Дивата гора Шираками Санчи – един от природните бисери на Япония

Японската природа е красива и разнообразна. В нея благодарение на отдалечеността от континента Азия са се запазили много реликтни и ендемични видове, заедно със средата им на обитание. Именно такава е прастарата букова гора от японски бук (Fagus crenata), наричан още и бук на Зиболд. Този вид достига на височина до 30-35 m и има добре оформена кръгова корона, гладка и сива кора. Шираками Санчи е сред малкото запазени букови реликтни гори в света и е обявена от ЮНЕСКО за обект от Световното природно наследство през 1993 г.

Този див къс от японската природа представлява защитена територия, обхващаща над 1300 km². Разположена е в северната част на о-в Хоншу (Хонсю). Попада в умерения климатичен пояс с силно океанско влияние. Има специфичен планински климат. Най-високата точка е вр. Шираками Даке (1243 m н.в.). През цялата година горите от бук очароват с красотата си.

Тази коренна букова гора е се е съхранила девствена и е почти непроменена повече от 8-12 хил. г. И в наши дни тук съществуват редица ограничения за достъп. Не се допуска засаждане на други дървесни и храстови видове. Провежда се само санитарна сеч и то в определени райони. Не се развива мрежата от пътища и пътеки, освен в специалните участъци за посещение от учени и туристи. Не се изграждат съоръжения и сгради в границите на защитената територия. Не могат да се събират горски плодове и гъби, както и да се отглеждат в близост добитък.

Заедно с бука тук са се запазили и разпространили други характерни видове за японската природа: японски габър (Carpinus japonica),  реликтният терциерен широколистен вид калопанакс (Kalopanax septemlobus), красивият широколистен вид японски церцидифилум (Cercidiphyllum japonicum); японска криптомерия (Cryptoméria japónica) от семейство Кипарисови и др. Криптомерията е наричана още японски кедър и е националното дърво на Япония.  В по-ниските части са разпространени магнолия и бамбук. Многообразен е светът на орхидеите, част от които са ендемични.

Животинският свят е представен от редица характерни за тази природна зона на Япония видове: подвид на азиатската (хималайска) мечка – наричана още японска черна мечка (Ursus thibetanus ssp. japonicus), японски или снежен макак (Macaca fuscata), японски серау (Capricornis crispus) - вид подобен на антилопа от семейство Кухороги, японски сънливец (Glirulus japonicus) и др.

Установени са 87 представители на птичия свят, като японски черен кълвач (Dryocopus martius), планински качулат орел (Nisaetus nipalensis), едрата граблива птица скален орел (Aquila chrysaetos) и др.

Япония е пример за опазване на природното си наследство. Нейният опит за управление на защитените територии може да служи за еталон сред другите държави по света. В тази перспектива България може да се гордее, че сред най-запазените букови гори в Европа са тези в НП „Централен Балкан“. Те са обявени през 2017 г. за световно наследство на ЮНЕСКО и са част от сериен европейски обект „Старите и първични гори на Карпатите и други региони на Европа“. Остава предизвикателството с тяхното опазване.

Използвани източници: https://bg.wikipedia.org/wiki/ ;  https://whc.unesco.org/en/list/663/;

 https://visitshirakami.com/  ; https://360wiki.ru/wiki/Shirakami-Sanchi