Честита Баба Марта!
Мартеницата се нарича още с имената марта, мартичка, гадалушка, кичилка и представлява обредна украса от усукани конци, която се закичва на 1 март за здраве. При изработването по традиция се ползва вълнена или памучна прежда в бял и червен цвят. В отделни географски региони преплитането на други цветове е също част от традицията. В мартениците може да се вплитат мъниста, пендари или други ръкоделия. В различните региони на страната мартеницата се носи с различна продължителност – докато се види щъркел или лястовица, докато се види цъфнало плодно дръвче и други предзнаменования на пролетта.
Има много легенди и хипотези, свързани с историческия произход на този български обичай. Най-вероятно традицията е свързана с прабългарските езически ритуали. Това обяснява и наличието ѝ в региони на север от р. Дунав, които са били част от Първото българско царство. В географско отношение обичаят е разпространен не само в България, а и в други страни на Балканите. С мартеници се закичват хората в Румъния, Молдова, както и в местата с българско население, останало извън пределите на страната ни след неосъществения идеал на национално обединение - Западните покрайнини, Македония, Гърция, Турция, Албания и Косово.
Имената, с които мартеницата се нарича по тези места, са различни:
Румъния - mărţişor (мърцишор)
Македония - мартинка
Гърция - марти
Албания - моняк
Вариации на мартениците
В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите към основните се добавят още няколко цвята. Мърцишор (на румънски: Mărţişor, в превод малък март), е подобен oбичай на българската мартеница - сплетени бели и червени конци, който се практикува в Румъния и Молдова. Навярно е исторически и културно повлиян от българските култура и традиции. Жените и момичетата носят мърцишори през месец март, ознаменувайки пристигането на пролетта.
В Молдова и Буковина мърцишорът представлява златна или сребърна монета с червено-бяла каишка, носена от децата около врата. Девойките носят на шията си мърцишора през първите 12 дни, а след това го вплитат в косата си, докато видят щъркел или разцъфнало дърво. Тогава нишката се завързва на дърво, а с монетата се купува каш (вид овче сирене).
Запазете българското
Традицията с връзването на мартеници е част от българската идентичност и национално културно богатство. За съжаление през последните години масово мартениците, предлагани на пазара са „фабрични шнурове“, произведени в азиатски фабрики или са пластмасови кичозни изделия с ликовете на филмови герои, шоумени или дори политици. Най-българската традиция се обезличава и деградира. Географ БГ ви приканва в този хубав български ден да подарите мартеница, макар и проста, но от естествен български материал, бяла и червена.
Честита Баба Марта!
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg