Бруней - султанат на спокойствието с мирис на нефт
Цялото ѝ име е Негара Бруней Даруссалам и е разположена на един от най-големите острови на света – Калимантан (Борнео). Състои се от две несвързани помежду си части, разделени от територия на Малайзия. Площта ѝ е едва 5765 кв. км.
Националният флаг на Бруней
Султанът на Бруней Хасанал Болкиах
Голямата джамия - символ на столицата...
Из столицата Бандар Сери Бегаван
Историята ѝ е дълга и започва от първия султан Алак Бетатар преди около 700 години. Държавата е в подем през XV – XVII в. по време на управлението на султан Болкиах, име, което носи и сегашният султан - Хасанал Болкиах. Дори по времето когато става британски протекторат, в Бруней се запазва като форма на управление султанатът. Едва през 1984 г. страната получава независимост. Държавата е абсолютна монархия, управлявана от султан, и то не кой да е, а един от най-богатите хора на планетата. У нас е станало нарицателно за богат човек да се казва, че е като султана на Бруней”. А той наистина е приказно богат и за него и богатството му се носят какви ли не слухове, но и много истини. Има три жени, но в момента живее само с първата, на свой рожден ден е канил да пеят Майкъл Джексън и Селин Дион, като е заплатил хонорари над 1 млн. долара. Счита се, че притежава една от най-големите в света колекции на автомобили. Но още по-разточителен е малкият му брат Джефри, който харчи милиони за какви ли не неща… Скъпи и редки автомобили, странно строителство на безсмислени здания, огромни яхти, красиви дами от цял свят и пр.
Султанският дворец с безброй стаи
Из най-големия воден град в света
Посетителският център във водния град
Из миналото на водния град
Училище във водния град
Посещение на султан Болкиах във водния град
Кампонг Айер от въздуха
Султанският дворец не може да се посети без специална покана. Разполага с 1788 стаи, зала за тържества за 4000 души, повече от 200 тоалетни и пр. За определени празници султанът кани свои поданици на гости в двореца и на тръгване те получават „царски подарък” – златен домашен часовник за спомен от посещението. Цялото това богатство султанът дължи на огромните запаси и добив на нефт и газ, който се изнася в много държави. Наскоро бяха открити нови големи залежи в шелфа на държавата.
В природно отношение страната представлява хълмиста низина, която на юг преминава в платовидна и планинска част. Най-високият връх Букит Пагон (1850 м) се намира в източната част на страната. Средната надморска височина е малко по-голяма от тази на България – 478 м. Има излаз от 190 км на Южнокитайско море.
Климатът на страната е влажен екваториален със средни температури около 26ºC. Това е причината повече от 2/3 от територията да е покрита с влажни гъсти гори, а по крайбрежията да са разпространени мангровите гори. Валежите са около 2000 мм годишно, като максимумът е през местното лято – от юни до септември.
Музей във водното селище
Понякога се случват пожари във водния град
Нов жилищен район
Най-пълноводна е р. Белайт, а по-важни реки са и Бруней, Тембуронг и Тутонг. В устието на река Бруней се намира столицата Бендар Сери Бегаван, в пределите на което е разположено най-голямото селище на вода в света – Кампонг Айер (около 10% от населението на страната живее в него – над 35 хил. души). За мен бе повече от интересно да разгледам този воден град както отстрани, така и вътре из неговите своеобразни улици и булеварди, крепящи се на дървени и бетонни колове. Като начало разгледахме посетителския център на селището, до който от центъра на столицата се стига за минута-две с някое от многобройните сновящи таксита: моторни лодки с местно название „пенамбанг”. В него има интересна туристическа информация за страната, като цяло, но и конкретно за миналото и настоящето на този най-голям воден град в света. След това повече от 4-5 часа се разхождахме из невероятния дървено-воден свят на селището, където всичко е на вода – къщите, магазините, заведенията, училищата, джамиите, малките галерии и музеи... Случват се и пожари, чиито следи се виждат в някои райони, но обикновено със султанска помощ пострадалото семейство бързо се сдобива с нов дом. През последните години се строят нови модерни водни жилища, разположени на бетонни колони, но запазващи стила на селището. Вътре в домовете има всичко, което има и в обикновените жилища на сушата – ток, вода, газ. Пред много от тях има малки градинки от саксии, наоколо се припичат на слънце котки и кучета, виждат се клетки с птици и други домашни любимци. Много от жителите на селището имат свои лодки, но и престижни автомобили, които са паркирани в специални паркинги на сушата.
С един местен жител, работещ като лодкар превозвач, направихме обиколка на Кампонг Айер и след това той ни предложи да отидем на разходка по реката и да видим дългоносите маймуни – един от символите на страната. Направихме го с удоволствие и повече от 2-3 часа обикаляхме нагоре по течението. На едно място видяхме закъсал лодкар, който извика нашия водач, той веднага се притече на помощ и преля бензин в другата лодка – нещо нормално в един свят, в който лодката е по-важна от колата...
Из мангровите гори на Бруней в търсене на дългоносата маймуна...
Маймуните често очакват хората да се погрижат за тях
Населението на страната е около 400 хил. жители. Над 70% е градско население. Над 97% от него живее в западната част на страната. Обикновено брунейското семейство има 4 – 5 деца. Брунейците са предимно с малайски произход (ок. 65%), местно население от вътрешността на Калимантан – даяки (14%), китайци (19%) и др. Официалните езици са английски и малайски. Страната е с преобладаващо ислямско вероизповедание (сунити) – ок. 63%, но има будисти, християни, хиндуисти, даоисти, конфуцианци, местни вярвания и др. Образованието, което е напълно безплатно, е на високо ниво и грамотността е над 94%. Учителите са на особена почит – 23 септември е Ден на учителя. Безплатно е здравеопазването и медицинската помощ, а също ползването на спортни съоръжения, културните мероприятия. Има и други привилегии – намалена работна седмица, високи заплати, особено на държавните служители. Малко държави в света могат да се похвалят с такива социални достижения.
Приятни млади дами - даяки, рейнджъри в Национален парк „Тембуронг"
Из националния парк...
Износът на нефт и газ дава над 95% от финансовите постъпления на страната. Земеделието е слабо развито – отглеждат се ориз, кокосова палма, банани, манго, каучуково дърво, какао, батати, но почти 4/5 от хранителните продукти са вносни. Бруней притежава територия в Австралия, която по площ е по-голяма от самата държава. Там се отглежда добитък, който се превозва жив до султаната, за да имат хората винаги прясно месо. Султанът е купил и земи в Тайланд, откъдето идват доставките на ориз.
В страната традициите и законите на исляма са в основата на управлението и администрацията. В държавата не е прието да проявяваш агресивност и може за подобно нещо да попаднеш под ударите на закона.
Ако някой от гражданите на държавата реши да се занимава с определен бизнес, изпраща молба, придружена с разчет на финансовите средства, необходими за развитието на този бизнес и в определен срок получава отговор и съответна безвъзмездна помощ от султана. Но не бива да завиждаме на тези хора, които иначе имат доста скучен живот, не се интересуват много от това, което става по света, гледат една от най-неинтересните телевизии, които съм гледал, заведенията за забава са ограничени, алкохолът е забранен от Корана, пътуват рядко извън страната, но е важно да са лоялни към султана, и тогава всичко е наред.
В един брунейски дом
Богатството на Бруней се дължи на огромните залежи на нефт и природен газ
Музеят на нефтодобива и газодобива в Бруней
Столицата Бендар Сери Бегаван е модерен град, изключително спокоен с много слаб автомобилен трафик. Населението му е ок. 50 хил. жители. Може да се обиколи за един ден, заедно с всички немногобройни музеи. Сред тях най-забележителен е музеят, в който са изложени подаръците на султана, получени при посещенията му в целия свят и от гости на султаната – изключително интересни произведения на изкуството от различни страни. Най-големите забележителности в града са главната джамия, построена на брега на реката от бащата на султана – Султан Омар Али Саифудин, и новата – построена от настоящия султан. Не са пестени злато и скъпоценни камъни. Джамиите може да се посещават и от немюсюлмани, но вътре не може да се правят снимки.
Белите пясъци край Серие
Когато пътуваме винаги с интерес посещаваме местните пазари. И този път се насладихме на разнообразието от плодове и зеленчуци и дълго наблюдавахме маймуните, които постоянно се навъртат наоколо, готови да задигнат нещо за хапване. В града има модерни молове и заведения на известни хранителни вериги, които стоят практически празни, но работят. Особено интересен е нощният пазар за храна, където се събират обслужващите султаната чужденци и човек попада в кулинарната феерия на различни азиатски кухни. Около димящите скари и щандовете, отрупани с морски дарове винаги има хора.
Ученици в Бруней
Представители на местните въоръжени сили
Направихме две интересни пътувания – първото в източната част на страната в националния парк “Тембуронг”, разположен в басейна на едноименната река. До там стигнахме с брунейско корабче, което пресича водите на Малайзия. Пътуването до националния парк бе повече от приятно – водачи бяха две много симпатични млади дами, представители на местното население – даяките. Влязохме навътре в екваториалната гора с бързи лодки по реката и от едно малко пристанище пеша по планинска пътека през гората стигнахме до една въздушна пътека – стоманено съоръжение, позволяващо да се изкачиш на 40 м височина и да се разходиш из короните на гигантските дървета. Движиш се сред океан от зеленина на фона на прекрасните изпълнения на птичи хор. На връщане посетихме и малък водопад, под чиито струи са изкъпаха почти всичките ни спътници.
На следващия ден се отправихме на северозапад към района на добив на нефт – край град Сериа. На брега на океана е издигнат мемориал, посветен на билионния барел нефт, добит в държавата. Паметникът е разположен сред стари действащи и недействащи съоръжения за добив на нефт. Изграден е красив модерен интерактивен музей на историята на откриването и добива на нефт в района от началото на ХХ в. до наши дни. На връщане посетихме местна забележителност – белите пясъци, участък от десетина километра със своеобразна растителност и интересен облик.
Водният град привечер
Залез над р. Бруней
Дните в тази страна минаха неусетно. Винаги, когато сме в непознат свят искаме да вземем максимално от неговата същност и очарование. Бруней и брунейците, с които контактувахме, оставиха у нас чудесни впечатления и си заслужаваше дългото пътуване и отделеното време. Излитайки от Бендар Сери Бегаван, попаднахме на същия стюард, с който се запознахме по време на полета при пристигането ни от Манила. С младежа се срещнахме и разхождайки се по брега на река Бруней, а сега той ни придружаваше по пътя към следващия обект на географския ни интерес – град Кота Кинабалу – Източна Малайзия, щата Сабах, в търсене на най-голямото цвете на планетата, но това е тема на друг фотопис...
Автор: проф. Румен Пенин
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
5 Коментара - Бруней - султанат на спокойствието с мирис на нефт
Красимир Делчев (непроверено) February 08, 2017
ОтговориSt (непроверено) February 08, 2017
ОтговориОнуфрий (непроверено) February 08, 2017
ОтговориКлимент Петров (непроверено) February 08, 2017
ОтговориКатя Пяткова (непроверено) February 08, 2017
Отговори