Дивата гора Шираками Санчи – един от природните бисери на Япония

Японската природа е красива и разнообразна. В нея благодарение на отдалечеността от континента Азия са се запазили много реликтни и ендемични видове, заедно със средата им на обитание. Именно такава е прастарата букова гора от японски бук (Fagus crenata), наричан още и бук на Зиболд. Този вид достига на височина до 30-35 m и има добре оформена кръгова корона, гладка и сива кора. Шираками Санчи е сред малкото запазени букови реликтни гори в света и е обявена от ЮНЕСКО за обект от Световното природно наследство през 1993 г.

Разположение на гората Шираками Санчи в северната част на о-в Хоншу

Този див къс от японската природа представлява защитена територия, обхващаща над 1300 km². Разположена е в северната част на о-в Хоншу (Хонсю). Попада в умерения климатичен пояс с силно океанско влияние. Има специфичен планински климат. Най-високата точка е вр. Шираками Даке (1243 m н.в.). През цялата година горите от бук очароват с красотата си.

Тази коренна букова гора е се е съхранила девствена и е почти непроменена повече от 8-12 хил. г. И в наши дни тук съществуват редица ограничения за достъп. Не се допуска засаждане на други дървесни и храстови видове. Провежда се само санитарна сеч и то в определени райони. Не се развива мрежата от пътища и пътеки, освен в специалните участъци за посещение от учени и туристи. Не се изграждат съоръжения и сгради в границите на защитената територия. Не могат да се събират горски плодове и гъби, както и да се отглеждат в близост добитък.



 
 
Сред природните забележителности се откроява водопадът Амон Но Таки, който е достъпен за посещение.

Заедно с бука тук са се запазили и разпространили други характерни видове за японската природа: японски габър (Carpinus japonica),  реликтният терциерен широколистен вид калопанакс (Kalopanax septemlobus), красивият широколистен вид японски церцидифилум (Cercidiphyllum japonicum); японска криптомерия (Cryptoméria japónica) от семейство Кипарисови и др. Криптомерията е наричана още японски кедър и е националното дърво на Япония.  В по-ниските части са разпространени магнолия и бамбук. Многообразен е светът на орхидеите, част от които са ендемични.

Листа на калопанакс – реликтен широколистен вид
Японски церцидифилум
Алея от японска криптомерия
Японски габър по време на цъфтеж
Японският габър се използва за създаване на бонзай.
Красивите цветове на глациниума (Glaucidium palmátum) от семейство Лютикови – вид, който се среща на о-в Хокайдо и северните части на о-в Хоншу.

Животинският свят е представен от редица характерни за тази природна зона на Япония видове: подвид на азиатската (хималайска) мечка – наричана още японска черна мечка (Ursus thibetanus ssp. japonicus), японски или снежен макак (Macaca fuscata), японски серау (Capricornis crispus) - вид подобен на антилопа от семейство Кухороги, японски сънливец (Glirulus japonicus) и др.

Японска черна мечка
Японски макак

Японски серау

 

Установени са 87 представители на птичия свят, като японски черен кълвач (Dryocopus martius), планински качулат орел (Nisaetus nipalensis), едрата граблива птица скален орел (Aquila chrysaetos) и др.

Японски черен кълвач
Планински качулат орел

 
Скален орел

 

Япония е пример за опазване на природното си наследство. Нейният опит за управление на защитените територии може да служи за еталон сред другите държави по света. В тази перспектива България може да се гордее, че сред най-запазените букови гори в Европа са тези в НП „Централен Балкан“. Те са обявени през 2017 г. за световно наследство на ЮНЕСКО и са част от сериен европейски обект „Старите и първични гори на Карпатите и други региони на Европа“. Остава предизвикателството с тяхното опазване.

Букови гори край х. „Мазалат“ в НП „Централен Балкан“, Калоферска планина

Използвани източници: https://bg.wikipedia.org/wiki/https://whc.unesco.org/en/list/663/;

 https://visitshirakami.com/  ; https://360wiki.ru/wiki/Shirakami-Sanchi

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Базиликата „Сакре кьор“ в Париж

ггф