До западния край на България - в село Коприва, родното място на дядо

Място за почивка, а може би спирка на автобуса?

Стана ми много интересно, че всичко беше обхванато от лишеи - овошки, храсти, всичко.. По този начин чувството за забрава и дълбоко скрити тайни в миналото се засилва неописуемо.

Това би трябвало да е на площада на селото, където в миналото е имало дори дом за психично болни хора.

Модерен покрив - може би постройката е на един от петимата постоянни обитатели

До 1878 г. махалите на село Коприва са били част от село Търново, което днес се намира на територията на Република Македония. То се смята за старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Тръновци със 70 домакинства и 38 ергени. Основен поминък на местните са били земеделието, най-вече отглеждането на ръж и овес, животновъдството и домашните занаяти.

Тази стара къща е разположена на възвишение над реката, откъдето се открива прекрасна гледка.

През 1927 г. в селото е открито училище, което само по себе си говори много ясно за броя деца, които са живяли там по това време. За съжаление при посещението ми не успях да открия сградата, в която се е помещавало то.

Последната спирка от посещението ни бе къщата, в която е живяла част от родата на семейството ми и чието местоположение из многото хълмове брат ми успя да възстанови по спомени. Той е ходил за последно в Коприва преди около 30 години с дядо ни.

Плевнята все още изглежда здрава.

А на простора висеше кърпичка, закачена с щипка преди кой знае колко години.

На верандата беше закачена жилетка, готова да те стопли, ако се покажеш навън в студената есенна вечер.

Ябълките и дюлите в градината бяха родили плодове, може би за да покажат, че не всичко в този край е забравено и нов живот се ражда всяка година, напук на всичко.

Ако вие имате интересна история за закътано и интересно място в България или по света, може да я споделите с нас и читателите на Географ БГ. Пишете ни на hello@geograf.bg.

Текст и снимки: Евгения Сарафова