Бриони – балкански бисер в Адриатическо море

Поредната студентска екскурзия, която осъществихме през май 2016 г., кръстихме „Около Адриатика“. Тя ни отведе на пътешествие от Пулия през още 7 италиански провинции с излаз на Адриатическо море и след това по красивото крайбрежие на Хърватия. Интересната география и история на малката островна група Бриони бе причина да заложим в програмата посещението ѝ. След приятните и емоционални преживявания по крайбрежието на полуостров Истрия от Копер през Пиран, Порторож, Пореч, Ровини до Пула дойде ред и на Бриони.

Малката островна група е разположена в северната част на Адриатическо море, западно от полуостров Истрия. Тя е част от Хърватия и от 1983 г. е национален парк. Състои се от 14 острова и малки коралови рифове с обща площ 36,3 km². Бреговата линия на островите е изрязана и е с дължина 38 km. Погледнати отвисоко, сред островите се откроява интересният остров Газ с формата на рибка.

 Най-близкото пристанище е Фажана, от което с корабче се прекосява едноименният проток и се стига бързо до големия остров Бриони (Велики Бриюн – 5,7 km²). От Пула, разположена на 6 km от острова, също тръгват корабчета, с които се прави обиколка на островната група.

 Климатичните условия и низинният релеф на островите са предопределили развитието на субтропична растителност – няколко вида дъб, бряст, лаврово дърво, пиния, ясен, ягодово дърво, кукуч, маслини, смокини, розмарин, олеандър (зокум), кипариси. На островите има и застрашени от изчезване видове като морски мак, дива краставица, някои тревни видове. Тук са пренесени и разпространени видове и от други континенти – евкалипти, секвои, кедри, кактуси, бамбук и др. От птиците могат да се видят  чайки, морски лястовици, корморани, патици, воден бик, голяма бяла чапла, черен щъркел и др.

Във водите около островите се срещат много от типичните за Адриатическо море риби, морски таралежи, много ракообразни, мекотели като черни миди, стриди, редкият вид мек корал (Alcyonium brionense) и др. Понякога могат да се срещнат морски костенурки и делфини.

Археологическите проучвания са установили, че на острова има следи от човешка дейност от преди 3 хил. г. пр.н.е. В различно историческо време тук са присъствали илири, келти, римляни, остготи, византийци и др. Открити са и могат да се разгледат останки от римско време – храм на Венера, дворец, крепост и затвор, базиликата Св. Мария (V - VI в.), черквата Св. Герман от  XV  в. и др. На острова има и големи каменоломни, използвани още в древността. Островната група е принадлежала на градът-държава Венеция, по-късно попада в империята на Наполеон I. През 1815 г. е присъединена към Австрийската и съответно Австро-Унгарската империя, когато камък, добит тук, се е използвал за строежи във Виена и Берлин.

През 1893 г. островите са купени от стоманения магнат Паул Купелвизер с цел да се създаде модерен за времето си курорт. По това време на острова се разразява епидемия от малария и много от строителите заболяват. За справяне с проблема е поканен известният германски учен и един от основателите на микробиологията Робърт Кох. Той работи тук две години и със своите изследвания открива ефикасно лекарство за борба с маларията. На острова е издялан барелеф, посветен на Робърт Кох, който може да се види и сега. Преди Първата световна война курортът се превръща в един от най-желаните в Европа и тук пристигат на почивка и лечение много известни личности от елита на континента. През 1905 г. на острова празнува 23-я си рожден ден известният ирландски писател и поет Джеймс Джойс.

Купелвизер поръчва направата на нов вид кораб с дизелов двигател, който по своя клас е първи в световното корабостроене и е наречен „Бриони III“. С него се извършвали пощенски и пътнически превози в тази част на Адриатическо море през двете световни войни и той плавал до 60-те години на ХХ в.

Впоследствие по време на Първата световна война островът се превръща във военна база. След края на войната островите и полуостров Истрия попадат в границите на Италия, а островите остават частна собственост на магната. Въпреки опитите курортът да  се възроди и да заеме полагащото му се място между двете войни, икономическата криза през 30-те години води до крах на тази идея. През 1936 г. островите вече са под юрисдикцията на министерството на финансите на Италия. По време на Втората световна война островите са превърнати във военно-морска база и са били бомбардирани. Разрушена е голяма част от инфраструктурата им.

След войната островите стават част от Югославия. През периода 1947 - 1979 г. главният остров е превърнат в резиденция на югославския държавен глава – Йосип Броз Тито. Тук са били приемани държавни делегации от много страни във връзка с участието на Югославия в организацията „Движение на необвързаните държави“, основана през 1961 г. в Белград. 

През 1978 г. в северната част на големия остров е създаден сафари-парк и тук са пренесени редица редки видове животни от цял свят.

След разпадането на бивша Югославия островите са част от Република Хърватия, но поради редица причини остават настрана от плановете на държавата и постепенно западат.

По-късно, след 2009 г. започва изпълнението на план за възобновяване на курортните и туристическите функции на островите по т.нар. Проект Брионска Ривиера. С влизането на Хърватия в Европейския съюз се увеличава и притокът от туристи.

С островите е свързан и известният италиански дом на модата и моден бранд „Бриони“, чието име идва от наименованието на малкия архипелаг. Специализиран е в мъжката мода на най-висше ниво.

Отплавахме с малък кораб от пристанището на Фажани и прекосихме за 15 - 20 минути протока, отделящ големия остров от полуостров Истрия. При пристигането на малкото пристанище ни посрещна скулптура на маршал Тито.

Решихме като начало да посетим музея на Бриони. Добре подредените предмети и снимки ни поведоха из пътешествие назад в историята. Тук могат да се  видят препарирани животни от всички континенти на Земята. Изложени са много предмети – подаръци за Тито от делегациите, посещавали острова, много фотографии с държавни глави и такива, разказващи за живота на югославския лидер и съпругата му Йованка Броз Тито на острова. В прочутата Бяла вила негови гости са били Индира Ганди, Джавахарвал Неру, Хо Ши Мин, Фидел Кастро, Хайле Саласие, Николае Чаушеску, Гамал Абдел Насър, Никита Хрущов, Леонид Брежнев, Елизабет II и др.

Освен държавни глави тук са били на посещение и знаменитости като Че Гевара, Валентина Терешкова, Алберто Моравия, София Лорен, Карло Понти, Джина Лолобриджида, Елизабет Тейлър, Ричард Бъртън и много други.

По добре поддържаните алеи под сянката на пиниите обикаляхме из руините и възстановените постройки на сгради от различни исторически периоди. Малкото автовлакче ни чакаше, за да се разходим из другите части на острова, като с интерес очаквахме срещата със сафари-парка. По пътя видяхме маслиново дърво, което според нашия гид беше на 1600 г. По просторни ливади и из горички от различни дървесни видове се разхождаха екзотични животни - индийски слонове, говедо зебу, зебри, антилопи, индийски елени читал (аксис) и нилгау, воден козел, муфлони, лами и др., които сякаш чакаха да се фотографираме с тях.

В рамките на парка е показан типичен за Истрия и островите чифлик с домашни животни – волове, овце, кози, магарета. На места има пунктове за почивка и разхладителни напитки, особено необходими в горещия ден, в който попаднахме (+ 27°С), а бе още краят на май. Разходката ни продължи към ботаническата градина, в която в различни периоди са донасяни и засаждани растения от всички краища на света. Удоволствие е да се разхождаш на балкански остров и да се чувстваш попаднал в растителен рай. Тук могат да се наблюдават растения, адаптирали се към местните условия, в различен стадий на развитие в зависимост от мястото, от което са пренесени.

 Имахме и достатъчно време за самостоятелна разходка из други части на големия остров.

След дългия ден завършихме вечерта в Пула, където в местните ресторанти опитахме прочутата хърватска средиземноморска кухня.

Ако тази пролет, лято или есен се намирате в близост до Истрия и  Пула, отбийте се да видите и почувствате магията на този малък архипелаг.

Автор: Проф. Румен Пенин