Докосване до Крушунските водопади и Деветашката пещера

…потопени в еднодневен исихазъм. След като вдигнах реномето на блога си с тази сложна дума се чувствам задължен да обясня какво е това. Исихазмът е нещо като християнско течение, което се основава на съзерцаване на природата за единението си с Бога. Сега, като превъртам гледките от тези места, разбирам защо се е зародило именно там. Първият български исихаст е Теодосий Търновски.
 
 
Според исихастите, безсмъртието на човек се зараждало от огромната му смиреност и благоговение пред природата, като това се градяло с часове в тихо и спокойно гледане, слушане и приемане на природата с всички сетива. Звучи малко дзен-будистко и медитационно, нали?
 
 
Е, за тези, които имат един свободен ден и искат да се уединят в природата и да се отдадат на исихазъм в модерния вариант – разходка с приятели, фотоапарат и суха храна, един ден е достатъчен за посещението на Крушунски водопади и Деветашка пещера. Двете места са доста близо едно до друго, така че ако сте с автомобил изобщо няма да се налага да бързате. Нито пък да ставате много рано.
 
 
 
 
Разходката ни започна именно от водопадите, известни със синьо-зеленикавият си цвят и лъкатушещи пътечки около тях. Красиво местенце.
 
 
Е, типично по български, ще забележите застроения вход на местността – заведения, хотели, скара и сладоледи. Като за капак един човек събира вход на посетителите, но доста от влизащите просто отказаха да му дадат. Няма нито билети, нито обяснение за какво се използват парите. Преглътнете първото впечатление – природата по-нагоре е невероятна и бързо ще ви накара да забравите.
 
 
 
Около обяд палим колата и тръгваме в посока Деветашката пещера. Табели почти няма, но пък GPS-ът знае добре пътя :). Горещо ви молим – вътре не снимайте със светкавици и не вдигайте шум. Пещерата е обитавана от много животни, защитени в червената книга, сред които и 15 вида прилепи.
 
 
И говорейки за прилепи, сред снимките ще споделя и малко интересни факти за тези създания. Аз научих няколко наизуст и вече изглеждам по-умен :)
 
 
Прилепите са единствените бозайници, способни да извършват активен полет, но кърмят малките си и са покрити с перушина.
 
Новородените прилепчета са напълно безпомощни и родители от различни двойки се редуват да гледат множество малки, докато другите са на лов… Детска градина за прилепи!
 
Прилепите не живеят само в пещери, а много харесват и градските условия и им е доста удобно в тавани, между панели и в мазета.
 
 
 
Летящите мишки всъщност имат само визуална прилика с мишоците – за разлика от тях, те достигат полова зрялост след няколко години, раждат по 1-2 и бременността и трае 9 месеца.
 
 
Единствено прилепите и делфините притежават естествен сонар, с който издават недоловими за хората звуци и се ориентират прекрасно дори в непрогледен мрак.
 
 
В Европа има 35 вида прилепи, като в страната ни са намерили убежище 33 от тях. В Деветашката пещера е третата най-голяма популация в България.
 
Най-малкият прилеп е голям колкото едно желирано мече. Най-големият пък е с размах на крилете почти метър (наричан летящата лисица).
 
 
По време на зимния си сън, прилепите почти умират – вдишват веднъж на 90 минути, а сърцето им бие 18 пъти в минута. За сравнение – докато ловуват вдишват на всеки 6 секунди, а пулсът им е 880 удара в минута!
 
Прилепите се хранят само с насекоми-вредители на земеделието и ежедневно унищожават 1/3 от теглото си във вид на… Закуски :)
 
В България вероятността да ви нападне прилеп е същата, каквато и да ви нападне граф Дракула. Не е нужно да се страхувате от тях.
погледнато глобално – в света има над 1200 вида прилепи, които се срещат навсякъде, с изключение на Северния и Южния полюс. И само 3 вида от тях се хранят с кръв – граф Дракула си ги отглежда.
 
 
 
 

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Анлийска есен, Кенсингтън парк, Лондон