Будител и вдъхновител - в памет на проф. Ангел Велчев

Днес е Денят на будителите – един от най-българските и духовни празници. В този ден отдаваме почит на хората, които с делото си са допринесли за изграждането на българската нация чрез силата на образованието, науката и културата.

Само преди два дни изпратихме един истински Будител в нашата географска общност – проф. д-р Ангел Велчев, преподавал дълги години в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Ще отбележа, че пътят му на преподавател започва във филиала на Софийския университет в Шумен (прераснал по-късно в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“), а по-късно повече от 20 години преди и след пенсионирането си, преподава и във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През дългия си преподавателски път е водил лекции по Обща физическа гегорафия, Природна география на България, Ландшафтознание, Геофизика на ландшафтите, Карстови ландшафти и още дълга редица учебни дисциплини. И навсякъде е оставил ярка следа сред своите студенти и колеги, която се помни и до днес.

Биографията му може да бъде намерена в интернет и дори от нея се вижда колко интересен, удивителен и поучителен бе животът на проф. Велчев. Имах честта да му бъда студент, колега и приятел в продължение на 44 години. Като свързам този празник, наречен съвсем подходящо по възрожденски – Ден на будителите, не мога да не споделя с вълнение спомени за този мой преподавател и вдъхновител от студентските ми години до последните му дни. Винаги съм се обаждал на този ден на Професора, и не само аз, а и десетки негови студенти, дипломанти, докторанти, приятели.... ще се опитам да напиша за моето виждане за един будител в истинския смисъл на думата, който бе повече от скромен, за да приеме това почетно обръщение. Избягваше да дава квалификации на колегите си и често казваше, като цитираше своя земляк Владимир Димитров – Майстора: „Остави тази работа....кой колкото може – толкова“. Разликата е, че едни го могат повече, други – по-малко.

Незабравими са първите години от студентството ми, когато гл. ас. Ангел Велчев дойде в нашия курс и попита има ли желаещи да отидат с него в Берковска Стара планина през лятото за две-три седмици на полеви географски изследвания. Макар да не знаехме какво точно ни чака, обадихме се десетина души и той се зарадва, че ще има с кого да поработи и кого да научи на практическа дейност на терен, а не само в аудиторията. За нас като млади студенти географи това бе едно незабравимо приключение в района на гр. Берковица и съседни селища. Изключително интересно и незабравимо за нас лятно приключение, но и учение.

Оказа се, че ръководената от него научна тема включва и втора година – за нас второ неповторимо лято, на оформилата се вече т. нар. на шега от него и от нас „Берковска група“ – Виолета от Свищов, Росица от Казанлък, Стефка от Пловдив, Валентина от Бургас, Румяна, Мариета, Диана и Александър от София, Мария от Берковица и аз – Румен, от Септември. Видяното, преживяното и наученото от Ангел Велчев даде сили и вдъхновение на повечето от нас да опитат да продължат напред в науката и преподавателската дейност, или в специализирана научната работа в някои институти на БАН, а други станаха отговорни и уважавани преподаватели по география в средното ни образование, където от своя страна привлякоха към любимата ни наука много ученици, някои от които впоследствие станаха студенти по география в няколко ВУЗ в страната, където се изучаваше тази толкова древна, интересна и романтична наука.

Проф. Велчев винаги е казвал, че един географ трябва да намира време да пътува и опознава географията на България и света. Той организира със същата тази „Берковска група“ едно истинско пътешествие, за каквото само можехме да си мечтаем в онези времена, с маршрут до Санкт Петербург (тогава Ленинград) и оттам до далечна Киргизия (сега Киргизстан), където бяхме посрещнати от колеги преподаватели и студенти географи и посетихме научни бази и стационар на ледника „Аксай“ в планината Тяншан, както и на езерото Исъккул, и се докоснахме до Чуйската пустиня. След такова пътешествие мечта оставаше да продължим да учим избраната наука и да мечтаем за нови срещи с географията на страната и света.

През годините проф. Велчев поддържаше научни и приятелски отношения с колеги географи от Франция, Полша, Беларус, Русия, Грузия и др. Нееднократно ни разказваше за тези срещи и разбирахме колко е ценно да контактуваме с колеги и да обменяме опит, и от това да се раждат нови идеи, какъвто пример ни даваше той. За нас бе особено интересен разказът за специализацията му в Гренобъл при френския географ проф. Ивес Бравард, където той имаше възможността да посети Алпите и редица интересни географски обекти в този район.

Проф. Велчев бе преподавателят от университета, който ми позвъни, за да каже, че са разговаряли с тогавашния ръководител на катедрата проф. Милан Георгиев и смятат, че трябва да участвам в конкурс за аспирант (сега докторант) в Географския факултет на Московския университет, което ще ми позволи да надградя географското ми образование. Проф. Велчев ми помогна да подам документите си и взех конспекта за подготовка на изпита. Сериозно четене и след успеха на конкурса заминах, а след 4 години вече бях защитил дисертацита си и се върнах като асистент в катедрата ни. Същото се случи и с натрупалия практически опит като завеждащ Земенския ландшафтен стационар Никола Тодоров, който специализира и защити дисертация в Тбилиси.

Вече като колеги с Ангел Велчев, с Мимоза Контева и Никола Тодоров оформихме една изследователска група, свързана с ландшафтознанието. Години наред проф. Велчев бе двигателят на нашите проучвания и почти всяко лято заедно или сами бяхме на учебни практики или „свободни“ експедиции на различни места из страната. В онези първи години в катедрата ни за нас по-младите бе повече от интересно да участваме в научни изследвания в страната. Ще дам пример с експедицията ни в района на Разград и Хлебарово (точно тогава го прекръстиха на гр. Цар Калоян). Проф. Петър Петров, тогавашен ръководител на катедрата, и проф. Ангел Велчев, отговарящ за техниката и разпределението на задачите, ни изпратиха няколко млади колеги да обикаляме из интересни, но непознати места, като правим ландшафтна картировка. Вечер обсъждахме върху „секретните“ тогава топографски карти кой къде е бил, какво е картирал, какви проби са събрани и складирани в съответните контейнери. Това бяха незабравими разговори с хора, умеещи да обясняват и да поставят въпроси за решение, като и ние бяхме поканени да изказваме мнението си.

Не можеше да не ми направи впечатление, като нов член на катедрата, с какво уважение и приятелско отношение към него се отнасяха и специалистите в катедрата ни: Таня Писева, Недка Попова и Йовка Захариева. Постепнно стана ясно, че причината за добрите отношения между тях е общата им интересна работа, но и кавалерското отношение на Професора към тях, който не изпускаше рожедените им дни, и други поводи, да им поднесе цветя и да разкаже поредните интересни, забавни и поучителни истории. С тях и Професора изпих и първите си кафета в свободното от преподаване време, а с годините неведнъж бях поканен на техни лични празници, в които винаги имаше добронамерено отношение и приятни разговори, в основата на които бе проф. Велчев.

През 1994 г. проф. Велчев бе поканен от колегите биолози проф. Елисавета Божилова и доц. Спасимир Тонков (сега професор), заедно с няколко чуждестранни колеги-биолози и български колеги-географи, сред които имахме щастието да бъдем с Никола Тодоров, както и наши студенти, да участваме в една българо-швейцарско-американска експедиция за проучване на езерата в Рила. Разбира се, с голям ентусиазъм с Колето Тодоров подготвяхме техническата част – тежки уреди за сондаж на езерата. По време на експедицията ни помагаше тогавашният студент по география и днешен доц. Георги Бърдаров, сега и известен писател. Тогава всичко се изнасяше с мулета и магарета, а той, като представител на с. Кулата, където бе израснал сред тези животни, умело ги управляваше и успешно доставихме без проблем всичко необходимо до езерата. Не бе леко, но пък си струваше на чуждестранните колеги не само да покажем красивата Рила, но и успешно да съберем необходимите образци за научните изследвания. Няма да забравя за научните дискусии, които проф. А. Велчев обикновено подхващаше вечер и ние по-младите слушахме с интерес и се убедихме колко важно е да си подготвен за една научна експедиция, не само като теоретична подготовка, но и като човек с идеи, и то проверени в практиката. Всички останахме доволни от тази интересна международна експедиция, която даде отлични резултати в областта на биологията, палеоботаниката, хидрологията, геохимията и геофизиката на дънни отложения/седименти в езерата.  

Много са тези наши съвместни изследвания из страната с проф. Ангел Велчев и колегите Мимоза Контева и Никола Тодоров, вероятно и затова след години решихме да обобщим проучванията си, които станаха основа на монографията „Ландшафтна география на България“.

Ще отбележа, че проф. Велчев, доц. Никола Тодоров и неговият научен ръководител на дисертацията му от Грузия – известният физикогеограф и специалист по геофизика на ландшафтите Никò Беручашвили, създадоха общонаучна ландшафтна карта на България в М 1:500 000. По-късно във времето проф. Велчев и доц. Никола Тодоров ме поканиха да взема участие в създаването на Регионална диференциация на ландшафтите в България. Районирането на дадена територия никак не е лесно, особено като се има предвид комплексният характер на науката ни ландшафтознание, но с умелото ръководство на Професора и след упорита работа достигнахме до това райониране на природните комплекси на страната.

Държа да отбележа работата на проф. Ангел Велчев и доц. Никола Тодоров във Великотърновския университет. Те бяха един научен тандем, който години наред преподава няколко основни географски дисциплини и помогна за оформянето на този втори научен географски център в България, който наскоро чества 40-години от създаването си. Проф. А. Велчев подготви теоретично и практически в областта на природната география много студенти в специалност География, ръководи и напътства отлично двамата негови докторанти – колегите доц. Маринела Агаларева и доц. Галин Петров, много добре подговени специалисти, като доц. Мария Петрова, доц. Николай Мончев и още редица други колеги.

Професор Велчев правеше конкретни и аргументирани изводи по време на проучванията, не оставяше нито един въпрос от страна на студент, дипломант или докторант без отговор. Научи ни да ценим, да уважаваме и разбираме голямата отговорност какво е да си научен работник и преподавател. Професорът казваше: „Достатъчно е и една страничка от географска научна книга или статия да прочетеш на ден, да я разбереш и осмислиш, и тогава денят не е загубен за географията!“.

Професорът не правеше разлика на какви студенти преподава – редовно, задочно обучение или следдипломна квалификация на учители по география. Неведнъж, когато съм пътувал из страната за среща с ученици и учители, последните неизменно ми задаваха въпроси за факултета, катедрите и споменаваха имената на техни преподаватели, като винаги присъстваше и името на проф. А. Велчев. Няма да забравя как на такава среща в гр. Ямбол преподавателката по география в Математическата гимназия – Радка Цингова, по няколко пъти ми казваше: „И да не забравите да поздравите проф. Велчев от мен и колегите от Ямбол“.

На Българския географски фестивал в гр. Казанлък 2016 г. организационният комитет на фестивала присъди специална награда на проф. Велчев във връзка с неговата неуморна географска дейност и заслуги към науката ни, и ние с учителката по география от града – Ваня Денчева, също негова студентка, с удоволствие връчихме присъденото му отличие. Такива трайни следи със своето всеотдайно преподаване бе оставил сред студентите си проф. Ангел Велчев в много краища на страната...

Професорът бе автор и на учебник по география в средното образование за деца със специални образователни потребности, който се ползва дълги години след издаването му.

Тези дни, в които с тъга се разделихме с този забележителен човек, се получи така, че контактувах с много негови студенти, дипломанти, докторанти, колеги и приятели. Ще отбележа няколко мнения на наши млади колеги географи, които също са общували с проф. Велчев през годините, като преподавател, колега и човек, с когото винаги е имало за какво да разговарят и споделят.

Доц. Димитър Желев неведнъж участва в наши общи изследвания с проф. А. Велчев и колеги из страната, и като млад учен и преподавател често ги виждах да разговарят с Професора и да объсъждат въпроси от най-различно естество в любимата ни наука. Той публикува в личния си профил думите:

Проф. Велчев е личност-вдъхновение.

Благодарен съм на съдбата, че ми позволи да го познавам и да черпя знания и опит от него. Той бе сред хората, които повярваха в мен, още когато ми бе преподавател в магистърската програма. И ми писа единствената петица – „защото всичко е вярно в ландшафтната ми карта, но не съм вложил старание в нейната естетика. Географската карта трябва да допринася за стойността на един географски текст, а не да я понижава”. Ценен житейски урок за смисъла да търсиш съвършенство, а не да се задоволяваш с посредственото.

Поклон пред паметта му! Ще ми липсват поучителните разговори с него.

Младият ни колега гл. ас. Калоян Цветков, който е контактувал с Професора нееднократно, изказваше често искрено удивление от срещите и разговорите си с него. В момента, в който научи за кончината на проф. Велчев, написа:

Той беше човек, който умееше да вдъхновява и да събира около себе си истински учени и приятели – и точно това го прави незабравим!

Неотдавна негов студент стана поредния млад професор – Емил Гачев, който веднага след като разбра за случилото се, заедно със съпругата си Ива, също географ, написаха прочувствени думи. А Емил написа:

Проф. Велчев лично за мен е един от примерите ми за учен – винаги ясен, точен, конкретен, дълбоко ерудиран без следа от характерното за много от хората с титли високомерие. Човек с голямо сърце, който винаги ми е помагал, ако и сякаш да е стоял встрани – извън светлината на прожекторите. Той е един от хората, изградили ме като географ със своя пример и сърдечна подкрепа. Истински експерт, с дълбоко, комплексно познание за природата, който до края остана активно в науката и образованието.

Поклон пред паметта му и Бог да го прости!

Както казват, до всеки успял мъж стои и една истинска жена, която го подкрепя и вдъхновява. Такава е и Мария за проф. Ангел Велчев, тя също е географ и много дълги години, като негова съпруга, го придружаваше в някои от полевите ни проучвания в страната, участваше с него в редица събития на катедрата, факултета и университета, винаги му бе опора в нелеки моменти, тя преживя с него и трудните последни дни от живота му.

Убеден съм, че много наши колеги географи, които познават проф. А. Велчев, ще се съгласят, че той бе Будител в най-добрия и точен смисъл на тази благородна дума, и Човек, който ни учи, но и вдъхновява, който обича работата си, който посвети живота си на любимата ни наука – География!

Благодарим Ви, Професоре, за добрината, човещината, за искрената помощ, за вдъхновението, за приятелството!!!

Светла памет и светъл път, оставаш в сърцата ни, докато и нас ни има!!! 

С дълбоко уважение и преклонение: Румен Пенин

Фотоспомени за проф. Ангел Велчев:

Проф. А. Велчев е носител на Почетния знак със синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, почетен член на Българското географско дружество и почетен гражданин на гр. Земен. Но не наградите определят хората, които считаме за свои будители, вътрешно убедени, те са преминавали през дългата история на България, оставяйки скромно, но забележимо резултатите от делата си, които са били пример за настоящи и бъдещи поколения. Затова уверено мога да твърдя от името на много наши колеги географи, че именно като будител считаме забележителния български географ – проф. Ангел Велчев, с когото имахме щастливата случайност, или пък закономерност, да се познаваме и да черпим от неговите уроци и знания, вдъхновение и човечност, за да продължим напред със светлия му пример.

На посочения адрес може да прочетете интервюто, проведено от образователен портал Географ БГ с проф. д-р Ангел Велчев.