Cottonopolis - Градът на памука

Градската катедрала в Манчестър

Cottonopolis - Градът на памука

И така, денят бе 4 октомври. Прогнозите вещаеха „heavy rains“ в целия регион. Та нали дъждът е част от климата, а климатът е част от географията...

Изглед към старата част на града

Градът е известен като световнатата столица на текстила. Мястото, където е възникнала модерната текстилна промишленост, като проявление на Индустриалната революция. Да не говорим, че това е повлияло върху много исторически промени в социално-икономически план в редица земи по света. В Британия дребните арендатори на земи са изгонени от ландхолдърите, за да може овцете, като източник на вълна да имат място за паша. А изправените пред глад арендатори са принудени да станат работници именно в някои от тези текстилни фабрики, голяма част от които са съсредоточени в Манчестър. Ограничеността на поземленния фонд и високата продуктивност на фабриките налага изнасянето на овцевъдството отвъд морето. Овцете на зелени ливади стават типични гледки за Австралия, Нова Зеландия, Фолкландските острови и т.н. И дори в Австралия е интродуцирана трева от Англия, за да се създаде паша.

Градският музей на индустрията и науката

Напук на прогнозите обаче ни посрещна прохладно есенно време, но без дъжд! Истинска рядкост за Острова. Да не забравяме, че точно непрестанните валежи сериозно са деморализирали и обезкуражавали римските пълководци в опитите им да овладеят земите отвъд Ла Манша.

Из новата модерна градска част

Едно от нещата, които истински могат да ме развълнуват и ентусиазират, е опознаването на нов град! Това си е тръпка за географа! И така - през площад Picadilly, после преминаваме по старовремския St Ann`s Square и скоро се озоваваме пред катедралата на града. Доста по-духовно място, от тази в Ливърпул (това, разбира се, е моя оценка, но все пак в спомената тук нямаше кафе и магазин!). Уличките около самата катедрала пък са запазили изгледа на онази Англия от времето на Шекспир, която всеки си представя. На по-малко от 300 m от старинния оазис се издигат и два от символите на модернизма в града – зданието Urbis (модернистичен изложбен център) и виенското колело. За щастие имахме възможност да ги видим и вечер, когато видът им е доста по-вълнуващ. Точно насреща е огромният мол Arndale Centre – все още се иска доста желание и възможност българските еквиваленти да изпълнят смислово съдържанието за такъв тип търговски обект. Е, логично - ние веднага се ориентирахме към огромната книжарница.

Старата сграда на градското кметство

Така неусетно дойдоха обедните часове. А на нас ни предстояха два музея, които предварително си бяхме определили за посещение. С пешеходна разходка достигнахме музея към Университета на Манчестър. Нали сме си с късмет, точно в деня на нашето посещение имаше Open Day, сиреч влязохме безплатно. Близо 2 часа ни отне преминаването през различните секции от праистория и минералогогия, през етнография на света и египтология, до зоология и ботаника. Добро място се оказа музеят, достойно представящ академизма на университетското учреждение. Тук е редно да се сподели, че британските музеи имат едни от най-богатите зоологически, минераложки и археологически експозиции. Логичен факт, породен от миналото на световен колониален лидер. Не трябва да се пренебрегва и това, че именно Великобритания е организирала най-много географски и археологически експедиции.

Манчестър има и напълно нова градска модерна част

Настана и времето за втория музей – този на индустрията и науката. Ставайки важен промишлен център, в Манчестър започват да се отделят и големи ресурси за научна дейност. В града са работили много нобелови лауреати. Най-ясно сред тях обаче се откроява Ърнест Ръдърфорд, роденият в Нова Зеландия физик, който „разбива“ атома. Това е голяма гордост за жителите на града. Затова и е построен трикорпусният музей, със секции „Наука и технологии“, „Железници“ и „Авиация“. Тук се уверих, че бъдещето (в случая настоящето) на музейното дело е интерактивното общуване с посетителя, а не просто излагането на вещи на показ. Няма как да не се отбележи, че и в този музей имаше Open Day. Явно бяхме попаднали в някакъв тематичен за музеите в града ден. А и все още нямаше помен от прогнозираните тежки дъждове.

Новите модерни квартали на града

Следобедът преминаваше, когато най-сетне те се появиха! Черните и дъждовни облаци, довяни от западния атлантически полъх, ни застигнаха. Ни най-малко обаче този факт не разколеба намерението ни да посетим The Theatre of the Dreams (Театърът на мечтите). И то пеша, все пак трябваше да запълним оставащото от деня време до вечерния автобус. Щеше да бъде престъпление да не посетим Old Trafford. В интерес на истината, не съм фен на „Червените дяволи“, но след трансфера на Бербатов там, си заслужаваше да се посети стадионът (всъщност в другия отбор на града във Висшата лига – „Манчестър Сити”, играят други двама родни национали Мартин Петров и Валери Божинов)*. След половин час разходка вече бяхме при стадиона. За съжаление посещението вътре не се осъществи. Имаше някакъв (непонятен за мен) ръгби мач този ден. Задоволих се с впечатления само от външния му вид и от официалния фенмагазин на клуба. Там вече се продаваха куп сувенири, свързани с Бербатов.

Стадионът на Манчестър Юнайтед отвън

Дъждът дойде! Точно след като свършихме разглеждането на стадиона. А срещу него се намира новата модернистична част на града The Quays. Значителна част от нея вече е изградена, но все още текат усилени работи. Доста грандиозно начинание, строителство със замах и свободна воля на архитектурните идеи. За съжаление трябваше да го разглеждаме, облечени в дъждобрани и леко охладени от валежа.

Под светлините на нощен Манчестър отново бяхме в централната част, където имахе удовлствието да се насладим на естетично осветените старинни и модернистични сгради. Доста ми допадна градът. И ще го посетя отново, ако съдбата ми предостави тази възможност. С тези мисли се сбогувах, вървейки в нощта към автогарата. Не си мислете, че дъждът бе спрял. Просто не трябва да му се обръща внимание.

*Снимките и текстът за пътуване, осъществено през 2008 г.

Снимки и текст: Димитър Желев

Публикувано от Анонимен (непроверено)

Сподели

Снимка на деня

Есен в предградията на Сеул, Република Корея