Това е моят град! Това е моят
израснал из преданията град!
Тук Янтра пълни с приказки покоя
и плиска по скалите бистър хлад.
М. Шопкин
Царевдград Търнов!
Той е бил столица на България по време на Второто българско царство, затова в него има много исторически забележителности.
Ще започнем нашата разходка от църквата „Св Петър и Павел”.
Тя се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец. Построена е през 30-те години на XIII в. и до XIX в. е катедрална църква.
На царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II е посветен паметникът Асеневци. Построен е през 1985 г. за отбелязване на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, е символ на мощта и възхода на средновековна България.
Асен, Петър и Калоян са трима братя, които са управлявали България след освобождаването й от византийско робство.
Цар Иван Асен II управлявал след тях и бил изключителен дипломат. Времето на неговото царуване е известно като Втори златен век за България.
Продължаваме нашата обиколка с църквата „Св. Димитър Солунски”. В нея през 1185 г. братятя-боляри Асен и Петър обявили началото на въстанието против византийското владичество.
Не можем да пропуснем и църквата „Св. Четиридесет мъченици” , където е погребан цар Калоян. Тя е построена в чест на победата на цар Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г.
Църквата „Св. св. Константин и Елена” е един от архитектурните шедьоври на майстор Кольо Фичето в моя град. Тя е известна с въртящите си колони.
Ако продължим по улица „Гурко”, непременно трябва да се отбием в Сарафкината къща, която днес е етнографски музей. Интересно е нейното разположение – на юг към река Янтра тя е на пет етажа, а към улица „Гурко” гледат два етажа.
С разходка по Самоводската чаршия ще усетим духа, традициите и романтиката на Възраждането. Занаятчийски работилници се редуват с магазинчета за сувенири и художествени галерии. Отражения на минало и настояще се преплитат, за да ни очароват и омагьосат завинаги.
За строежа на цървката „Свети Никола” Кольо Фичето получава прозвището „Майстор”.
Сред символите на Велико Търново е и Къщата с маймунката. Тя е построена от Уста Колю Фичето и се нарича така, защото над входа й е поставена скулптура на маймуна.
Завършваме нашата разходка пред портите на величествения хълм Царевец. Легендарен, внушителен и завладяващ Търновград!
Горда съм с моя роден град!
Яна Ангелова Петрова, 10 г.
Велико Търново