Плажът е придобил днешния си бляскав вид благодарение на това, че през 50-те и 60-те години на XX век е използван за сметище от местните, които изхвърляли боклука направо от скалите в морето. Само няколко десетилетия по-късно счупените стъкълца от бутилки, парфюми и какво ли не стъкло са оформени с меки извивки от морските вълни и приличат на малки блестящи съкровища. Смята се, че този плаж притежава най-високата концентрация на стъкло в света.
Сметището е затворено през 1967 г. от местните власти, след което са предприемани множество рекултивационни мероприятия. През 1998 г. е взето решение плажът да бъде почистен от големите купчини боклук и след 5-годишни усилия, през октомври 2002 г., територията е добавена към щатския парк МакКерихер.