнообразни малки порции храна, които се консумират по време на пиене.) и магазинчета.
Наблизо извън града посещаваме Замъка Белвер (името му се превежда като „красива гледка“), откъдето се наслаждаваме на залива на Палма, летището и на отсрещния бряг на Алжир.
Разходихме се до градчето Валдемоса на 17 km от Палма – с кокетни, калдъръмени, тесни улички, каменни къщи. След приятен обяд с местни кулинарни специалитети посетихме старинния Кралски манастир Ла Картуха с музея на Фредерик Шопен и Жорж Санд. През 1838 и 1839 г. тук са живели и творили полският композитор и френската писателка. И до манастира, и до централните ресторантчета, тапаси и магазини може да се достигне директно с кола по добре регулирани улички с достатъчно паркоместа. Ще отбележа, че на открито е забранено тютюнопушенето.
На връщане отделихме време, за да посетим и красивите плажове. На острова има над 50 km плажна ивица, с плавно навлизане във водата, красиви заливчета с много палми, под които можеш да се разположиш директно на пясъка или свободно да ползваш свой чадър или шезлонг - няма входни такси, колата паркираш на 20 метра от плажа.
Вторият ни туристически ден. Насочваме се на североизток, към централната част на Майорка, планината Трамонтана, по тесни, живописно лъкатушещи пътни серпентини над красиви небесносини езера, с много тунели. Целта на пътуването ни е Манастирът Сантуари де Люк (на 45 km от Палма). Това е едно от световните християнски поклоннически места (като „Божи гроб“, „Света гора“ и др.). Тук през XIV в. в гората е намерена черна статуя - “черната дева“, наречена още „Богородицата на Люк“, известна с лековитата си сила. Люк живял отшелнически наблизо в „Пещерата на Рамон Люк“. Плакет на двора посочва, че в 1589 г. се е състоял първият Събор на пилигримите (поклонници-мисионери), а манастирът е издигнат през XVII в. от камък.
По нови тесни и много стръмни серпентини достигаме Деа (селището на художниците), където всяка уличка завършва в нечий двор. Отсреща се разкрива фантастична гледка към скалата Пунта де са Фернадада. Плавно слизаме надолу, на североизток, по хубаво широко шосе, и влизаме в слънчевия град Пуерто Сойер (в долината под Трамонтана). През 1911 г. е прокопан тунел, а в 1913 г. е пусната първата в страната електрическа атрактивна трамвайна линия, с четири автентични вагончета, съхранени и в момента. С нея се изминават 35-те километра до столицата Палма.
Сойер ни плени със старите арабски къщи с дворове с узрели портокали, лимони, мандарини, разцъфтели зокуми и древни вятърни мелници. В центъра на Сойер е площадът на конституцията, с храма Св. Бартоломей с много интересни редки икони. Плавно слизаме надолу по хубаво шосе на североизток и отново се изкачваме по тесни серпентини до Кап де Форментор (наричан още „нос на срещата на ветровете“) – разположен най-североизточно, със забележителни изгледи към заливите Фигуера, Мурта и Посада. Най-високата точка Фюмарт е на 384 m над морското ниво, с красив фар, до който се достига по много стъпала. Ние останахме в подножието, но внучката ни Деничка се изкачи с лекота.
Както и при други морски заливи, в най-ниското се виждат отвори на подземни водни пещери и метеорологични станции. Навсякъде в местата за отдих се поставя специален знак за опасността от пожари, които биха били много пагубни за природата на острова. Тръгнахме отново към Палма, минахме през най-тихия град Петра (чието име означава камък), с бели красиви къщи и стари крепостни стени. Подобна на Петра бе картината на спокойствие и в най-голямото в Майорка село Синеу (през XIII в. тук кралското семейство се е крило от пиратски нападения, а сега селището е фермерско тържище). За да се убедим, че „има живот“, изядохме по един сладолед в красиво казино. В работни дни хората са на работа в близките хотели и курортни заведения. Привечер се отправихме на разходка на плажа в Палма, а вечерта внучката ни изненада с гала вечеря.
Красивите села в Майорка не се различават много от централноевропейските градчета, но със свой колорит, добре оградени дворове с високи каменни зидове, зелена декорация от узрели цитруси, зокуми и високи кактуси. Където може да се надникне, в дворовете се виждат малки или по-големи антични статуи, стари кладенци, малки зеленчукови градинки с капково напояване. На много места видяхме и слънчеви батерии.
Междуселските пътища навсякъде са асфалтирани, но тесни - кола и камион едва се разминават. Шофьорите се изчакват, махат си с благодарност. Няма натискане на клаксони, неприлични думи, не излизат от колите за саморазправа. А полицейските коли се движат само информативно-респектиращо - не те спират без повод, няма забележки, фишове, скоби и паяци! Не се налага! Законът тук си е Закон! Между селата и палмовите горички всяка педя земя е засята с житни култури, които в края на месец май вече са ожънати, сламата - технологично балирана и складирана. Хората са трудолюбиви и природата им помага – средномесечните температури през годината варират от 12 - 13°С минимална до 26 - 27°С максимална. Преобладават слънчевите дни, влажността на въздуха е поносима по всяко време. Ще отбележа, че на островите живеят и работят няколко хиляди българи. Основният поминък на острова е туризмът. Всички жители на Майорка са осъзнали каузата „туризъм“ и работят за нея.
На третата сутрин стегнахме багажа си, внучката Деница (без нея – за къде!) ни закара на летището и отиде да върне колата, от където я бяхме взели. От самолета още веднъж погледнахме към красивия и благословен остров Майорка, и се сбогувахме с него. Бяхме нетърпеливи да се приберем у дома и да споделим чудесните си впечатления с близките, които вече ни очакваха.
Изживените емоции от видяното и преживяното на стари години ни подействаха ободряващо и събудиха желанието ни за нови пътешествия с нашата обична и мила внучка Деничка!
Автори: Йорданка, Деница и Георги Гуторанови
Copyright © 2022 - Geograf.bg