До западния край на България - в село Коприва, родното място на дядо

В село Коприва
За да стигнете до Коприва трябва да минете през Кюстендил, да продължите по пътя за КПП "Гюешево", след това да хванете пътя за Долно село, после да се отбиете още веднъж и... Накрая след няколко километра по черен път, покрай планината Лисец, ще стигнете до махалите на селото.
 
По черния път след последната отбивка видяхме група ловджии, тръгнали да търсят диви свине. Разговаряхме с един от тях и се оказа, че в района в момента е пълно с дивеч, защото хора, които да притесняват животните, няма.

Място за почивка, а може би спирка на автобуса?

Стана ми много интересно, че всичко беше обхванато от лишеи - овошки, храсти, всичко.. По този начин чувството за забрава и дълбоко скрити тайни в миналото се засилва неописуемо.

Това би трябвало да е на площада на селото, където в миналото е имало дори дом за психично болни хора.

Модерен покрив - може би постройката е на един от петимата постоянни обитатели

До 1878 г. махалите на село Коприва са били част от село Търново, което днес се намира на територията на Република Македония. То се смята за старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Тръновци със 70 домакинства и 38 ергени. Основен поминък на местните са били земеделието, най-вече отглеждането на ръж и овес, животновъдството и домашните занаяти.

Тази стара къща е разположена на възвишение над реката, откъдето се открива прекрасна гледка.

През 1927 г. в селото е открито училище, което само по себе си говори много ясно за броя деца, които са живяли там по това време. За съжаление при посещението ми не успях да открия сградата, в която се е помещавало то.

Последната спирка от посещението ни бе къщата, в която е живяла част от родата на семейството ми и чието местоположение из многото хълмове брат ми успя да възстанови по спомени. Той е ходил за последно в Коприва преди около 30 години с дядо ни.

Плевнята все още изглежда здрава.

А на простора висеше кърпичка, закачена с щипка преди кой знае колко години.

На верандата беше закачена жилетка, готова да те стопли, ако се покажеш навън в студената есенна вечер.

Ябълките и дюлите в градината бяха родили плодове, може би за да покажат, че не всичко в този край е забравено и нов живот се ражда всяка година, напук на всичко.

Ако вие имате интересна история за закътано и интересно място в България или по света, може да я споделите с нас и читателите на Географ БГ. Пишете ни на hello@geograf.bg.

Текст и снимки: Евгения Сарафова

Публикувано от geolub

3 Коментара - До западния край на България - в село Коприва, родното място на дядо

Лариса Нешева (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Ходила съм с колеги от Национален музей "Земята и хората" да търсим кристали на минерала ортоклаз в селото преди около десетина години. Мастото се намираше точно до сградата на психично болните жени. Беше много подтискащо, защото бяха облечени в стари военни дрехи, някои бяха съвсем адекватни и ни разказваха трогателни истории от живота си. Жалко, за тези прекрасни български села, вече изоставени и от бога!

N (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Снимката на старата къща, която е разположена на възвишение над реката. Това е било училището.

Васил Павлов (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Аз съм израснал във въпросното село. Най- уникалното място на света

Сподели

Снимка на деня

Поглед от вр. Атон към полуостров Света гора в Гърция